БОРИСОВ НЕ ВНИМАВА КАКВО СИ ПОЖЕЛА

Толкова много да искаш ВЛАСТТА, че да не внимаваш какво си пожелаваш. Толкова да се пънеш да пренавиваш егото си, че да пропуснеш момента кога точно да спреш. Толкова много да се цакаш с „Началника” от Горе, че да не ти мине и през ум, че Господ е удивителен присмехулник. И точно, когато си решил, че си оплел егоцентричната си кошничка, те перва като Кличко и падаш долу. В нокаут.

За да се светнеш. За да прозреш. Че няма как да си Бог ти, пък даже и от Банкя.
Борисов много искаше ПАК да е премиер. То не бяха сделки, договорки, пазарлъци, „компромиси”, търгуване, търгашество, то не бяха качени в каруцата му всякакви дебили, изоглавени „кабелари” и зомбирани „реформатори”, то не бе чудо.
И е то – ПАК е на власт.
Но не внимава какво си пожела.
С тоя „битирмиш” във властовата торбичка плува към дъното. „Силово” „дърпа” да се извади сам от водовъртежа на Южен поток, но обърка „играча”. Нещо като Кубрат Пулев, дето си въобрази, че с тромавото си бездарие може да бие Кличко.
Продължаваме напред. Продължаваме напред. Продължаваме напред. До умопомраченост. Даже и диалекта, и тембъра им е един и същ.
Сега „търсим” договорите. Продължаваме напред.
Докато Човекът от Банкя не се удави сам в китайската поговорка.
Afera.bg