Борисов и пържолите – двуминутен автопортрет
"Не спах цяла нощ заедно с вътрешния министър Цветан Цветанов. Използвахме тежка техника и най-накрая куче на Червения кръст изрови трупа на момичето. Затова казах на Цветанов, когато вземе заплата, да купи на кучето три-четири телешки пържолки. Три-четири телешки пържолки да прати на кучето, освен да награди водача. Кучето свърши много работа.
Преди седмица написах, че Бойко Борисов е с акъла на осемгодишно момче. Днес си вземам думите назад. Да припишеш каквото и да е детско на този човек, донякъде означава да го оневиниш. Борисов има психологията на престъпник. Нещо повече – психологията на убиец. Репликата за пържолките, с които трябва да наградят кучето, което открило трупа на 18-годишно момиче, и контекстът, в който е казана, описва точно това. Борисов е човек, за когото човешкият живот няма стойност и който никога не се е трогвал от чужда смърт. Цинизмът на поведението му няма нищо общо с професионалния цинизъм на лекарите или полицаите, изграден като защитна стена пред честите срещи със смъртта. В цинизма на Борисов се долавят нотки на наслаждение. Имам чувството, че този човек обича да гледа и да говори за трупове. Впрочем, като беше главен секретар, се мотаеше над тях, заличавайки веществени доказателства, а тялото му излъчваше същия мутренски цинизъм, който ни бе демонстриран днес. Той не оглеждаше мъртвите тела като полицай, а като чистач, който е отишъл да се "погрижи" за следите, както и да се увери, че работата е свършена както трябва.
Готов съм да се обзаложа, че е склонен към садизъм, защото е точно толкова страхлив, колкото властолюбив. Ако не идваше от престъпния свят на СИК, можеше да мине за поредния обсебен от себе си български нарцис, който търси реализация във властта. Криминалното минало на Борисов, обаче, съвсем не го прави толкова безобиден, а фактът, че е премиер, съсредоточил в себе си цялата власт в държавата, придава на нещата драматичен и дори зловещ оттенък. Гледайте "Борджиите" по БНТ и мислете за Бойко Борисов. Това са истинските новини на Канал 1. Онези в 20 часа са фалшификат и художествена измислица. Служат за алиби на мутрата, която ни се води за министър-председател.
В четвъртък вечерта, обаче, мутрата взе тотален връх и дори новинарите, не само тези на държавната телевизия, бяха смутени от репортажа с изказването на Борисов. Водещите на всички големи телевизии се чувстваха видимо неудобно от коментара на премиера, който бе излъчен след новината за намирането на тялото на убитото момиче. Репортажът не беше по-дълъг от две минути. Тези две минути, обаче, казаха за Бойко Борисов много повече, отколкото хилядите, да не кажа милиони репортажи, очерци, новини, изказвания, интервюта и портрети, които излязоха за него и с него през последните десет години. И както става обикновено в такива случаи, той сам ни се откри. Бойко Борисов в две минути:
Когато мисли едновременно за убито момиче и вярно куче – избира животното. Обмисля как да го награди, дава конкретно предложение за пържолки, и то не какви да е, а телешки, които сякаш дегустира, докато произнася думата с типичното си изхилване. Смъртта на девойката въобще не му е тема. Тя тотално отсъства от съществото му. Дотам, че инстинктът му на политически демагог не проработва дори за една-единствена дума на съчувствие и въздишка за пред камерите. Той е обиден на родителите на убитото момиче, защото преди няколко дни са казали по телевизията, че полицията не прави нищо, за да открие детето им. Толкова им е обиден, че в деня, в който те разбират за смъртта на дъщеря си, ги призовава да се извинят на полицаите, които два месеца не си мръднаха пръста, за да я открият и евентуално да предотвратят убийството. Обиден е и на убитата, че е станала причина за неговата полиция, т.е. за неговото управление да се кажат няколко критични думи в сутрешния блок на бТВ.
В изявленията на Борисов, които показаха по всички вечерни новини, нямаше НИТО ЕДНА ДУМА НА СЪЖАЛЕНИЕ за смъртта на Мирослава Николова. Половината от изявленията му бяха насочени срещу родителите на жертвата, а другата половина – в похвала на кучето. Когато говореше за него, все едно споменаваше себе си. Видимо му беше драго на душата. Между другото, неведнъж е споменавал, че е "сам като куче" и изобщо кучешката тема определено му е далеч по на сърце, отколкото човешката. Употреби с особено насищане на интонацията глагола "ровя" в различни форми, за да разкаже няколко сюжета около откриването на тялото. Не пропусна да се изтъкне, като каза, че цяла нощ не е спал, за да може с "тежка техника и куче да се изрови трупът". Употреби именно думата "труп", а не "тяло". Думите "пържолки", "изровиха", "трупът" и "кучето" бяха произнесени с особено натъртване и дори чувственост. Понеже Борисов е изключително неуверен вътрешно, когато говори, има навика да се опира на думи, мисли и сюжети, с които се чувства автентичен и затова ги артикулира особено отчетливо. Използва ги като патерици, за да продължи нататък и да не се удави в разпокъсаната си мисъл. Труповете, кучетата, изравянето и тежката техника бяха в случая опорите на изразните му средства, а насилствената смърт на Мирослава и страданието на близките й въобще не докоснаха съществото му. Думата "близки" той употреби по адрес на убийците, въпреки че няма никакви факти за това. Всъщност обвини съкрушените майка, баща и сестра на жертвата.
В тази ситуация Бойко Борисов се държа като изрод. Употребявам тази дума, за да го опиша, а не за да го обидя. Много държа на това уточнение.
Мисля, че репликата за пържолките няма да мине току-така. Мисля, че той ще бъде запомнен с нея, а не с магистралите. Мисля, че всеки един ден оттук нататък трябва да му я припомняме и да му търсим сметка. Мисля, че дори България не заслужава изрод за министър-председател.
П.С. Нарочно не написах нищо за версията на полицията относно този случай. Не вярвам на нито дума от обясненията на МВР. Намирам за обидно да се дискутират абсурдно звучащи и нелогични обяснения като това, че Мирослава е убита веднага, защото похитителите са нямали пари да я издържат в плен. Не вярвам и на версията за самоубийство, извършено от задържан с белезници човек, който изважда тайно оръжие след направен обиск в собствения му апартамент. Доколкото знам, през последните две години полицията има навика да просва по очи невинни, дори старци и бременни, когато прави акции, и ги държи така по няколко часа, а тук изведнъж единият от извършителите на убийство проявил свръхчовешки способности и се гръмнал! По-лошото е, че допускам полицаите да са го убили, защото са замесени в този лесен за разплитане случай. Става дума за много малък град, за много младо момиче с ограничен кръг от познати и приятели, както и от места, които посещава. Въпреки всичко Перник все пак не е Туийн Пийкс
Явор Дачков
www.glasove.com