Бургаският цирк – има ли някой нужда от стола на шефа на Административния съд

Но показват финансови възможности и заможност сякаш получават заплатите си от 1000години. Много пъти съм писал, колко е лесно да се провери имотното състояние на роднините им. И още, Бургас е малък град-държава, от затворен тип, тези които трябва да знаят, знаят всичко за всеки с години назад. Обаче ,гарван гарвану око не вади, . Спомням си като малък ме водиха на циркови представления. Смеех се от сърце.  И сега се смея гледайки Бургаския цирк. Смехът ми е предизвикан от това, което знам за зависимостите в Бургас и от това, че и много други хора знаят. И кукловодите и куклите, дори част от публиката са в час как стават  фокусите и циркаджалъците. Ах, този град-държава Бургас. Циркът продължава. Шоуто трябва да продължи.

За хуманитарната криза

Гледам кадри от Либийско/Туниската граница. Огромна маса от хора в бедствено положение .Безкрайни опашки за храна и вода. Оказва им се медицинска помощ. Евакуират ги със самолети и кораби. Държави от цял свят са загрижени за тези бангладешци ,либийци,жители на различни арабски страни. Всички ги съжаляват и им помагат. Хората изпаднали в беда на тази граница са около 100 000 . Знам обаче за около 6 млн. души, които са в подобна ситуация. По същият начин няма какво да ядат, нямат медицинско обслужване, нямат работа. Намират се в бедствено положение ,само че в собствената си държава. Това са българите в България. Разликите са в това, че нас никой не ни съжалява и никой не ни помага. Българите не се редят на опашки за храна, никой не ни дава нищо. Бедстващите българи не ги показват по всички телевизионни канали. Българите умират тихо,без протести.Вече 20г. нито родните чорбаджии изедници ,нито някой чужд самарянин го е грижа за страшната криза в България.Криза много по-ужасна от това,което виждаме на границата между Либия и Тунис. Българите не ги евакуира никой. Те сами се спасяват, по единично. Бягат от зоната на бедствие. Хубаво е , че дори бедстващите българи помагат на горките хора в Африка. Правилно е , че ги съжаляваме. Въпросите , които не мога да не си задам са. Кога ще проявим съжаление към самите себе си Кога ще създадем човешки  условия на живот за самите нас На българите в България.

Ивайло Зартов