„БРАТЯТА“ ИСКАЛИ СПЕЦИАЛНА СРЕЩА С МЕН? ОБЪРКАХТЕ ЧОВЕКА! АКО РЕША ДА СЕ СРЕЩАМ, ЩЕ Е С ПУТИН.

Получих писъмце. Няма да кажа от кого засега, но дължа не само нему отговор. А и на всички онези, които са се разпищолили и храчейки, и изливайки гнева си върху мен и сайта АФЕРА, правят жалки опити да оправдаят собствената си гузност, липсата на концепция, визия, план и стратегия за борба с „паралелната държава“, за сметка единствено на жажда за власт, въздушни кинти и битчици за постове и трохи.

Ето го и писъмцето:

„Формирането на про-руската партия тепърва предстои!

Преценихме, че в тази ситуация няма смисъл да се бърза!

Проф. Иво Христов е нашето предварително лице в този Парламент!

Това е, засега…

Забравих да кажа, че братята искат специална среща с теб!“

„Братята“ искали „специална среща“ с мен?

Объркахте човека!

Ако реша да се срещам, „братята“, ще е с Путин. Имам какво да му кажа и за вас, „братя“.

И сега да е ясно – един път завинаги!

АЗ СЪМ ЖУРНАЛИСТ. От онези бодливи крави, на които Господ рога не дава. През всичките години, в които съм разривала лайна по мръсните пътеки и шубраци на журналистиката, съм имала такива изкушаващи предложения, „на които не може да се откаже“, че ако бях приела, сега щях да си въртя синджира и да си живея живота „надграждащо“. Не съм приемала, не защото съм „шотландски боец“, „рамбо“ или „образец на морала“, а защото такава ми е породата и такъв ми е характера.

Кой какви „проекти“ ще прави и с какви „предварителни лица в парламента“ – дали „братски“ или „американски“ – ме интересува единствено като журналист, за когото информацията е нешлифован диамант.

Единствена в България съм била най-яростната опозиция на Бойко Методиев Борисов и Групировката му ГЕРБ. Не съм жалила никого и никога – от ВСИЧКИ ПАРТИИ, които си менкаха една на друга продажните служби за сигурност, които вместо да опазват националната сигурност на България, се продаваха на ангро.

Това, че провиждам в днешното лицемерие, демонстрирано както от БСП, така и от ГЕРБ, и всички останали – мимикрия на продължаващия сценарий „ти на мене, аз на тебе“ и „кадифено“ продължение на СИМБИОЗАТА, и не приемам отвратителните „приемственост“ и „надграждане“ на мафията – ме прави изключително доволна, че по никакъв начин не угаждам нито на „бесепари“, нито на „гербаджии“, нито на „соросоиди“, „умни, красиви“, „пеевски“, „патриоти“, „граждански квоти“ и още, който се сетите от „братята“ и „янките“, взаимно крепящи се.

Да влизаш във Властта, че УЖ да я рушиш с „предварителни лица“ не е моята война с „паралелната държава“ на мафията. Да лъжеш себе си, че това е в името на „доброто на държавата“, не е моя съвест. Да подвеждаш и лъжеш един народ, че така ще пребориш мафията, която е пропила ВЪВ ВСЯКА КЛЕТКА НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ, не е моята чест.

Не съм супермен, нито извънземен боец. Но имам име и завет от баща ми – никога да не падам на колене. Животът ми е по-тъжен  и от песен на „Любе“, но в моята беззащитност е моята сигурност. Защото единственият, който може да ме призове „тихо по имени“ е Бог. И само той стои зад гърба ми.

Объркахте човека.

Ако някога аз реша да поведа „проект“ – по вашата несмаслена думичка – ще развея байряка, за да сбера под него онези, които преценя, че носят сърца, храброст, дух и вяра, и ако ги доведа до Хълма, ще се отдръпна, НЕВЛИЗАЙКИ В НИКАКВА ВЛАСТ, за да оставя на тях – можещите! – да управляват.

Моята мисия е друга. В началото бе Словото…

Веселина Томова