БЪЛГАРИЯ ПОЛУЧИ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПОДМЯНА ВМЕСТО КОРЕННА ПРОМЯНА, КРАЙ НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ И ПРЕВРЪЩАНЕТО И В ТЕРИТОРИЯ УПРАВЛЯВАНА ОТВЪН В ИНТЕРЕС НА ГЛОБАЛНИЯ НЕОЛИБЕРАЛЕН СВЕТОВЕН РЕД
АНАЛИЗ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ преди откриването на 47-то НС
- Анализът на вялата предизборна кампания и на резултатите от изборите за 47-мо Народно събрание категорично показва, че външните фактори в лицето на представителите на глобалния неолиберализъм от САЩ, изцяло предопределиха и дирижираха изборния процес и резултатите от него. Те напълно реализираха поставените си цели, а именно:
а) Постигане на пълна доминация на неолиберализма в 47-мото Народно Събрание. От седемте (7) влезнали партии пет (5) – ПП, ИТН, ДА България, ДПС и ГЕРБ, с общо 201 народни представители – 84%, стоят на неолиберални икономически, политически и социални позиции. Следователно, България остава и ще продължава да се намира под пълното влияние на глобалния неолиберализъм. И съответно нейното икономическо и обществено-политическо развитие ще се определя и реализира по неолибералните икономически, политически, социални закони и морални духовни норми;
б) Да бъде преформатирана, исканата от „Протестите 2020” и очаквана от подкрепящите ги 65-те % български граждани коренна промяна, в подмяна на едно с друго неолиберално управление. Моделът „ГЕРБ=Борисов” да бъде заменен от един нов, по-префинен, псевдодемократичен, с привидно спазване на демократичните норми на поведение. Той ще се отличава от предишния с привидно освобождаване на публичната администрация и съдебната система от откритото брутално политическо влияние, слугинаж и „гьонсуратлък”. Държавното управление ще продължи да има безродно поведение и да слугува лакейски на „външните” фактори в лицето на САЩ и на Европейската комисия (ЕК) и Парламент (ЕП);
в) Президентът Р. Радев, получил миналата година ореола на водач на коренната промяна, като се използват липсата на достатъчно политически опит и пъстрият съветнически апарат с дефицит на съмишленици, да бъде „опитомен” и поставен в своеобразен „цугцванг” от гарантираната предопределеност на изборните резултати и сигурност на втория мандат;
г) Да се реализира отдавна лелеяната мечта от либералсоциалната Партия на европейските социалисти(ПЕС) и отвъд океана, да бъде разбита и ако може унищожена „черната овца” – БСП, заради поетия от нея при екипа на К. Нинова, курс за промяна по посока на действителното съдържание на научния социализъм, а не към неолиберално социално съглашателство;
д) Естествено следствие и продължение на горното, да е обявяването на политическата фракция „Продължаваме Промяната” от проекта „Кирил Остапович и Асен Бендерович” за лява неолиберална ?!?!? партия като начален етап на „изчегъртване” от българското политическо пространство всичко друго, освен неолибералното;
е) Флуктуцията на „чалга” електората от ИТН и грантовата „ДА България”, към дори нерегистрираната партия-проект „Продължаваме промяната” е също потвърждение на високо професионално планиран и изпълнен социален експеримент на глобалнния неолиберализъм за овладяване на политическата система в една държава.
- „Вътрешните” фактори не се оказаха определящи за получените резултати от трите последователни избори за Народно събрание като изключим медиите, „социологията”, „политологията” и тути-кванти апологети на неолиберализма. Мощната, денонощна медийна капания за единствеността на десетината партии от неолибералното „статукво” – ГЕРБ, ДПС и „ДА България” и „яловите” (пак неолиберални) партии на „протеста” – ИТН и „Изправи се…”, съчетана с практически почти пълно затъмнение и внушения за незначимостта и безсмислеността да се гласува за всички останали, доведе на 14 ноември до адекватните 34,82% изборна активност.
Шестдесет и петте процента ( 65,12%) граждани, подкрепили „Протеста 2020” не видяха и не чуха нищо ново и не отидоха до изборните урни. И всеки получи своето:
➢ Неолибералното „статукво”, с изключение на „ДА България”, запази стабилни позициите си и в 47-то Народно Събрание ( 109 депутата);
➢ Успешните политически проекти – скачените неолиберални съдове „ПП” и „ИТН” получиха своите 92-ма народни представители и изпълнителната власт;
➢ Глобалния неолиберализъм закръгли болшинство си на 201 гласа в 47-то Народно събрание, далече над необходимото за промени в Конституцията или свикване на Велико Народно Събрание;
➢ При очаквано, по сценарий, отстраняване на по-заден план по един или друг начин на Б. Борисов, Ат. Атанасов и Хр. Иванов отпадат и разделителните „червени линии” спрямо ГЕРБ и ДПС, а с това и смисълът за участие на БСП във формирането на Правителство;
➢ Оставка или недоверие на формираното с коалционно споразумение Правителство след тежка зима, Ковид и икономическа криза и довършване на мандата на 47-то НС с неолиберална формация на изпълнителната власт;
➢ БСП и „Възраждане” ролята на миманс в 47-то Народно събрание като израз на неолиберална псевдодемократичност към „различните”.
➢ Криминално-олигархичните групировки у нас, въпреки антагонизма помежду им, получиха спокойствието, че каквато и да е конфигурацията, няма да се променя неолибералния, клептократичен (крадлив) модел на развитие на българската икономика и държава.
От получените изборни резултати най-тежки са последиците за БСП. Те изправят партията на българските социалисти и нейното ръководство пред много труден избор, пердвид следната дилема:
От една страна е обективната необходимост и очакването на българите да бъде съставено редовно правителство, което в създалата се ситуация е невъзможно без участието на парламентарната група на БСП.
Другата страна на дилемата е, че участието на БСП със стоящите на неолиберални позиции ПП, ИТН и „ДА България” в коалиционно правителство е „де факто” реализиране на защитаваната от С. Станишев и червената олигархична опозиция идея за социал – либералната коалиция „ГЕРБ” и „БСП”, отхвърлена категорично от ръководството на социалистическата партия след изборите през 2017 г.
А българският народ?
Той получи за пореден път подмяна вместо коренна промяна, която е негативна за бъдещето на България. Тя обективно предопределя пътя на страната по посока към края на националния нейния суверенитет и превръщането и в територия управлявана „отвън” в интерес на глобалния неолиберален световен ред.
Христо Н. Дунчев