Българската православна църква – време е за събиране на камъните
Информацията, че БПЦ прави „църковно-народен събор” са силно преувеличени. По-скоро това прилича на пленумите на бившата БКП. Информационната мъгла преди, по време и след пленума им силно напомня на гей-купон по време на тоталитаризма. Изглежда те друго не могат и да правят. Църковно-народния събор, който според БПЦ се провежда в момента, прилича повече на масонско събиране, в което има всичко друго освен информация и народно участие. Не прочетох никъде какви въпроси ще се обсъждат и какви сондажи са направени предварително, за да се предложи програма за обсъждане на реформирането на БПЦ. Защото тя определено се нуждае от реформа.
В обществения живот църквата не се намесва по никой начин. В семейството-още по-малко. В медиите от време-навреме се пръква някой скандал за църковни имоти или за престъпления на някой духовник и това е всичко, което се чува за БПЦ.
Минаха вече
Браво!
Оправданието е налице. Но анатемата я няма. А това е единственото средство на църквата, която беше отлъчена от народа. Защо църквата не отлъчи комунизма-атеизма? Дори и сега, когато той уж не съществува, църквата си мълчи и си трае. Нещо повече, активно сътрудничи на властта, а не на обществото. Къде е българският отец Попиелушко? Защо нашата църква празнуваше 9-ти септември и 7-ми ноември като празници? Защо не постъпиха като техните събратя-католици? Защо не вземат отношение по най-болните въпроси в страната и особено за младите? Защо не осъждат ежедневно наркоманията, алкохолизма, катастрофите по пътя, отнемащи живота на хиляди? Защо не създадат приюти за бедните и скитниците? Къде е християнското им отношение към нищите, както ги учи Учителят? Защо при поредното убийство на невинен млад човек не грабнаха хоругвите и не поведоха хората? Защо не отидоха при студентите в Студентския град да ги подкрепят морално? Защо, защо, защо?
Защо БПЦ не е обявила и досега какво смята да предприеме, за да подпомогне обществения морал? Нека да оцени комунистическото минало и собственото си участие в него. Нека обяви какви цели има и как ще ги постига. Нека обсъди проблемите си с хората, та с каквото можем и ние да и помогнем. Не заслужаваме ли това?
БПЦ превърна духовността в бизнес и властови лост. Защо не променят вътрешния си правилник и не задължат енорийските свещеници поне веднъж да обиколят по домовете им енориашите? Но не по именни и рождени дни, а през делниците, когато хората имат проблеми от икономически, здравословен и морален характер. Да посетят семействата на хора по болници, затвори, чужбина и изобщо хора с проблеми. Защо не съпреживяват болката, униженията и безизходността на хората, към които трябва да изпитват обич и отговорност? Защо не си познават енориашите?
Не бих искал да описвам цялото многообразие на нищоправенето на БПЦ. Но не бих се учудил, ако българските граждани избягат от православието при някоя друга, по милосърдна или по професионално организирана организация, която вече няколко пъти обикаля домовете на моите сънародници.
Това ще се окаже отлъчване на БПЦ от християнската вяра, колкото и абсурдно да звучи на първо четене.
Време е за събиране на камъните.
Николай Колев-Босия