Борисов, взри се в мъжеството на 100-годишен руски десантчик!
Някои наши мъжествени генерали често говорят за война, за битки, за разбити противници, опоненти и прочие отворковци. Поради изключителната си заетост на държавници те няма как да са гледали в директен ефир руски тв канали, предаващи награждаването на заслужили руски мъже в навечерието на Деня за защитника на Отечеството – 23 фавруари. По тази причина ще акцентираме върху нещо изключително – президентът на Русия и върховен главнокомандващ на Федерацията, Дмитрий Медведев, награди стогодишен руски десантчик, участник в две войни, с орден „Александър Невски”.
Алексей Алексеевич Соколов е роден на 17 март 1911 г. по стар стил. Участвал е в две войни – Финската и Втората световна война. Пробивал е блокадата на Ленинград и е гледал смъртта в очите в Японската кампания. Соколов е почетен председател на съвета на ветераните на 104-гвардейски Краснознаменен десантно-щурмови полк от 76-гвардейска Черниговска Краснознаменна десантно-щурмова дивизия. На 17 март ще навърши сто години.
В понеделник замряхме пред тв екрана. Капитан първи ранг Александър Мойсеев седеше до столетника, без да се шашка, че след малко точно командира на Северния подводен флот на Русия Медведев ще закичи с престижен знак. Капитан Мойсев оказваше мъжка почит на истински войн – на 100-летния десантчик Соколов.
Питахме се с един приятел дали ще се справи Соколов да отиде с бастунчето си до президента. Нищо подобно – никакви съмнения не е трябвало да имаме. Изключителният мъж тръгна уверено, отказа се от подкрепящите и бе прегърнат и разцелуван от своя президент. Почит. Чест. Памет. И не спираше да бъбри нещо на Медведев.
И като застана пред микрофоните, времето сякаш спря – подредено слово, невероятно чувство към езика, когато обясняваше трогателно как Великия Княз Александър Невски „не е бил погребан”, а „е погребан” според надписа на една табличка, който той очевидно виждаше пред очи, докато разказваше. Невероятен мъж – Владимир и Суздал оживяха пред присъстващите заслужили руски мъже.
Медведев грееше, докато го придружаваше до мястото му. В такива мигове всички раздувки за пиар и прочие нямат място. Медведев излъчваше искреност. Няма как да е иначе, когато 100-годишен десантчик, гледал смъртта в очите многократно, говори за Великия Княз Александър Невски, за онова забележително „погребан”, без да трепва, че ще се присъедини след време към руското мъжко войнство на Небето. Точен мъж.
Един друг голям мъж, осветил с величието си годините на Втората световна война, Чърчил, е реднал мъжко слово през 1938 г. – „Никога не трябва да бъдем абсолютно уверени, че битката ще се състои, ако едната страна твърдо е решила да отстъпва до края.”. В наше време очевидно е лесно да се раздува с мъжкарски патос – „Война е, който издържи…”. Въпреки колебанието си заради мъжеството на стогодишния десантчик, сблъскахме тези два примера, за да се поучим всички да бъдем по-смирени. Тогава ще бъдем и повече мъже, достатъчно мъже, за да не бърборим за „войни”, а да ги печелим мълчаливо или да умираме мълчаливо.
Осанката, словото и духът на десантчика Соколов бяха впечатляващи. Владимир Шаманов, командващ ВДВ на Русия, има с какво и с кого да се гордее. Бойци като Соколов и Шаманов не говорят за войни – те воюват като мъже. Соколов не разказваше какъв герой е бил – покланяше се със слово, дух и дъх на Великия Княз Александър Невски. С такива мъже Русия да не я мислим, да видим себе си – тук „воюват”…