Българската връзка на ненужен шпионин на ЦРУ

Бернд Онезорге е германски агент, работил първоначално за източногерманската ЩАЗИ, а след това и за американското ЦРУ.

Агентът е бил вербуван за да работи за службите, като след това му е било уредено запознанство с българка, чрез която е трябвало да се стигне до високопоставен служител в българското военно министерство с цел да бъде завербуван.

Бернд Онезорге попада обаче в Старозагорския затвор, където се самоубива по скандален начин. В процес, воден при закрити врати, Софийският военен съд постановява 15 години лишаване от свобода за германския гражданин. Там Онезорге е подложен на физически и психически тормоз,

Американците също не си помръдват пръста за техния агент, вероятно защото Онезорге не е американски гражданин. Напълно отчаян на 15 декември 1987 година германският гражданин се залива с коресилин и се самозапалва. Два дни по-късно почива. Погребан е месец по-късно в централните гробища в Люнебург в пълна тайна.

Тези дни немското списание “Шпигел” помества обширен материал за българската връзка на Онезорге.

Материалът е озглавен “На никого ненужен шпионин”:

“Денят 6 април 1984г. е хладен и дъждовен. Часовникът в залата на летището на българската столица показва 13.15, когато точно по разписание се приземява самолета на “Интерфлюг“ – номер508, авиолиния на ГДР. Сред пасажерите, идващи от Източен Берлин, е 39-годишният Бернд Онезорге. Целта на пътуването му е – почивка в град Варна.

Онезорге има странни епизоди в живота си. По негови думи, още от младежките му години е усвоил тънкостите на разузнаването, защото е бил вербуван от ЩАЗИ. От тая служба е получил задачата да наблюдава спецподразделения на военно-въздушните сили на САЩ в Западен Берлин на летище Темпелхоф.

Такъв епизод има действително в биографията му, но истината е, че резултатите от работата му в ЩАЗИ са посредствени и той е отстранен за “нарушения на конспирацията и нечестност“.

През пролетта на 1983 година Бернд Онезорге се отзовава в щаба на ЦРУ, когато секретната служба е оглавявана от Уйлям Кейси, стремящ се да активизира дейността на сътрудниците си в Източна Европа.

Страстни любовни нощи

През септември 1983г. в Хамбург, на международна конференция по покана на швейцарска химико-фармацевтична корпорация, в конференцията взема участие патолог от България , известен специалист – Цанка Н.

Тази дама, няколко години по-възрастна от Бернд Онезорге, владее малко немски и достатъчно английски, омъжена е, с дъщеря. “Доктор“ Онезорге се запознава с Цанка, обгражда я с внимание и поразително бързо покорява нейното сърце. Влюбената двойка прекарва бурни нощи в Хамбург в хотел “Пансион Хаген“. “Аз непрекъснато мисля за тебе, за седмицата щастие, за твоята любов. Искам да съм завинаги с тебе, но това е невъзможно. Никога няма да те забравя..” Бернд не я забравя. В хотела също не забравят доктор Цанка Н, тя, заминавайки, не заплаща сумата от 800д.м.

Безразсъдната идея

Задачата на Бернд Онезорге е да получи сведения от съпруга на Цанка – заемащ висок пост в армията и да ги предаде на ЦРУ. Но това се оказва много по-трудно, отколкото е предполагал. Силната страст, която избухва между него и Цанка, бързо угасва. След няколко седмици престой в България, разходки из Варна, Бернд започва да се съмнява в успеха на разузнавателната операция. Но да се върне във ФРБ не му се иска. Там го очакват нерадостни перспективи – дългове, семейни проблеми. И той отива право в българските специални служби и заявява,че е американски шпионин и изказва желание да работи за българското разузнаване. Арестуван е. На многочасовите разпити охотно отговаря на всички въпроси – имена, явки, адреси на конспиративни квартири. Обществеността във ФРГ нищо не узнава за неудачника – агент.

Безцеремонно отношение

Кафе “Кристал“ в ЦУМ. 5.12.1984г. Секретният агент “Румен“ и офицерът от разузнаването Стоянов пият кафе. Агентът изяснява,че Бернд Онезорге е издирван от криминалната полиция във ФРГ и изразява становище, че не е нужно да се церемонят с него.

В началото на 1985г. в София започва съдебен процес срещу Бернд. Адвокатът на обвиняемия стремително бързо изчезва от съда, след обявяване на присъдата. А присъдата е 15години затвор.

В Старозагорския затвор Бернд Онезорге е единствен чужденец. Условията са много тежки. Често е бит по ръцете, наказван в килия без прозорец. Преди коледа на 1986 г. е посетен от сътрудник на западно – германското посолство. “Той се опасяваше,че няма да доживее до освобождаването си -е записал чиновникът- тои разказваше за психическия натиск върху него от страна на персонала и другите затворници. Когато се разделяхме, в края на моето посещение Бернд се разплака.“

Немските дипломати, очевидно са предполагали, че американците скоро ще върнат“своя човек“. Но нищо подобно не се случва – през лятото на 1987 година посолството на САЩ в София съобщава на колегите си от посолството на ФРГ, че Вашингтон се интересува от състоянието на Бернд Онезорге, но няма никакво намерение да предприеме действия за освобождаването му.

Скитане по гробищата

На 15.12.1987г.в консулският отдел на посолството на ФРГ в София телефоните звънят непрекъснато. Бернд, обливайки се със запалителна течност се самозапалва. Проф.Стойчо Раданов извършва съдебно-медицинската експертиза.

Самолет на бълг.авиоком. “Balkan Air“ на 2 .01.1988г. пренася цинковия ковчег с тленнитеостанки на Бернд Онезорге 10 години след ужасната смърт на Бернд Онезорге посолството на Германия отправи вербална нота към Министерството на външните работи на България. От гледна точка на закона Бернд Онезорге е жертва на тоталитарната система и даже има право на посмъртна реабилитация, ако поискат я неговите родственици…

Afera.bg