Българските митници – вмирисани на корупция откъм главата

През последните години чрез своите анализи и разследвания Легия „Българска анти-мафия” принципно и последователно предоставя на българската общественост безспорни доказателства за срастването на управляващите я с организираната престъпност. Ние изнесохме потресаващи данни за корупционите схеми в българските митници, проектирани и протектирани от най-високите нива на държавната власт. Не е трагедия фактът, че около митническите учреждения гравитират мощни криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а обстоятелството, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство. В резултат на това дори криминалистите понякога се объркват от коя страна на „барикадата” стоят истинските контрабандни босове.

Вече осем месеца висят във въздуха обещанията на Христо Кулишев, който като новоизбран директор на Агенция „Митници” се зарече да проведе операция „Чисти ръце”. И за да се самоопровергае възможно най-бързо, предложи на финансовия министър за свой първи заместник дясната си ръка от РМД-София – Красимир Николов, за когото в ДАНС и МВР изобилстват сигнали за крупни далавери. Николов се прочува като организатор на измамата с внос на китайски шперплат, ощетила държавната хазна с над половин милион лева. Оттам произхожда и прякорът, с който са го удостоили неговите подчинени – Краси Шперплата. Близо 600 контейнера със шперплат са влезли у нас, без вносителите да плащат мито. Стоката е транзитирана с редовен тарифен номер от Варна към Митница София, където е обмитявана с вече сменена тарифна позиция. Шперплатът е бил неправомерно деклариран като строителни платна, за да бъде третиран с нулево мито, вместо с реално дължимото от 8 на сто. Освен това се знае, че митата заедно с митническата стойност на стоките формират облагаемата основа на ДДС, което значи, че държавният бюджет е ощетен и със занижен размер на данъка върху добавената стойност. Според софийски митничари, вносът със сменен тарифен номер е разрешен през 2006 г., но е продължил с известни периоди на кратки паузи до началото на 2008 г. През цялото това време Красимир Николов е зам.-директор на РМД-София и е следял каналът да функционира без смущения по веригата. Тези вносители, които са обявявали коректно тарифната позиция на шперплата, са плащали 8 процента мито на държавата и по-голям ДДС, а онези импортьори, които чрез митническа измама са декларирали строителни платна, за да избегнат плащане на мито, са се отблагодарявали на своите митнически покровители.

На 18 февруари 2009 г. в един часа през нощта мощен взрив разтърсва луксозното заведение “Неро” в столичния квартал “Иван Вазов”. “Неро” е бастионът на един от най-видните контрабандисти на последното десетилетие Николай Методиев – Пилето. Как е възможно такъв голям контрабанден бос да бъде удостоен с навзрачен птичи прякор? Николай Методиев се сдобива с него покрай мащабната далавера с внос на пилешки бутчета, заради която е арестуван заедно с брат си и бургаския митничар Димитър Шаров през август 1998 г. Твърди се, че по това време Пилето играе за СИК-аджийския бос Поли Пантев. Тримата излизат на свобода срещу парична гаринция общо в размер на 11 млн. тогавашни лева. Гаранцията на Пилето е 5 млн. лв, а на брат му – 4 млн. лв. Тримата са задържани заради фалшив износ на 11 контейнера пилешки бутчета през бургаското пристанище с кораба "Акваланг", плаващ под украински флаг. Държавата е ощетена с 1 млрд. стари лева. Пилето е активен участник и в нашумялата контрабанда на 28 тира през митнически пункт Малко Търново през 1999 г. След това Ники Пилето започва да обмитява на новооткритата митница в Самоков. И там стават няколко засечки – избухва скандал за пилешки бутчета, пропуснати без удостоверение за внос от търговското министерство. След това е хванат внос на пилешки бутчета, представени като токачки, за да се намали облагаемата им стойност. Заради разкритите случаи се регистрира нова фирма – "Феър плей", през която продължава вносът на месо и млечни продукти. Документарните нарушения продължават – след преминаване на граница се сменят фактурата и анализният сертификат, които описват маслеността на продукта по-ниска от реалната, за да попадне в тарифна позиция с по-малко мито. В края на 1999 г. далаверите в Самоков са огромни и през ноември е наредена проверка на митнически декларации на камиони без ТИР-карнет за периода от януари до ноември. Това е само една десета част от входящите камиони. С тях внасят най-дребните играчи, които след смяната на товарния списък закриват фирмите и регистрират нови, за да не бъдат хванати. Стоките се обезпечават на гранична митница, и след обмитяването им на вътрешна си депозитите се възстановяват. Проверката завършва със съставянето на актове срещу 5 фирми. Това са ЕТ "Макала-Асен Любомиров", "Южна зора", ЕТ "Волан 77" и ЕТ "Ива 92" и ЕТ "Ай Си Ейдж". Последната е използвана от Пилето. От около 200 проверени митнически декларации 64 са подменени – през Свиленград, например, минават захарни изделия, на Самоков се обмитяват като текстил. Установено е, че номерата на ЕГН-тата на пълномощниците на фирмите не съществуват в регистъра на ЕСГРАОН. Най-често използваната измама е подмяна на десетичната запетая или пропусната нула в края на фактурната цена, като на вътрешната митница стоките излизат по-малко. Например вместо 14199 кг., цифрата става 1419,9. При вноса на гофрети например става от 4660 на 466.0 кашона. Промяната е точно на гофретите, защото митото е 74 на сто. Дъвките са с мито от 40 на сто. Крият се девет десети от стоката. По-късно Пилето работи чрез "Колерди", после през мирмена фамилия с общото име "Десита" – "Десита-93", "Десита-97", "Десита-99". Впоследствие се задават "Сириус" и "Агрика Бонви", "Лина – Сашо Благоев", ЕТ "Астра", ЕТ "Диди 73".

Ала най-мащабните удари на Пилето идват след 2002 г., когато митниците вече са в ръцете Асен Асенов. От тогава датира и топлата връзка на контрабандиста с действения тогавъшен заместник-директор на митническото управление в София Красимир Николов. През тези „блаженни” години Пилето обмитява в подчинените на РМД-София митнически учреждения чрез фирми-фантоми и фалшиви платежни нареждания месо, турски и китайски стоки. От края на 2002 г. до средата на 2003 г. през Митница Калотина е осъществен контрабанден внос на стотици камиони с контрабандни китайски стоки. Използван е следният механизъм. Контейнерите са доставяни от Китай в различни градове на Сърбия. Там стоките са претоварвани на български камиони, като във вътрешната и граничната сръбски митници са декларирани точно по вид и количество. Още с влизане на българска територия, обаче, документите са подменяни и стоките са описвани като строителни материали. Митническите служители на Калотина не са извършвали физически контрол, а са задействали транзитни декларации само по представените документи. Пломбите са поставяни фиктивно, без да се затягат. След напускане на граничния пункт документите и регистрационните табели на тези камиони са прехвърляни на други, идентични на тях, но натоварени с описаните строителни материали. Прехвърляни са и описаните пломби, вече поставяни по правилата. Новите камиони са отивали в различни митнически учреждения като Варна, Пловдив, Враца и София, където стоките са били обмитявани. Повечето от тези стоки са с нулева или много ниска тарифна ставка и на нищожна облагаема стойност. Затова измамата е била много доходоносна. Организатор на канала отново е Николай Методиев – Пилето, чиито действия всячески са били покровителствани от зам.-директора на РМД-София Красимир Николов и зам.-началника на Митница-Калотина Иван Кожухаров, известен с прякора си Пингвина. Абсолютно същата схема Пилето е реализирал и през ГКПП Кулата. Контрабандният внос на Пилето бе повод през есента на 2006 г. да бъде поставено под въпрос членството на България в Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU). Това обстоятелство хвърли голямо петно върху международния авторитет на България.

Дни преди взрива в бар „Неро” там са били засечени на продължителен и напоителен разговор Николай Методиев – Пилето и зам.-директорът на Агенция „Митници” Красимир Николов. Дали пък не са обсъждали възможността Пилето да се завърне на бял кон в стоковата контрабанда и трафика на дрога? Факт е, че през последните няколко години докато срещу него се водиха следствени дела и съдебни процеси, Николай Методиев се сниши значително и се отдаде на светски живот. В полицията сега работят и върху версията, че заложената в „Неро” бомба е предупреждение към Пилето да се откаже от мераците си за подновено лидерство в контрабандните канали и наркотрафика.

–––––––

Името на един тайнствен мъж винаги изплува покрай всеки скандал в митниците за контрабанда. Поне през последните години. Името му е особено популярно край морето и във Варна за него се говори полуофициално. Даже го наричат шефът на Варненската митница. Става дума за човек с прозвището Дидо Дънката. Слуховете във Варна го описват като най-влиятелният и богат човек в морската столица. Официално Дънката, който се казва Даниел Славов, не се появява на публични места, не е сниман, нито дава интервюта в медиите.

Даниел Славов, по прякор Дънката, е като НЛО край морето – много хора говорят за него, но малцина са го виждали. По простата причина, че бизнесменът страни от публичност, никога не е влизал в полицейските сводки и името му не е замесвано официално от никоя институция в икономически или други конфликти и скандали. Под условие за анонимност във форуми и сайтове свързват името му с контрол върху митнически канали за цигари. В публичния живот край морето обаче го броят за строителен ас, близък до градския шеф на БСП. Около името му витаят предимно догадки и слухове, но конкретните факти, поне официално са малко.

Името на Дънката изплува покрай трагедията с българския кораб "Елена" през декември 2003 г. Тогава полудял моряк уби с железен лост двамата механици и рани тежко капитана на кораба, който пътуваше по документи за грузинското пристанище Поти. Натоварен с 10 430-футови контейнера със скъпи английски цигари и стомана за украинския порт Феодосия. Корабът аварира в морето, след което последва фаталният инцидент с моряците. Корабът бе върнат, но в суматохата изчезнаха 2 контейнера цигари. По-късно източници от порт Варна съобщиха на медиите, че в мистерията около "Елена" става дума за класически контрабанден канал за цигари за Великобритания, организиран от Дидо Дънката. Схемата, която работи и до момента във Варна, е следната. Цигарите от скъпите марки "Регал", "Суверен", "Бенсън едн Хеджес", "Питър Стивънсън" и "Дотчестър" се докарват на пристанище Варна с кораби. По документи те са транзитен внос и пътуват за Поти, Грузия. В открито море корабът-превозвач ги претоварва на друг, който или ги връща нелегално у нас, или поема курс към Великобритания. Баснословни са печалбите от контрабанда на цигари за Острова, защото кутия скъпи папироси струва над 5 паунда. В пресата тогава името на Дънката бе обявено като "крупен контрабандист от последните 7-8 години". Работил за босовете Константин Димитров-Самоковеца и Методи Методиев-Мето Илиянски. Дори бил равен с тях и продавал цигари на Иван Тодоров-Доктора.

Именно от бизнеса с нелегални цигари тръгва кариерата на Даниел Славов, страшилището на Варна. Според спец-полицаи, кариерата на бившия моряк Дънката тръгва нагоре в края на 90-те години на миналия век. Преди това той е дребен контрабандист, който се прехранва с нелегален внос на цигари от Румъния, през ГКПП-Дуранкулак. Стоката се превозвала в микробуси от куфарни търговци. Дънката "дръпва" нагоре в контрабандата, след като Самоковеца взема цялата власт "в бизнеса" и образува монопол по границите, сочат данните на нашите спец-служби. От бусовете с картони цигари Дънката преминава към схемата, описана с кораба "Елена". С тази разлика, че вместо метали, контейнерите с цигари се крият в строителни материали. Славов дори имал официален лиценз на внос на цигари от една марка в България. Бил в добри отношения и с представителите на световно известен тютюнев концерн.

От края на 90-те години на миналия век покрай контрабандните канали Дънката е на "ти" със спедитори и митнически началници, сред които е и тогавашният шеф на Варненската митница Румен Кирчев. Името на Кирчев бе забъркано в скандал покрай частните спедиторски фирми на съпругата му Цветанка Кирчева. Това са "Цветанка Кирчева Бел-ТТ" и "Интерпорт". През тези фирми минаваха крупните товари на пристанище "Варна". А Кирчев бе назначен за….шеф на мобилните групи в Агенция "Митници".

След разстрела на Константин Димитров-Самоковеца на 6 декември 2005 г в Амстердам монополът му по границите се разпада и отделни негови подчинени започват да разпределят останките от империята му. Част от бизнеса се поема от Цветан Василев-Хафти, друга от Николай Методиев-Пилето. Варна остава за Дидо Дънката. Той става един от основните "монополисти" в контрабандата на цигари през границата.

"Няма случай през последните 15 години, при който да са арестувани и осъдени организатори на контрабанда с тютюневи изделия. За да функционира нормално контрабандната дейност, с нейното прикриване се ангажират държавни контролни институции-митница, полиция, секретни служби. Поради изключетелно печелившия й характер, не е проблем да се отделят значителни суми за извършените услуги. Например за пропускнето на един 40-футов контейнер всеки от смяната митнически служители получава по 5000 евро. При експедирането на стоката по суша много чести са случаите с ангажиране на охрана от действащи полицаи. Поддържането на преки връзки с контролиращи контрабандата офицери от службите осигурява "чадър" и непрекъснат приток на изпреварваща информация за намеренията на правоохранителните институции. В резултат се арестуват само преки изпълнители, а заловената стока само се конфискува". Това е извод в доклад на Центъра за изследване на демокрацията на тема "Транспорт, контрабанда и организирана престъпност" от октомври 2004 г. В раздела "Контрабанда на цигари" на същия доклад се казваче "контрабандата е съсредоточена предимно на пристанищата Варна и Бургас. Внесената стока е предимно в 40-футови контейнери. Камуфлажите в повечето случаи са съобразени с теглото на тютюневите изделия. Например по документи контейнерите съдържат одеяла, спално бельо, обувки, осветителни тела, китайски порцелан, плюшени играчки и др. Има случаи, когато контейнерите с цигари се претоварват в други, а празните се експортират само по документи, т.е. извършва се фиктивен износ. Претоварването на стоката от един в друг контейнер и от едно в друго пристанище става нощем без присъствието на митнически и полицейски служители". Става дума за 2004 г, когато Дънката още не е толкова популярен. Четири години по-късно той е негласният шеф на варненската митница и реално контролира целия внос на китайски, дубайски и всякакви други стоки, включително и цигари у нас.

През 2007 г. в медиите е публикуван материал под заглавие "Тайна среща в бар разпределя контрабандните канали". "Според източници от НСБОП в Североизточна България монопола се държи от групата на Даниел Славов Дънката. За него се твърди в средите на спецченгетата, че е бил сред приближените на Константин Димитров – Самоковеца и след неговата смърт наследява бизнеса в района заедно с луксозен хотел в центъра на Варна", пишеше тогава в материала, който и досега не е опроверган от никого. Официално Дънката няма нито спедиторска, нито митническа, нито транспортна фирма. Но е реалният бос на цялата контрабандна мрежа в региона. През него и хората му минават всички видове стоки от черна техника, през китайски стоки, меса, до лук и чесън, твърдят спецполицаи. Реално през хората на Дънката минават между 40 и 50 контейнера на ден. Според запознати печалбата му само от нелегалния и фиктивен внос е 100 хил. евро на седмица. И това всъщност е чистата печалба без рушвети за митници и полиция. Месечно печалбите му варират между 7 и 10 млн. лв.

След приемането на България в ЕС, контрабандните канали се преориентираха, като лъвският пай остана за митница Варна. Потокът от контейнери с дрехи, обувки и така наречените стоки за един лев, освен през Солун, пристига с кораби и на пристанище Варна. Контейнери с китайско карго се стоварват и на пристанището в Констанца. Там монополисти на стоката са Ирина Дебелата и варненския бос на контрабандата Дидо Дънката. Какви са цените в Констанца? Ако вкараш над 18 хил. чифта обувки, те се обмитяват по 1 долар. Детските още по-ниско, по 60 цента за чифт. Ако имаш регистрирана китайско-румънска фирма, цената на детските обувки пада на 50 цента за чифт, при положение че фирмата си поема разходите по транспорта. Стоката отново става европейска и пристига в Илиянци по същата схема като солунската. В Констанца се плаща мито, поема се от фирми на Ирина Дебелата или Дънката, регистрирани в Румъния и се праща за София към китайски получател. Така румънската фирма си прибира ДДС, а българската посредничка не плаща ДДС в България. От тази операция държавата е изгубила милиони левове от началото на годината, твърдят митничари. Същевременно печалбата на камион от китайската стока на контрабандистите се изчислява между 20 и 30 хиляди лева.

Дънката обаче не е забравил и старата си страст цигарите. Според спец-полицаи той контролира вноса на украинско и молдовско Марлборо с кораби през Варна. Цигарите са от лицензирани фабрики в бившите съветски републики и влизат у нас или като чиста контрабанда с контейнери, или като фалшив транзит. Но всъщност се продават у нас. Цигарите от Украйна и Молдова са с високо качество, но ако се купят под масата, ще се види, че имат техен бандерол. Същото важи и за румънските цигари на известен тютюнев концерн, произвеждани за Западна Европа от фабриките му в северната ни съседка. Тях Дънката ги прекарва през Дуранкулак. Всички китайски меса, които са забранени за внос в ЕС, също минават през него. Те или се препакетират в български опаковки и заминават за ЕС или чрез фиктивен износ отиват в нашите месопреработвателни предприятия. Соченият за "новия Доктор" варненски бос работи основно със спедиторската фирма "Коско", твърдят митничари. Ако си дребен вносител и искаш да закараш стока от Варна до Илиянци например, ще трябва да платиш "твърда" тарифа на фирмата от 1000 евро.

Даниел Славов-Дънката се ползва с покровителството на високопоставен ръководител в митниците с прозвището Румен Цайса. След уволнението на Асен Асенов, той е спряган за новият „касиер” на тройната коалиция. Макар и висш държавен служител, обича да се представя като „общ посредник в бизнеса”, включително и в официалната интернет страница на ведомството http://www.customs.bg/bg/page/68. Въпреки че името на Даниел Славов вече е влезло в апокрифните учебници за контрабанда, срещу него няма полицейски разработки, той е с чисто съдебно минало, дори не е задържан. Напротив той е почтен бизнесмен с добри политически контакти в морската столица. Във Варна го броят за строителен ас и близък до градския шеф на БСП Борислав Гуцанов. Единственият публичен изблик срещу Славов регистрира областният лидер на ГЕРБ във Варна Павел Димитров, който обвини бизнесмена, че заради близките си отношения с шефа на градския парламент във Варна Гуцанов си позволява да строи без редовна документация. Повод за атаката бе срутен път между варненския квартал "Аспарухово", в близост до който строителната компания на Славов – "Борд" ООД гради луксозен жилищен комплекс. Според ГЕРБ обектът никне на основание идеен проект, който е превишен в реалния мащаб на сградата и срутването е станало за това. Проверка от 11-члена общинска комисия и "Геозащита" обаче показа, че голямо количество дъжд и неукрепен скат са причината за поддаване на пътя. Междувременно, докато вървеше проверката, фирма "Борд" пое за своя сметка цялостното възстановяванeто на отсечката и осигури достъп на живеещите в района по прекия път от домовете им до центъра на Варна за по-малко от 40 дни.

В разгара на скандалните обвинения шефът на ОбС Борислав Гуцанов обяви, че е съвипускник с Даниел Славов от Морско училище, но отрече да има общ бизнес с него. Градският лидер на червените във Варна и Славов са се засекли и в Математическата гимназия във Варна, където запознати твърдят, че Славов в някакъв период е бил капитан на отбора по математическо моделиране. Твърдението на Гуцанов за липса на общ бизнес с Дънката се потвърждава и от справка в информационната система "Дакси". Там името му излиза в 13 фирми. В строителната "Борд" ООД Славов дели собствеността 50 на 50% в съдружие с 41-годишния Емил Петров. Същото съдружие двамата имат и в "Капитол" – агентийска компания за превози и товари. Пак с Петров, но с още четирима партньори той притежава и управлява фирма "Дали", чийто предмет на дейност е търговия на едро. Строителната компания "Борд" държи и половината от "Пропъртис кепитал инвестмънтс", която се занимава с покупка и продажба на собствени недвижими имоти. Славов притежава еднолично и "Дорк" ЕООД, която е специализирана в търговско посредничество с разнообразни стоки. Пак 100-процентов контрол върху собствеността Славов има в "Дарк 2004" – фирма за строителство на сгради и строителни съоръжения, и в "Динесо" – за търговия на дребно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. В партньорство с Емил Петров строителни дейности той изпълнява и чрез фирма "Корд". "Дагомар" пък е дружество за търговия на едро, в което по четвъртинка държат Даниел Славов, Вуковояч Горан, Дингиян Андрианус Елберт Жозеф и Майер Мартинус Маринус. Даниел Славов и Емил Петров партнират равноправно и в "Капитол рентакар". Само 10 на сто дял Славов има в "Робул делта сървисиз" – фирма за морски и крайбрежен транспорт. Блокираща квота от 34% собственост той има и в "Кабакум", компания регистрирана по ДЗЗД за строителство на хидро-технически съоръжения. В "Даго трейдинг" – компания за общо строителство на сгради и строителни съоръжения Славов има 22% дял. По неофициални данни в последните 3-4 години "Борд" ООД е изградила в и край Варна няколко хиляди луксозни жилища от типа "затворени комплекси.

Във Варна усилено се говори, че компании на Славов притежават собственост върху атрактивни терени в центъра на морската столица, върху един от които се готви план за изграждане на най-високата сграда в морската столица – около 25-етажна, срещу хотел Черно море. Пак на него мълвата отрежда правото да строи бъдещите големи подземни паркинги и авто-подлези в центъра на Варна. За част от тях вече са готови подробните устройствени планове. Чака се само началото на строителните работи.

Въпреки, че двамата с Гуцанов нямат обща фирма, все пак имат пряка връзка, сочат фирмените регистри. Тя се нарича Цветанка Кирчева. Гуцанов и Кирчева имат обща фирма "Силикамар терминал", която се занимава с морски и крайбрежен транспорт. Във Варна всички свързват Гуцанов и Дънката със суперлуксозния хотел "Капитол" в центъра на Варна. Комплексът предлага френска кухня. Според лъскавата страница на "Капитол" в Интернет, той се намира на ул. "Петко Каравелов" 40. Може би е съвпадение, но на същия адрес са регистрирани няколко от фирмите на Дънката. Това са "Дарк 2004", "Дорк" и "Динесо". Според сайта "Vlastta.com" в хотел "Капитол" при визити и международни конференции във Варна са отсядали високопостаени служители на Интерпол, Европол и ръководството на МВР по времето на Румен Петков. Как така се случва, че когато във Варна пристигнат представители на Интерпол, Европол и външни специални служби, те постоянно и задължително са настанявани в хотел Капитол, собственост на съдружника на Борислав Гуцанов – Дидо Дънката, визиран в разработки на спец-службите на МВР като един от най-големите контрабандисти на цигари в България? Когато в една държава хората на Интерпол спят в хотел на контрабандист на цигари, нещата вече са тотално излезли от контрол, пише в сайта Vlastta.com през юли 2007 г. Досега тя не е опровергана от МВР.

–––––––

Категоричните доказателства за защитата на престъпното статукво в българските митници далеч не черпят основание само в лицата на двама обвързани с подземния свят компрометиран заместник-директори на държавната агенция. Примерите са много и еднозначни. През миналата година бяха публикувани поредица от материали за една от най-добре организираните мафиотски структури в страната, каквато е Пловдивската митница. Скандалите там не стихват от години, с подробности по тях разполагат в Европейския парламент, Интерпол, ОЛАФ и Държавния департамент. Искрено и неподправено бе учудването на влиятелен посланик в София, че на шефските си места в Пловдив продължават да седят безметежно и да дерибействат срещу интересите на държавния бюджет и законовия ред Павел Тонев и Иван Праматаров. За тях се очакват европейски заповеди за арест по обвинение, че двамата са покровителствали операции на международна организирана престъпна група за легализиране на крадени автомобили. Интересно на какъв политически гръб са се осланяли споменатите лица, след като цели шест години подред са си позволявали нагло и безцеремонно да прикриват от правосъдието извършено от митничаря Васил Петров престъпление. Същият е брат на Георги Петров, който през 2005 г. е залят с киселина от неизвестни лица. Жертвата е бивш гард на туристическия предприемач и ДДС-олигарх Ветко Арабаджиев и е известен на специалните служби с участието си в наркоканали от Турция през България за Западна Европа. За него се знае още, че е работил в тясна връзка с бароните на контрабандата в България – Иван Тодоров–Доктора и Константин Димитров–Самоковеца. След инцидента и възстановяването си е покрит в Пампорово, като новото му поприще вече са строителното предприемачество и туризма. През 2001 година Георги Петров успява да внедри своя брат Васил Петров в Митница-Пловдив като инспектор. Изрично е настоявано братът да работи в отдел „Митническо разузнаване и разследване”, което звено по компетентност отговаря за физическите проверки на стоките. Инцидентът с докуменото престъпление на Васил Петров е оживено коментиран сред магистратите от града на тепетата. През месец Юли, 2002 г. вносител на месни продукти предявява за обмитяване пред Митница Пловдив 29 тона и половина замразено говеждо месо. Според митничари, Васил Петров си поискал от представителя на фирмата 500 американски долара, за да не бави освобождаването на пратката. Вносителят категорично отказал да плаща рекет, което му коствало тридневно разтакаване и в крайна сметка съставяне на акт за митническо нарушение от Васил Петров. Години по-късно официално се установява, че актът е съставен тенденциозно и неправомерно, защото фирмата-вносител „Стоко” ЕООД печели съдебното дело, като наказателното постановление на началника на Митница Пловдив Иван Праматаров е отменено.

След като неоснователно съставил акт за митническо нарушение на изряден вносител, Васил Петров не окомплектовал в административно-наказателна преписка всички оригинални митнически, търговски и транспортни документи по вносната операция, а вместо това ги изпратил в оперативния сектор „Внос” без да уведоми устно или писмено за съставения акт. Осъзнал, че е нарушил законоустановения ред, Васил Петров решава да прехвърли вината върху началника на сектора за внос Ванеслав Дамянов и извършва довписване в протокола за щателната митническа проверка №769/23.07.2002, като посочва номера и датата на съставения от него акт за митническо нарушение. Налице е експертиза на Областната дирекция на полицията в Пловдив, която доказва, че Васил Петров е извършил документно престъпление, което пловдивските му шефове 6 години прикриват от органите на правосъдието. Началникът на сектор „ЩМП” Любомир Стойчев и ветеринарният доктор Димитър Каракашев заявяват пред съда, че когато на 23.07.2002 са подписали съставения на същата дата протокол за ЩМП №769, в него не се е съдържал текст за съставен акт за установяване на митническо нарушение №970/25.07.2002 г. Това е нямало как и да стане, защото самият акт за установяване на митническо нарушение №970/25.07.2002 г. е съставен 3 дена по-късно от съставянето на протокола за ЩМП. Актосъставителят Васил Петров е преправил протокола за ЩМП №769/23.07.2002 впоследствие, за да замаже неадекватните си, непрофесионални и нормативно необосновани действия. По този начин обаче, той е подправил съдържанието на официален документ, за което деяние чл. 308, ал. 1 от Наказателният кодекс на Република България предвижда лишаване от свобода до 3 години. Вместо да предприемат дисциплинарни мерки спрямо провинилия се Васил Петров и да уведомят за неговите действия органите на прокуратурата за преценка по компетентност, директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев и началникът на Митница-Пловдив Иван Праматаров решават да наложат дисциплинарно наказание на началника на сектор „Внос” Ванеслав Дамянов. Нещо повече, те дори го набеждават по неузнаваем начин пред органите на прокуратурата, в резултат на което на Ванеслав Дамянов е повдигнато обвинение за престъпление по служба и внесено в съда. В хода на съдебното производство е доказана невинността на Ванеслав Дамянов и незаконосъобразността в действията на Васил Петров като длъжностно лице. Към доказателствената съвкупност е приобщен Протокол №978/05.10.2006 г. на Базовата научно-техническа лаборатория към МВР-Пловдив, в чието заключение се казва, че авторът на довписването в протокола за ЩМП №769/23.07.2002 Васил Петров (по собствените му самопризнания пред съда) го е извършил с химикална паста, различна от химикалната паста в останалата част от текста, т.е. в друго време от основния първоначален текст. Случва се нещо безпрецедентно в историята на Пловдивския апелативен район. Апелативна прокуратура – Пловдив оттегля протеста на Окръжна прокуратура – Пловдив срещу оправдателната присъда на Ванеслав Дамянов, издадена от Пловдивския окръжен съд. Апелативният съд в Пловдив потвърждава оправдателната присъда на ПОС с Решение №110/07.05.2007 г. От своя страна Върховният административен съд отменя наложеното от Пловдивската Митница на Ванеслав Дамянов административното наказание „Порицание” с Решение №5992/22.05.2008 г. Случва се обаче и още нещо безпрецедентно в историята на Пловдивската митница. Нейното ръководство в лицето на Павел Тонев и Иван Праматаров 3 години подред препятстват работата на съдебното следствие, като под различни предлози не изпращат на съда оригинала на протокола за ЩМП №769/23.07.2002. Шест години подред злоупотребяват със служебно положение, като набеждават и съкращават от работа невинен служител с висок авторитет на голям професионалист, същевременно прикривайки квалифицирано престъпление и неговия известен извършител Васил Петров. С тези си действия и бездействия директорът на РМД-Пловдив Павел Тонев и началникът на Митница Пловдив – Иван Праматаров подлежат на наказателна отговорност по един куп членове от Наказателния кодекс. Особено ако се има предвид, че това е едно от най-безобидните им деяния през последните години.

Легия „Българска анти-мафия” ще продължи да предлага на общественото вниманието данни и публикации за корупционните схеми в Агенция „Митници”. За нас са важен индикатор намеренията на Христо Кулишев по отношение на кохортата от компрометирани началници, непоправимо сринали авторитета на институцията и продънили безвъзвратно републиканската хазна. Колкото до изказаната тези дни теза, че не трябва да се вторачваме в откраднатите милиарди, за да не смущаваме спокойствието в приходната агенция, тя издава гузната съвест на нейния автор. А може би и активната му съпричастност към нескончаемите протруберанси на вездесъщата митническа мафия в България.

Легия „Българска анти-мафия”