« Върни се назад Публикувано на 08.11.2014 / 22:07

Борисов и Пеевски са „колеги“ – и двамата са „политически генерали“, командващи корпоративни кохорти и партийни легиони

Бойко БорисовРумяна Бъчварова за Владислав Горанов: „Не е офицер.“ В.Г. не бил „свръзка“ на Делян Пеевски…
„Не е офицер. Всеки има право на личните си контакти. Най-важното е, че е много добър финансист. Малко е нелепо заради една снимка да отричаш безспорна професионална кандидатура. Всеки от нас влиза в политиката със своите познанства. Моите впечатления от работата на г-н Горанов са изключително добри. Той е невероятен експерт и ние имаме нужда от него. Още повече, че през цялото време работеше с нас и ние нямаме основание да се притесняваме.“, отсече Румяна Бъчварова в ефира на Нова тв в отговор на вметка на водещата, че в някои медии наричали В.Г. „офицер за свръзка“ на Делян Пеевски.

Ако В.Г. не е офицер за свръзка на Делян Пеевски, Бойко Борисов какъв му е – да не би да му е личен генерал от резерва?! Шегичка… Наистина не е особено продуктивно да се раздува прекалено пиенето на кафе на Горанов и Пеевски. Даже и да е искал нещо Д.П. от него, ще да е било дребно за мащаба му – на Пеевски, де. В онзи период той можеше да поиска ВСИЧКО от Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Както и те от него. Освен едно – да не им се налага „да им е толкова скъпо“ да си връткат „инженерните партийни проекти“. Да не би ГЕРБ да не е „инженерен проект“?! Толкова по-зле за „старите партии“ – особено за БСП, да губят толкова пъти от заместника на Главния Инженер.
На някои може да им се стори странно, но в момента Делян Пеевски е силно подценен, защото „отворковците смятат“, че след активностите на Цв.Цв. – В СХЕМА С АМЕРИКАНЦИТЕ НЕ САМО В СОФИЯ, е обречен – служби, отнемане на инициативата в Задкулисието и на „недосегаемостта“ на Терена – „жълт картон“ за разлика от „червения“ за Цветан Василев. Дали са питали Ахмед Доган за плановете му за бързи намеси, след като изчака по обичая си първите знаци за промяна в Конюнктурата подир десетина месеци. Не че заедно с Д.П. и в момента не контролират повече от 50 депутати. И още – Д.П. не е представен повече от прекрасно само в ДАНС. Позициониран е в целия „микс“ на службите. Легендите за куфарчето с мобита са за поддържане на „митологемата“ КОЙ, ако попитате Лютви Местан.
Делян Пеевски има, разбира се, слаби места – питания в амбасади, въпроси на остри „външни играчи“, както и някои личностни характеристики – склонност към прилагане на „подривни техники“ в медийната империя и присъдружните слугински „констелации“, пардон. Надценява и някои от „оперативните плюсове“ – контролиране на ниски и средни нива в МВР и в средите на магистратите на принципа: никоя „покупка“, пардон, придобивка, не е по-евтина от институционалната си Опаковка и от контролираните медийни целофанчета. И още – нали не сте забравили, че Д.П. вече не крещи в парламента. О, не – не е от слабост. Просто взима поредните уроци от Ахмед Доган. Мълчи „на килимчето“, слуша, запомня и сетне отново си „разширява правомощията“.
Д.П. никога не е имал нужда от „офицер за свръзка“ в отношенията си с Бойко Борисов. Да сте ги виждали да пият кафе на публично място? С Лютви Местан се налага – с Д.П. няма нужда. Понеже Б.Б. е „джаста-праста“, явно не му дреме, че някой може да го попита – като сте се виждали с Делян Пеевски, за да си говорите за проблемите на ДПС по места, защо не пихте кафенце в Кърджали? Апропо. Да не би да е имало „нещо тайно“? Иначе нали за Пеевски и Горанов е нямало нищо „скрито-покрито“ – защо да се притаяват нейде. Нали така обясняваше рандевуто Бойко Борисов… И да има снимчици някъде от дискретните му контакти – не са нащракани от медийни папараци…
Всъщност Борисов и Пеевски са „колеги“ – и двамата са „политически генерали“, командващи корпоративни кохорти и партийни легиони. Микс, симбиоза и никакви „конфликти на интереси“. Ахмед Доган, онтологът на „огледалните схеми“ на Битието и Времето, очевидно си разбира от работата, все още… Борисов може и да не надмине Учителя, но за Д.П. не е сигурно, ако оцелее в океана на амбициите си.

www.bgsniper.com
Колаж: Иво Ангелов, „Сила”

 

«