БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА И/ИЛИ УЖАСЪТ НА СТАРА ЕВРОПА
За първи път ще ви кажа откровено, че няма да се обръщам към вас с традиционното „уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари“, защото нито сте ми „уважаеми“, нито сте ми „драги“ – досетливите отдавна са разбрали, че това обръщение е една ирония…
Моят Учител и Приятел, Големият бач Кольо – проф. Николай Генчев казваше, че българската общност трябва да бъде интерпретирана единствено през призмата на двете й фундаментални особености – страха и провинциализма, които винаги са били и са благодатната почва да се отказваме от собствената си държавност и с радост да се подчиняваме на всеки външен фактор…
Интересното в днешната геополитическа ситуация е, че за първи път в нашата история ние преповтаряме по твърде уникален начин европейската съвременна драма – иначе казано, днес можем да твърдим, че сме „истински“ европейци, просто защото европейците отдавна не са истински! За какво всъщност става дума?
Преди повече от 70 години добрата стара Европейска цивилизация доброволно прие, че неин политически лидер ще бъде и до съвсем скоро една неевропейска държава – САЩ! През различните си възможни обединения – от Общ Европейски пазар, през онези тежнения не само за икономическо, но и за политическо обединение, до днешния Европейски съюз, добрата стара Европа всъщност реализираше идеологемите на своя задокеански лидер – САЩ! И всичко изглеждаше някак си повече от естествено, докато в един момент Великият американски народ не реши, че повече няма смисъл да се занимава с проблемите на другите, докато не реши своите собствени проблеми – само глупакът ще си помисли, че изборът на американския народ негов президент да бъде Доналд Тръмп е случайност!
Този президент с още по-големи основания можеше да бъде Бърни Сандърс, но транснационалната финансова и икономическа олигархия зад Демократическата партия в САЩ реши да го смени в полза на своите собствени интереси, възможни чрез човека на клана Клинтън – самата Хилъри… Е, не се получи, защото „обикновеният“ американец, обезверен от алчността на своите „елити“, просто поиска да живее по-добре в собствената си Родина, вместо да пролива кръвта си за имагинерни „глобални ценности“!… И избра Тръмп, който пък избра да не се интересува толкова от света, колкото от проблемите на своите сънародници!…
В тази съвременна ситуация изведнъж добрата стара Европа се почувства изоставена – парадоксално, но факт е, че днешните европейски лидери не знаят какво да правят с тази неочаквано подарена им свобода! Изведнъж се оказа, че „Чичо Сам“ не иска повече да ги командва, не желае да им бъде лидер, тъй като просто иска да подреди по подобаващ начин положението в собствената си къща!…
Искам да ви кажа, че плачът на днешна Европа и критиките към избора на Доналд Тръмп изразяват просто ужаса, че някак си изведнъж европейските държави могат да се окажат свободни сами да избират собственото си бъдеще, без диктата на своя 70 годишен задокеански лидер?! Вие можете ли истински да си представите душевната драма на европейските чиновници в Брюксел, незнайно защо възприели себе си като естествени лидери на старата Европейска цивилизация? Ситуация, в която както аз като редови български професор, така и особено президентът на САЩ могат да им кажат да вървят по дяволите, защото въобще не са наясно с тежненията на собствените им народи?!… Иначе казано – потресът на днешния европейски „политически елит“ се свежда до бъдещето, в което на европейските държави ще се предостави възможността сами да избират бъдещето си, без тоталната хегемония на САЩ!… А както този европейски „елит“, така и глупаците – журналисти и анализатори, просто не знаят какво да правят с тази си свобода?!… И затова ругаят Тръмп! Този синдром на „бягство от свободата“ навремето доста пространно беше обяснен от големия културен психоаналитик Ерих Фром…
На този фон какво да кажа за безкрайно тъпия, несвободен и слугински български политически, интелектуален, журналистически и анализаторски „елит“?!… Изведнъж този „елит“ се почувства предаден от Доналд Тръмп по същия начин, по който бившият комунистически „елит“ преживяваше предателството на Михаил Горбачов и на Борис Елцин!… Защо? Защото този български „елит“ винаги е бил слугински, защото винаги се е стремял да оцелява, съюзявайки се със силните на деня външни фактори, защото никога и за секунда не е промислял перспективите за фундиране на собствено достойно национално политическо поведение! И не на последно място – защото просто българската общност като цяло също така не е промисляла собственото си достойнство, а винаги е била склонна да се подчинява, за да оцелее дори биологично!…
С други думи – какъвто народът, такива му и елитите!
Това е положението!
Засега, разбира се…
Проф. Людмил Георгиев