Българският фашизъм – чалга и простаци вместо свастики и факли
Обикновено не отговарям на текстове, чиято цел е да атакуват моя интегритет като морално действащ гражданин. Винаги съм вярвал, че какъвто и да е размерът на агресията върху отделния индивид, той трябва да има граница на отговора на такова действие. Границата на цивилизованоста е важно да я има, трудна е за опазване и е много страшно, когато се пресече. Но най-страшно е, когато тази граница се пресича от хора, присвоили си образа на морални съдници. Това по същество направи и г-жа Дърева в пореден опит да бъда принуден да спра да говоря. Не бих обърнал внимание на това, ако дамата не е привърженик на хора, които все още не намират основание и желание да се отнасят уважително към гражданите на България, и това ме кара да съм особено внимателен към подобно поведение. Публичната атака срещу гражданска критика е сред първите симптоми на началото на всяка диктатура или насилие върху свободата. Всяко организирано насилие по правило се осъществява от хора, които са морално и ментално ограничени и поради тази причина винаги търсят подкрепа и легитимност за своите действия чрез „утвърдени” и „публични” авторитети.
И тук е моментът да припомня една история от близкото минало. История за образовани, начетени, интелектуално извисени и прозорливи хора, които са били не по-малко убедителни от дамата, посветила времето си на изучаване на гражданските ми занимания.
Та имало една държава, която притежавала изключително висока материална култура. Хората от тази държава били със завидни качества – силни, смели, горди, трудолюбиви, ученолюбиви и културно извисени – особено според тях самите. Никой не се разтревожил много, когато дисциплинираните и възхитително изглеждащи хора започнали да разхождат езически символи насам – натам под звуците на барабани, да маршируват под светлините на факли, а после с тези факли да палят книги пред очите на интелектуалци като професора по литература Бертрам от Кьолн и професор Науман от Бон, а триста други професори се обърнали към същите тези хора със "завидни качества" да подкрепят една личност с очевидни отклонения в психическото си функциониране и навик пискливо да иска "жизнено пространство" за "расата на господарите". Имало и един професор по физика Джордан /заедно с Хайзенберг и Бор той имал повече от голяма заслуга за създаването на квантовата механика/, който твърдял, че молекулярната структура на веществото е демонстрация на принципа на водачеството. Смайващи глупости както и да ги погледне човек, но за съжаление са се случвали.
Чудя се, ако по някакъв начин е възможно да пренесем хората, които причиняват толкова нещастие на българите сега, във времената на хитлерова Германия, кой от тях на чия страна ще застане. Олигарсите, които крадат и плащат да се подменя истината с лъжа; политиците, които покровителстват олигарсите; мутрите, които вършат мръсната работа; назначените интелектуалци, замъгляващи реалноста; страхливците, отказващи да следват задълженията си, както Конституцията им е вменила. Нямам съмнение. Всичките изброени ще запретнат ръкави и ще дават своя дан за изграждането на хилядолетния райх.
Веднъж ми се наложи да напиша нещо по повод на един проект на фондацията, основана от мен и съпругата ми, който възникна след като гледахме „лекция” по телевизия Скат на тема „глобалният еврейски заговор, който цели изтребването на българския народ”. Тогава написах, че концепцията на злото за газови камери не е мъртва – просто познанието я направи трудно осъществима в познатия мащаб и структура. Но тя е жива и винаги, когато общественият организъм стане слаб, се събужда за нов живот, прикрита под някаква форма на човешка безотговорност. Българския фашизъм няма свастики и факли. Той си има чалга и простаци. Но убива със същата скорост нацията, както истинският. Разбира се, думата фашизъм е алегория, но резултатът е същият. Много на нула срещу България и българите. И така ще бъде, докато в отбора на българското общество играят не гражданите, а служебно “назначените” играчи като г-жа Дърева, защото те не могат, не знаят и не искат да играят игра, в която, който спечели, печели правото да бъде свободен човек.
Стефан Гамизов