Борбата за наследството на Евлогий Георгиев е безмилостна и продължителна
Евлогий Георгиев е погребан на 8 юли в гробището Белу.От отвореното същият ден завещание става ясно, че Гешов е определен за негов универсален наследник.
Гешов не знае, че с останалите само за него 5,4 млн.лева, автоматично се превръща в българския Крез, както и не подозира какви перипетии, скандали и съдебни тегоби го очакват в битка с наследниците на Евлогий Георгиев и българската държава.
До последния си дъх Евлогий Георгиев не споделя с Гешов за своето решение да го облагодетелствува.
И затова радостта на Гешов-далечен родственик на богаташа- се премесва и с основателна тревога, тъй като роднините на Георгиев с основание се считат за пренебрегнати.
От адвоката на кантората на Евл.Георгиев –Веричану, Гешов разбира, че състоянието на покойния банкер възлиза приблизително на 20 000 000 лева.
На 28 юли 1897г. Иван Гешов е въведен във владение на наследения имот.
Той решава да запази банкерската къща в Букурещ с клон в София и комисионната кантора в Браила.
Предстои оправяне на сметките първо с роднините.Необходимо е да се съберат нужните пари за разплащане.Още на 29 юли 1897 г. в Букурещ пристига вуйчото Иван Пулиев и по препоръка на Веричану Гешов му плаща 200 000 франка срещу писмена нотариално заверена декларация, че Пулиев признава законността на завещанието.
В София мълвата за Евлогий-Георгиевите наследени милиони добива магически оттенък.
Органът на стамболовистите-вестник “Свобода” на 19 декември 1897 г.допуска ,че от завещанието е изчезнал последният лист, в който се посочвало, че останалата част от имуществото на покойния Е.Георгиев е била предназначена за построяване на църква и училище в Солун, а Гешов е директно обвинен, че е унищожил последната добавка в завещанието.
Гешов бърза да се разплати с роднините на починалия банкер.С много такт и прецизиране всеки от петимата наследници е възнаграден подобаващо.
За Гешов остават 5 400 000 лева предимно в облигации, недвижими имоти и текущи сметки.
Срещу него продължават обвиненията, че бави изплащането на вноските за университета, за да се ползва от лихвите им.
В добавка на 20 юни 1898 г. Иван Пулиев завежда в Букурещ дело срещу Гешов с мотива, че универсалният наследник е подставено лице, определено да прехвърли състоянието на неизвестни лица, без да имат право да наследяват.Сред адвокатите на ищеца откриваме името на видния либерал Димитър Тончев, като делото непрекъснато се бави с надежда Гешов да бъде изнуден.
През 1899 г. Иван Пулиев умира, но наследниците му не се отказват от процеса, който се точи 6 години.
Политическите противници на Гешов от либералния спектър продължават да го атакуват, разпространявайки слуховете, че Евлогий Георгиев му е дал устни наставления да предаде имота на българското национално – освободително движение в Македония или само на българската държава, без да се съобразяват, че по този начин може да се стигне до анулиране на завещанието от румънските съдилища.
Любопитното е, че защитници на завета на Евлогий Георгиев се явяват наследниците на Стефан Стамболов, който като хъш люто е мразел банкера и който, докато е регент и премиер, не позволява на последния да се завърне в България.
В добавка именно когато либералите печелят изборите за 2 ОНС- на 26 март 1880 г. не се поколебават да касират избора на Евлогий Георгиев,тъй като е руски поданик!
Междувременно след изборите за 11 ОНС на 22 февруари 1901 г. Гешов е избран за председател на парламента.Като такъв той изработва , а премиерът Петко Каравелов внася и на 18 юни 1901 г. парламентът приема Закон за управление и оползотворяване на капитала на бившата българска Добродетелна дружина.
Както често се случва в България политическите противници сменят местата си.След изборите на 17 октомври 1903 г.стамболовистите се връщат на власт.Гешов също е избран за депутат, но от парламентарната трибуна си позволява остри критики срещу финансовата политика на управниците.
Стамболовисти отвръщат на удара.
Предисловието е вестникарската канонада за фалшифицирането на Евлогий -Георгиевото завещаниеТя продължава близо 7 години, докато трае процесът с Горановите наследници.
Делото приключва на 12 ноември 1904 г. в полза на Гешов, но наследниците на Иван Пулиев, недоволни от решението на Букурещкия съд завеждат на 8 декември 1905 г.ново дело в София относно тълкуването на завещанието.
Неочакван обрат в процеса настъпва на 22 декември 1905 г.след разпита на бившияя премиер Драган Цанков.Той посочва, че Евлогий Георгиев е искал да остави всичко на родината си и вероятно е дал тайни наставления на Гешов в този смисъл.
Подтекстът е ,че универсалният наследник е злоупотребил с доверието на Георгиев, като е присвоил за себе си част от състоянието.
Затова е логично адвокатът на Пулиевите наследници Христо Филипов да подаде на 23 януари 1906 г. молба до парламента с апел държавата да се заеме с проблема за завещанието на Евлогий Георгиев.
Молбата е разгледана още на следващия ден.Стават бурни прения с участието на такива видни оратори като Димитър Петков, Теодор Теодоров, Найчо Цанов, Иван Цанков.
Без депутатите – народняци всички останали народни избраници настояват, ако има основания, да се защитят интересите на държавата.Правосъдният министър Константин Панайодов дори допуска користно облагодетелствуване.
Парламентарното стамболовистко мнозинство задължава правителстовото чрез финансовия министър Лазар Паяков да вземе мерки за запазване на бощонародните интереси.
На 7 март 1906 г. Паяков подава молба до втори софийски мирови съдия, в която обвинява Гешов, че не е предал на България остатъка от наследството на Евлогий Георгиев, като по този начин “поставя българската държава в необходимост да прибегне към съдебната власт и чрез един съдебен процес да запази материалните и моралните инетреси на отечеството, което изисква реализирането на истинската воля на завещателя.”
Министерската молба е уважена и са разпитани призованите свидетели Драган Цанков, Георги Шопов, Сава Паница, Николай Николаев, полк.Бакърджиев , Роза Иванова и д-р Димитър Теодоров.
Като контраудар през февруари 1906 г. Гешов завежда в Софийски окръжен съд дело за клевета срещу адвоката Христо Филипов.Насрочването му умишлено се отлага.Все пак му се дава ход и става ясно, че Иван Евстр. Гешов не е отварял касата на Евлогий Георгиев след смъртта му, че в нощта на 5 срещу 6 юли 1897 г. никой не е влизал в кантората му,както и че не са давани тайни наставления на наследника.
На 13 януари 1907 г.НС гласува свръхсметен кредит от 60 000 лева за завеждане на дело срещу Гешов, тъй като били открити доказателства за започване на процеса.
Според правосъдния министър Панайодов “Ний дойдохме до положителното убеждение, че имотът, който е оставен от покойния Евлогий Георгиев, не е оставен на господина Ивана Гешов, а на българския народ.”
На 24 февруари 1907 г. правителственият депутат Юрдан Йонов пита премиера защо все още не е започнало делото.Димитър Петков отговаря, че “делото ще се заведе може би в понеделник или вторник”.Два дни по-късно той е убит от уволнения чиновник -народняк Александър Петров.
Правителството на Димитър Станчов решава на 1 март 1907 г.да се заведе дело срещу Гешов и това е сторено на следващия ден.
В исковата молба на финансовия министър Паяков до Софийския окръжен съд против Иван Евстратиев Гешов се твърди, че универсалният наследник Гешов е привиден и няма право да задържа остатъка от състоянието на Евлогий Георгиев, тъй като е имало тайни писмени разпореждания, задължаващи го да предаде всичко на поробените български земи в Македония и Одринска Тракия.
Като защитник на народния интерес държавата предявява иск за 16 милиона лева.
Молбата, съставена от адвокатите Христо Филипов и д-р Помянов е напечатана в гигантския тираж от 20 000 екземпляра и разпръсната из цялата страна , за да се постигне максимален пропаганден ефект.
Гешов грижливо подготвя защитата си.
Делото започва в Софийски окръжен съд на 28 юни 1907 г.
Шест дни адвокатите на Гешов – между които и д – р Фаденхехт и на държавата отделят на обсъждането на главния въпрос-дали българският съд има законното право да гледа делото на държавата срещу Гешов.
На 3 юли съдът излиза с решение, че българските съдилища са компетентни за гледане на делото, тъй като между България и Румъния няма сключена специална конвенция.
Отхвърлена е молбата на Гешов за прекратяване на делото.
То се отлага с право да се обжалва решението пред по-висша инстанция.
Това и правят Гешовите адвокати-обжалват в Софийски апелативен съд, който провежда процес от 28 ноември до 4 декември 1907 г.
Този път в присъствието на Гешов решението е категорично – заведеното от министър Лазар Паяков дело е неподсъдно на Софийски окръжен съд.
Това води до неговото прекратявате и осъждане на държавата да изплати на Гешов разноските в размер на 1206 лева и 60 стотинки.
Решението на Апелативния съд е потвърдено от Върховния касационен съд с решение от 9 юни 1908 г.
След водено допълнително дело за уточняване размера на съдебните разноски се стига до решение на 17 септември 1908 г. на Гешов да се изплати сумата от 142 942 лева и 22 стотинки.
В процеса за наследстовото на Евлогий Георгиев българският съд демонстрира безпристрастие, компетентост и независимост.
Въпреки ангажираността си с процесите срещу него Иван Евстратиев Гешов не забравя да внесе през 1904 г. сумата от 6 милиона лева за постройката и издръжката на българския университет в София.Това дава основание на просветния министър Иван Шишманов да заяви с искрена благодарност:”Щастлив съм, че мен се падна да прибера целия капитал за постройката и издръжката на българския университет…”
Борислав Гърдев