БРАТ, ДОЙДЕ И МОЯТ РЕД! ОТ ПЛОЧКАДЖИЯ СТАНАХ ПОЛИЦАЙ

Среща ме човек на улицата! Съвсем обикновен българин, тръгнал за Гърция да търси работа в строителството или селското стопанство. Ще ви цитирам буквално думите му, без да ги коментирам:

„Господин полковник, теб те зная от телевизията. Искаш да се променя нещо в България и се блъскаш в стени, казваш как стоят нещата и накъде трябва да вървят, ама тука всички крещим срещу вятър. Що рискуваш да ти посегнат бе, човек, тия до един са бандити, колко хора си отидоха ей тъй, без да се чуе за тях. Ама с костюмите на тия айдуци не им личи! Бог високо, цар далеко е работата. Аз от национални сигурности нищо не разбирам, ама в моя край, търновския, работих с един човек четири години и бяхме плочкаджии. Лепяхме плочки и той горе долу ставаше, ама беше много ограничено момче. Все го подритваха бригадирите! Сега го гледам оня ден с униформа, станал полицай. Вика ми:“ Брат, и моя ред дойде. Стига с това бъхтене, вече ще въртя слънчогледа и аз, митничар, полицай, все тая. Трябва да се яде!“.
А в едно село Константин циганите ги направили полицаи. Най-големият крадец на дърва беше, всички го знаят, ама сега и той в униформа. Ама то като ги видиш само и почваш да се смееш. Мани, мани! И ако това , полковник, обсъждате по телевизиите, вие си нямате работа. Я им тегли един шут, умен мъж си, гледай твоя живот, а сухите дървета така или иначе ще паднат…“

Николай Марков