Българино, какво още трябва да гръмне за да се събудиш!

Гръмна скандала между премиер и президент. Публичният конфликт бе в центъра на вниманието на българската общественост, но войната завърши без жертви, без оставки на съветници. Един президентски съветник беше порицан, на друг му забраниха твизявите.

Гръмна скандала в  Държавен фонд "Земеделие". 183 млн.евро по още две мерки по програма САПАРД бяха спрени, заради съмнения за злоупотреби, установени от Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, не от нас. Второто кърваво писмо от Брюксел уволни поредния – този път по "морални причини" и Димитър Тадаръков се прибра от

Брюксел с оставка в джоба.

Гръмна скландала в СДС. Шоуто Янев – Юруков засенчи шоуто на Азис. Скандалът между сините партийни лидери с дъх на кафе "SPETEMA "доказа, че и 20 години не стигат на десните да сформират истинска дясна партия в България, такава каквато я очаква обществото.

Гръмнаха ни с новите цени на парното, тока и газта от 1 юли – дръпнаха шалтера на мнозинството бедни български семейства. Социалният ни президент и продиктуваното от него социално правителство така се грижат за народа си, че тези, които през зимата се топлеха на един реотан от електрическата си печка, вече ще се греят само на нощните си лампи и екраните на телевизорите, откъдето ще се радват на предизборните обещания на своите любимци.  От юли България на българите даде накъсо по всички направления.

Гръмнаха ни и с цените на билетчето за градския транспорт в София. Гръмнаха ни и с новите цени на хранителните продукти.

След всички ценови изстрели дойде и истинският.

Гръмна военният склад за боеприпаси в Челопечене. Гръмна и събуди двумилионна София, но трудно събуди правителството и още по-трудно събуди институциите,  а най-трудно Емел Етем. Единствено софийският градоначалник Бойко Борисов се оказа ранобудник, защото просто по това време се подготвя за участие в сутрешните телевизионни блокове.

Гърмежи – ценови, стресови, гърмежи между институциите, гърмежи и санкции  от Брюксел. гърмежи тип "свой срещи свой" и се чудя след всички тези стрелби ще се събуди ли най-сетне гражданското общество, ще се събудим ли след всички тези изстрели по самочувствието ни, по самосъзнанието ни.

Ще се събуди ли България?

Гражданското общество – това означава хората да се превръщат в граждани, а гражданите в общност, в общество. Общност, която не чака държавата да й реши проблемите, а си създава структури, които да търсят и намират решение, да се борят с язвите на корупцията и управлението, и с хаоса на вечния преход. Това общество няма кой да ни го създаде, да ни го изгради, докато ние ругаем, псуваме и мърморим.

Всичко е в нашите ръце. Годишният сън на прехода е обхванал всички и това е най-жалкото. В България отговорните граждани са малцинство и всички последни избори ярко доказват това. Историята обаче никога не е благосклонна към народите, които не могат да гледат отвъд оградата на собствената си къща и отвъд другата седмица.

Гражданското общество не позволява съществуването на недосегаеми политици, дори те трябва да имат коректив. Както ни учи историята – свободата на гражданите трябва да бъде сътворена, извоювана и след това добре защитена.

Ако погледна в собствения си двор, ще стигна до тъжния извод, че и аз гледам до оградата. Живея в блок, в който за повечето жилището свършва до звънеца и стълбищната площадка. Общите части са ничии и никой няма инициатива за ремонт или поддръжката им. Всеки сякаш живее под наем и по срок. Работя в новинарска агенция, в която шефката /може би единствена в България/ често бърка Бейрут с Багдад и която

смята, че столицата на Исландия е Ейре. Това ни и пречи да мачка знаещите, защото и е дадена  власт и тя я консумитра. Всички дружно се забавляваме на посредствеността й, която излиза вече през вратата, но никой не търси промяна, никой не казва истината, никой не протестира.  Живея в град в който кметът е медийна звезда, ляв бег през обедната почивка, неформален лидер в следобедните часове, енциклопедист Ломоносов. Компетентен по всички въпроси – от евросредствата до футбола, но само едно му куца – не знае ак да управлява добре столицата и  как да се държи адекватно  като един бъдещ премиер, в какъвто той сам неведнъж сам се определя.

Живея в някакъв сън, а не се боря. Всички обсъждаме проблемите помежду си, всички знаем язвите на обществото, но никой открито не ги изразява публично, а ако някой ги изрази, изпитваме хронично недоверие към него.

Гражданското или цивилно обществото отсъства от живота ни. Крайно време е хората да се превърнат в граждани, а гражданите в общество и затова не са необходими 22 000 неправителствени организации, а няколко, но истински, които да оправдаят очакванията им.

Живея в сън , като мен са милиони , а колко малко е нужно в началото…

Ивелина Стоева