Брилянтната и непоклатима логика на дон Бойко
Преди време един друг, доста по-атрактивен шоумен в българската политика, сравнен с възскучничкия дон Бойко, а именно прословутия Жорж Ганчев, често цитираше поучителните мисли на някаква негова "стрина Гюргя". Тия дни гледам, че и донът се старае да изглежда все по-атрактивен, и започна също за щяло и за нещяло да цитира умните мисли на баба си – изглежда щото той самият няма такива. А пък дефицитът да собствени мисли води до засилена склонност към цитиране на чужди мисли, пък били те и бабините.
Та ето какво била казала бабата на прочутия властолюбив нашенски дон (казвам "дон", щото той самият се нарича "неформален лидер", а пък за обозначаването на тази функция в сицилианската мафия се употребява тъкмо думата "дон"!):
Баба ми казваше, че който нож вади – от нож умира. Ние никога не сме вадили нож. Срещу мен вадиха и резултатът е растящ ГЕРБ.
Бабата на дон Бойко е имала доста мафиотизиран начин на изразяване, надявам се, това бие на очи и при вас, надявам се, го забелязвате. От друга страна, предполагам, бабата на донът е починала, а традицията изисква когато се позоваваме на мъртвец, да казваме по едно "Бог да го прости!" или, ако сме атеисти, да казваме "Лека й пръст!" в случая за бойкоборисовата баба. Той това обаче не го прави, което ме кара да си мисля, че баба му е още жива: да й дава Бог живот и здраве, та да продължава да дава все такива умни съвети на нашия бъдещ пръв партиен и държавен ръководител. Защото той наистина се нуждае от мъдро насочване, понеже сам по себе си не блести с интелект. Ето примерно как ви звучи туй негово разсъждение, казано пак вчера:
Като партиен лидер искам всеки човек по региони да разбере, че не съумее ли партията да вземе пълно мнозинство и самостоятелно да състави правителство, вариантите пред ГЕРБ са два: опозиция – до следващи избори – и лека или тежка катастрофа за държавата вследствие на политиката на сега управляващите.
А сега малко да се позамислим върху тия два варианта. Първият е ГЕРБ да е опозиция, той е ясен, тогава други ще управляват. Вторият обаче по логиката на дон Бойко е "лека или тежка катастрофа за държавата": нима иска да каже, че ако ГЕРБ при този втори вариант е управляващ, то това непременно ще донесе… "лека или тежка катастрофа за държавата"?! А той точно това де факто казва, защото другият вариант, за да е друг, би трябвало другостта му да се изразява в това, че не друг, а ГЕРБ ще поеме властта. И той предрича при него – думите са си съвсем негови! – предрича именно "лека или тежка катастрофа за държавата"! И умно добавя: "… вследствие на политиката на сега управляващите". Добре де, ама нали става дума за следващите избори, на които ГЕРБ щял или да вземе властта, или пък да бъде опозиция? Та ако вземе властта, тогава за леката и тежка катастрофа на държавата, предизвикана от бъдещото управление на ГЕРБ пак сега управляващите ли ще са виновни?! Е, знайно е, че дон Бойко е привикнал все някой друг да му е виновен – на калпавата ракета нали все Космосът й е виновен! – ама пък чак дотам да стигне, не биваше просто! А иначе логиката му е перфектна: щом при другият вариант ГЕРБ ще управлява, то "леката или тежката катастрофа за държавата" ни е гарантирана! Що ли партията му ГЕРБ не си сложи тази мъдрост за предизборен девиз, който тогава ще звучи така:
Гласувайте за ГЕРБ – и тогава катастрофата на държавата е гарантирана! Изберете сами каква катастрофа предпочитате: лека или тежка! Бат Бойко всичко може: защото каквото той си поиска, то немедлено се случва!
Мисля тук да спра, ама сега ми хрумва още нещо, и то пак свързано с неговото епохално изказване от вчера пред конференцията на организацията, на която той е "неформален лидер", сиреч дон. Ето какво казва нашият логичен пръв политик, и то веднага, след като ни убеди, че ако властта се вземе от ГЕРБ, то немедлено ще последва "лека или тежка катастрофа за държавата":
През септември трябва да има предсрочни избори, за да се спаси държавата от краха, към който я водят управляващите.
Да го попитаме тогава мъдрият дон: с какво "леката или тежката катастрофа за държавата", която ни гласи той самият, е за предпочитане пред краха, към който я водят сега управляващите? Едва ли може да каже дори и да можехме да го запитаме: той започна в мисленето и в изразяването си все повече да става точно копие на знаменития правешки мислител бай ви Тодор! Това поне забелязвате ли го?
Но нека, нека да се подиграва с трудно загряващите нашенски реотани от мнозинството на избирателното тяло. Което, предполагам, гледа със зинали уста и внимателно слуша тъпизмите на словоохотливия дон, и хич не му прищраква, че тоя без да иска даже не прави друго, освен постоянно да се подиграва с всинца нас…
Ангел Грънчаров