Българино, идиот ли си, убиец ли си, или генетично увреден?

Десет минути преди червеният Мерцедес на 22-годишния Хюсеин Нихат да връхлети на тротоара на кръстовишето на “Чаталджа” в морската столица, бях там. Разхождах кучето си и спрях за да си купя вестници до павилиона, на пет метра от зловещата катастрофа.

Беше гадно време. Влажно. Подтискащо. Хладно. Отвратително.

Десет минути по-късно едно петнайсетгодишно момче, със спортен сак на рамо никога повече няма да чака автобус за училище на тази спирка.

Никога повече няма да играе любимата си игра.

Никога повече няма да се цели в коша.

Защото смъртта го уцели точно когато изобщо не си е помислял за нея.

Докато Денислав е редял в мислите си предстоящия ден, чакайки автобуса, един друг българин, нищо, че е с турско име, е препускал като обезумял за някъде.

Карал е без книжка, с алкохол в кръвта и е бързал, бързал, ужасно е бързал за срещата си с доживотната присъда – да станеш убиец.

Какво ли е сънувала предната нощ майката на Денислав?

Сънувала ли е изобщо?

Прерязало ли я е нещо в мига, когато синът и е бил смазан от червения като кръвта му Мерцедес?

Сега ако питате Хюсеин, ще ви каже, че не е искал да стане така, че просто не знае какво е станало, че е никога и не си е помислял да убие някого.

Но уби.

Гадно. Хладнокръвно. Зверски.

Уби невинно момче. Не на асфалта. Не пресичащо. А на тротоара. Чакайки автобуса кротко и смирено.

Утре пак ще се вдигне вой за жестоки наказания. За присъди. За вратички в закона.

И какво от това?

Щом като българинът продължава вътре в душата си, вътре в сърцето си да няма капка отговорност към другия и да мисли единствено за собствените си нагони и комплекси, нищо в тази държава няма да промени.

Защото на пътя  всеки ден, всеки час, всяка минута няма шофьори, а има идиоти и убийци.

Генетично увредени.

Българи.

Веселина Томова