Буда в кълчища

Публикуваме един сериозен анализ на Велислава Дърева, който потвърждава тезите и разкритията за СИМБИОЗАТА, направени първо и единствено от АФЕРА след скандала „Буда“. Текстът е публикуван в Агенция Пик: „Един водещ офицер си завъжда един информатор от подземния свят и го кръщава Буда. Воденият информатор информира водещия офицер за операциите на подземния свят. Може би, едва ли не.Водещият офицер информира информатора за акциите на антимафиотите срещу мафиотите. Без „може би”.Водещият офицер е пенсиониран скоропостижно за връзки с престъпния свят.Воденият информатор назначава водещия офицер в своята охранителна фирма, която все тъй си пребивава в подземния свят.Воденият информатор става премиер и назначава водещия офицер за шеф на ДАНС.

Симбиозата е постигната.

Следват няколко въпроса:

Ако организираната престъпност е част от службите за борба срещу организираната престъпност, а тя е.

Ако службите за борба с организираната престъпност са част от организираната престъпност, а те са.

Ако мафиотите и антимафиотите са от едната страна на барикадата, а те са.

Ако мафиотите и антимафиотите са едни и същи лица, а те са.

То тогава с кого воюват антимафиотите? Със себе си?

И срещу кого е войната? Срещу мафията?

Айде бе!

По друг повод Мечо Пух съчинява прекрасно стихотворение и там задава три знаменателни въпроса:

„Това Онова ли е и онова — Това?”

„Дали тез са Онез и онез — Тез?”

„Кой Какво е и какво е Кой?”

Накрая Мечо стига до драматичния извод:

„Които са Тез — не са тез, Които.”

Непорочният ум на Мечо Пух не може да допусне цялото коварство на симбиозата – че някой може да бъде едновременно и от добрите, и от лошите; от Тез и от Онез; Това и Онова едновременно; Законът и неговото отрицание, Държавата и нейният антипод.

Оставяме простодушният Мечо Пух да разсъждава на тема „Кой какво е и какво е Кой” и се връщаме при Буда, тъй внезапно изваден от своята нирвана, от сладостта на своята безгранична и безконтролна власт.

Тук следва едно дълго и оплетено изречение, родено от невнятните „будистки” обяснения (да прощават будистите – те не са виновни):

Буда не знаел, че е Буда, обаче отказал да е Буда, но щом е отказал да сътрудничи на антимафиотите, значи е предпочел да си бъде мафиот и пропуснал звездния миг да се пише патриот, ама го наблюдавали не защото е „оперативно интересен”, т. е. бандит, а понеже си общувал с „оперативно интересни” субекти, сиреч – с неговите събандюги Маджо и Пашата, но всъщност му спретнали досиенце по линията на антитероризма през декември 1996-а, щото си общувал не с оперативно безинтересните Маджо и Пашата, а с оперативно интересния  85-годишен терорист Тодор Живков (под домашен арест в Бояна) и с оперативно интересния терорист Цар Симеон (той пък в Мадрид, да му се не види и Цар!), обаче пък през февруари 1997-а го обзавели с ДОН (Дело за оперативно наблюдение) и станал ДОН Буда, макар винаги да е изобразявал дон Корлеоне, но истината била съвсем друга – спретнали му ДОН още тогава, но не заради антитерористичната легенда, а с подлата цел да го злепоставят един ден, когато стане премиер, защото „Още тогава те виждаха, че аз имам огромен потенциал”, а самият Буда знаел, че 12 години по-късно ще стане премиер, от което следва, че Буда е или продукт на тайната власт (службите плюс мафията), или проект на олигархията, което си е едно и също…

Такава Буда се набута в кълчищата. Щото няма логическо мислене, поради шизофренното си пребиваване в два свята – в подземието и на връх държавата.

Сега искам да съсредоточите вашето внимание върху две изречения и три думи.

Ето ги двете изречения, заради което всеки един журналист във всяка една държава щеше да разкости Буда: „Това, което са направили (досието – б.а.), аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички”.

Сиреч – по личната заповед на министър-председателя, всеки неудобен нему журналист (и не само журналист) може да се сдобие внезапно с досие, или поне с картонче, да бъде обявен за агент, доносник, кука и ченге (за предпочитане – на Шести отдел на Шесто управление), да бъде публично опозорен, наритан и неутрализиран, както бяха публично опозорени и наритани маса почтени личности. За да може днес един Буда, една христоматийна мутра да ни учи на морал и да се изживява като нравствен стожер и трегер на обществото.

Това откровение на Буда предизвика гнева на „Репортери без граници”. Но не и на българските журналисти. Те не се разгневиха. Тъкмо напротив. Те са възмутени. Но не от Буда. А от покушението върху неговия светъл лик. От дръзкото посегателство срещу един самоотвержен защитник на свободното слово.

И се скупчиха на амбразурата. И потекоха от всички телевизори. И тръгнаха да го вадят от кълчищата. И разобличиха дръзновено мрачните попълзновения срещу техния любим Буда, тяхното упование, закрила и вдъхновение. Каква саможертва! Какво масово самоубийство!

Ето ги и трите думи: „приоритетна престъпна ориентация”. Това е  недвумислената характеристика на Буда, той и министър-председател. Записана е в плана за оперативно наблюдение.

Заради такава убийствена характеристика във всяка една държава, всеки един премиер незабавно си взима сбогом с властта. Завинаги. И до края на света. И никакви амбразурчици не могат да го спасят.

Велислава Дърева“

afera.bg