БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ

Днес е строшен ден. В една такава лепкава жега преди много години положихме в земята един Ангел. Блъскахме по ковчега яростно буците с пръст и прегърнати, не пеехме, а ридаехме „Братя по оръжие”. Цялата водка на света не можеше да ни напие. Ние бяхме толкова престъпно млади, за да прегръщаме смъртта! Заедно играехме сиртаки, заедно четяхме Керуак, заедно чистехме гниещите рани на приятеля. Братя по оръжие. Които заедно брояха левчетата, защото и парите, и световете ни бяха общи.

Ангел тръгна Отвъд на 27.

Гадно падна от терасата на четвъртия етаж. Какво ли не прави един парапет след кавга с жената, с която си?

Не умря. Остана парализиран от раменете до петите.

До последния миг го гледа Другата.

Защото го обичаше повече от себе си.

Той беше нашият воин, въпреки че живи бяха единствено очите и умът му.

Душата и сега е жива.

Нямаше близки. Ние му бяхме четата.

Дори и когато гноясалите рани миришеха зловонно, вярвахме, че ще стане и ще танцува.

Умря в ръцете на Другата.

Тихо.

Ненатрапчиво потегли.

И ни наблюдаваше от Горе как с побелели юмруци не знаехме как ще живеем оттук нататък.

Без брата.

С болката.

Днес, разпилени прашинки по света, всички – до един! – носим това братство в сърцето си. И когато тръгваме на война – никога не бягаме назад, когато заплющят куршумите. И когато допуснем вратата отворена за приятелство, проверяваме дали може идващият да понесе миризмата на гниещи рани.

Затова нямаме много приятели.

Само братя по оръжие.

Днес, когато мръсни ръчички разделиха идващите след нас на „простаци” и „интелигентни”, и се продават, за да протестират, продават се, за да гласуват, продават се, за да правят революции, продават се, за да пишат, продават се, за да четат, продават се, за да обичат, продават се, за да умират – ние, старомодните и овехтелите, може и да не сме се научили да живеем успешно като по пиар-учебник, но се научихме да умираме.

Не за собствения си кяр.

„…Има толкова светове, толкова много слънца,

а ние имаме само един свят и живеем в различни такива.

…но на звездната светлина и на всяка линия на дланта пише –

че сме глупаци да воюваме с братята си по оръжие…”

Да отлеем чашите.

За онези, които живееха и умират със сърца.

И за днешните, които преди да запеят „Харе Кришна”, трябва да измият краката на Господ.

Веселина Томова