БОП като МОП

Има една структура в МВР, която участва в почти всеки политически и икономически скандал в държавата, както и в абсолютно всяка реформа във вътрешното министерство. През различните години тя се казваше ту Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), ту беше Национална служба „Борба с организираната престъпност“ (НСБОП), ту Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП). Тази служба ту беше фаворизирана и превръщана в нещо като „министерство в министерството“, ту беше заклеймявана като главен виновник за неуспехите в противодействието на организираната престъпност и на корупцията по високите етажи и в самото МВР.

Преди пет години даже бе на път да бъде закрита, когато с промени в закона за МВР структурата беше навряна в трета глуха за сметка на новосъздадената фаворитка на премиера по онова време Сергей Станишев – Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Всъщност именно със скандали, свързани с тогавашната ГДБОП
бе аргументирана и смяната на вътрешния министър Румен Петков с Михаил Миков. Дотогава БОП-а беше силно надценена за сметка на Национална служба „Сигурност“ (НСС). Именно НСС, заедно с военното контаразузнаване и финансовото разузнаване станаха гръбнака на ДАНС. И досега се смята, че тази агенция е била направена от Станишев като отпор на влиянието на Румен Петков и на „неговата“ НСБОП.
Веднага след идването на Миков и създаването на ДАНС, антимафиотската служба на практика беше „разформирована“ и превърната само в дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност“ (ДПОТП) (тогава се чуваха дори гласове, че за да бъде показано наистина лошо отношение, абревиатурата била направена така, че да звучи „по-тъ-пи“).
Тази дирекция бе сложена в рамките на криминалната полиция и буквално обезличена – поне като влияние, защото иначе като състав се позапазва една и съща вече години наред. За сметка на това, повечето от нейната обичайна работа – противодействието на прането на пари, на трафика на хора и дрога, на корупцията, отиде в ДАНС.
Именно от онзи период датират думи на тогавашния американски посланик Джон Байърли, който недвусмислено обяви, че американските служби се плашат да работят с антимафиотската служба.
„Ако ФБР или Сикрет сървиз провеждат разследване срещу група, свързана с организираната престъпност в САЩ и открият, че тази група има връзки с България по някакъв начин, става много, много трудно за ФБР или Сикрет сървиз да се обърнат към ГДБОП и да споделят тази информация, ако имат опасение, че тя може да стигне до замесените престъпници“, обяви дипломатът тогава. Може би тук трябва да се отбележи, че в сегашния състав на БОП-а има много от тогавашните хора, а отстраненият сега временно шеф на ГДБОП Станимир Флоров и тогава беше началник – ръководеше отдела срещу наркотрафика.
Дори изявлението на Байърли тогава бе използвано за рекламирането на ДАНС за сметка на БОП-а. Всъщност, свалянето на структурата на антимафиотите до най-ниско управленско ниво бе отчетена като един от „първите“ успехи на агенцията.
С идването на власт на ГЕРБ обаче една от първите работи бе да се фаворизира отново БОП-а. Това стана с бързи промени в законите за МВР и за ДАНС. С тях се дадоха огромни правомощия на службата и тя бе превърната отново в главна дирекция – ГДБОП. И тя стана истинското оръжие на управлението на ГЕРБ.
Всъщност, Цветан Цветанов и Бойко Борисов никога не са крили
топлите си чувства към БОП-а.

Още от времето, в което бяха в МВР – съответно единият като главен секретар на МВР, а другият като негов оперативен помощник. После Борисов стана премиер, а Цветанов – вътрешен министър, и истинският „разцвет“ на ГДБОП започна. То не бяха правомощия, не беше сграда за десетки милиони, не беше оперативна самостоятелност, маски, атаки, арести. Може би след години да излезе така, че всъщност е било, примерно, заради разработките „Буда“, в които Борисов е главен герой – хем разработван, хем в опит за вербовка.

Тези оперативни дела са именно на БОП-а, от средата на 90-те години на миналия век. А всички хора, които знаеха или бяха намесени по някакъв начин за тези материали, преди бяха на различни възлови места – кой в ДАНС, кой шеф на БОП-а, кой шеф в БОРКОР или кметството… Все места с влияние на бившия премиер.
Така или иначе, „дружбата“ с ГДБОП е опасна и е винаги нож с две остриета. Защото славата на БОП-а през всичките тези години е твърде противоречива. Всъщност, тази служба бе създадена като ЦСБОП на 13 февруари 1991 г. с постановление под номер 20 на тогавашния МС. Тя стъпи на основата на вече бившето Шесто управление на Държавна сигурност. На цялото Шесто управление с всичките му над 10 отдела.
В службата влязоха хората от ДС, които дотогава се занимаваха в рамките на ДС с противодействие на трафика на наркотици, на незаконния износ на културно-историческото наследство, на тероризма, на корупцията, контрабандата и т.н. Първи директор бе майор Стефан Стефанов, после през годините се смениха Тихомир Стойчев, Кирил Радев, Фьодор Владимиров, Любен Левичаров, Димитър Вангелов, пак Кирил Радев, Румен Миланов, Валентин Петров, Ваньо Танов, сега наскоро отстраненият временно Станимир Флоров….

През 1995 г. пък бе приет специален закон за ЦСБОП, който даваше и по-висок ранг на службата и много правомощия. Този закон беше отменен с изцяло нов закон за МВР от 1997 г. Тогава и службата стана национална – НСБОП. Това още повече качи нейната „тежест“, след като нейният директор започна да се назначава по предложение на вътрешния министър и правителството, но с указ на президента. Нещо, което се прави само за най-висшите военни и МВР длъжности. И дори ръководителите й започнаха да бъдат произвеждани в генерали по онова време, защото МВР все още не беше девоенизирано.
После с няколко промени в закона за МВР правомощията на НСБОП постоянно бяха увеличавани. Като последно й бе позволено да държи агенти под прикритие в държавната администрация и във фирмите с над 50% държавно или общинско участие.
После всичко се обърна наопаки. И службата беше омаловажена – меко казано. Това стана покрай поредния скандал, свързан с нея, довел до арест на зам.-началника й Иван Иванов, а после и като краен резултат до освобождаването на Румен Петков като вътрешен министър. Всъщност, всичко тръгна от една „изтекла“ в медиите справка, от която ставаше ясно, че въпросният Иванов си иска от алкохолен бос луксозни ловни пушки
и скъп лаптоп за дъщеря си.
Обаче от цялата сценка така и не излезе нищо и до момента бившият директор на НСБОП не е осъден за това, а само за някакви стари истории от времето, в което е бил обикновен полицейски шеф в малък град. Това беше гарнирано и с данни за изнасянето на диск със специални разузнавателни средства от службата, както и с разкрития за среща на бившия вътрешен министър Румен Петков с т.нар. братя Галеви – Пламен Галев и Ангел Христов, която е трябвало да бъде контролирана от ГДБОП. Впрочем братята Галеви също са бивши служители на НСБОП, уволнени през 1997 г. от нея.
Точно някъде по онова време стана ясно, че куп институции са закриляли контрабандата. И че от една страна, никой не е обръщал внимание на предупрежденията и на разработките на НСБОП в тази посока. От друга, се оказа, че чадър за контрабандисти е имало и в самата антимафиотска служба. След разработка на тогавашното контраразузнаване – Национална служба „Сигурност“,беше закрит целият отдел контрабанда в НСБОП
И много други скандали са съпътствали тази служба. Едни по-големи, други по-малки. И са изчезвали от склад, охраняван от тях, огромни количества хванати контрабандни цигари. В друга държава би си отишъл не само шефът на службата, но и министърът. Нищо подобно. Имаше напрежение между БОП-а и НСС (те се намираха в една сграда на бул. „Черни връх“) до степен да се пазят един от друг с автомати.
Скандали имаше и покрай историите с Роко, и с пиратските компактдискове, и около обвиненията за чадъри над една или друга фирма или бизнесмен, и за съмнителни операции, имаше и смъртни случаи на арестувани от антимафиоти …

Достатъчно е да припомним как при арест на БОП в столичния „Люлин“, изведнъж задържаният Пламен Куцаров умря. Или пък как хора от задържащия екип на службата стъпваха по ръцете на главния екссекретар на МФ Тенчо Попов при ареста му. Или как в Перник се самоуби арестуваният за смъртта на Мирослава Стойчо Стоев – човек, иначе с белезници на ръце.
Или пък да вземем историята, за която сега се твърди, че Флоров имал страшна, голяма заслуга – разбиването на фабриката за дрога в село Опицвет.

Тогава, на 18 декември 1997 г., полицаи от НСБОП шумно атакуваха химична лаборатория и откриха готови 313 кг амфетамин база и два работещи реактора, заредени със суровини. И този случай стана симптоматичен не като успех на антимафиотите, а заради това, че прокуратурата и съдът се правеха дълго време на ощипани. Все пак, хванатите бяха осъдени 12 години по-късно, но на дребни наказания.
Ако има някакъв успех за ГДБОП, това със сигурност е помагането за сценария на филма „Под прикритие“. Нещо повече. При всяка премиера или край на сезона на сериала се изсипва цялото ръководство, все едно те са го играли или правили.
Изобщо антимафиотите ни май гледат повечко американски филми и забравят, че действителността е българска. И рано или късно всичко се разбира и всичко се връща.

Александър Александров

В. Сега