БОЙКО БОРИСОВ СТРАХУВАЩИЯТ. ТРАКТАТ ЗА НОЖА, СРЪБСКА ВЕРСИЯ.

Бойко Борисов: „Всеки, който вади нож, да знае, че от нож се и умира“. Трактат за Ножа, сръбска версия.
„Всеки, който вади нож, да знае, че от нож се и умира“, редна заплашително-предупредително премиерът Бойко Борисов по време на деветата среща на бизнеса и правителството, организирана от „Капитал“. Предупреждение. Послание. Заплаха.

Не се ли увлича Борисов със СТРАХУВАЩИЯ пласмент на тази поговорка? Премиерът контролира специалните служби и едва ли би трябвало да си позволява да използва подобен словен арсенал. Особено пред плашливи, пардон, бизнесмени.
Години наред са СТРАХУВАЛИ „Бойко“ със Сретан Йоцич-Йоца Амстердама. Бай Миле също е познавал „сръбската линия“, а Б.Б. от своя страна поназнайва и двамката.
След избухването с „ножа и умирането“ на Б.Б. не можем да се удържим да не публикуваме култови пасажи от трактата-поема за Ножа от „Делби“ на Добрица Чосич, стр. 680 – 684 на българското издание. В „DEOBE“ е според изданията.

СТАТИЯ

„Бе създаден едновременно с ръката, макар и от нея. По нейн образ и подобие. Той е нейната мъжка първородна рожба. Откакто е създаден, не престават да се прегръщат. Той живее само в нейната прегръдка. Изпуснат от ръката, ножът е мъртъв. Още по-безпомощна и по-безнадеждна е ръката без него. Досега никой не е открил кой от тях двамата има повече заслуги за съществуването на света. Ножът е история на човечеството.
ВЪНШЕН ВИД
Ножът има най-често малка глава, удължена шия и класическа стройна снаха. (…) Истинският цвят му е на слънчевата светлина или на кръвта.
ХАРАКТЕР И МОРАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КАЧЕСТВА
Ножът е краен егоцентрик и индивидуалист. Винаги е сам. Пушките се поставят на купища, оръдията и танковете – също са в някакъв ред, но ножът не понася обществото. (…) Голям мълчаливец е и най-голям конспиратор. Много е потаен. Рядко някой може да различава добрите му и зли намерения, а още по-рядко да ги забележи и осуети. Много е болезнен и ненадминато порочен. Боготвори тъмнината и мокрото и хладкото.
Сладострастник е. И перфиден. Върхът му е толкова остър, че изглежда безопасен. Двуличен е и си служи с маската на играчка. Извънредно много се поддава на преобразявания и изменения на ролята си. Адмиралските и и маршалски малки саби и изобщо парадните саби на мирновременните армии много лесно и бързо са се превръщали в ками за рязане на гръкляни. Иначе е много нежен. (…)
Като излезе от ножницата и веднага не се залови за работа, той засрамва себе си и човека. (…) Силата му се определя и иде само от омразата.
СЪЩЕСТВЕНИ СВОЙСТВА НА ЖИВОТА МУ
(…) Някои са създадени преди всичко за гърлата. Това са най-хубавите и най-младите. Най-елегантните и най-нежните. Като фина ръка. Като пръстите на крадец и музикант. И такива дълги са. Тях най-много носят кардинали и пророци.
Други са създадени за дребен добитък и обикновени хора. Те са по-дълги, по-дебели, шията им е най-често от рог. Не са украсени, те обслужват слугите и обикновените войници. Такива ножове живеят и при селяните, в поясите им, преди всичко за защита.
Интересно е, че ножовете-нападатели винаги са украсени, всички те са красавци и красавици. За да се смути жертвата, да се предизвика у нея възторг или възбуда или да се надари с тази красота, да се утеши, да отдаде почит, да се сепне, да си отмъсти за някакъв живот, да се изкупи нечия смърт.
Ножовете са предани и на страхливците, и на храбрите, макар че с първите по-често дружат. Служат на любовници, пълководци, на крадци, крале, касапи, на всички религиозни и политически цели. Изпълняват не едно човешко желание Защитават имане и жени. Отнемат престоли и кесии. Донасят ниви и авторитет. Титли, постове и звания.
Създават национални чувства и ги предават у по-младите поколения. Служат за доказване и удовлетворяване на националните и религиозни убеждения. Отнемат санове и достойнство. Изострят суетата. Ножът е най-сигурната отбрана на традицията. И слънцето, и месецът кацат на него.
ТВОРЧЕСКИТЕ ДЕЛА И ЗАСЛУГИТЕ НА НОЖА
Те изпълват всички национални истории. Необхватни библиотеки. Грандиозни музеи из Европа. (…) Творческият характер на ножа особено се прояви в изграждането на моралното съзнание у човека, следователно и на етиката, най-авторитетната област на философията. Кой може да посочи добродетелите, които ни дарява ножа. Нима една от най-големите, нима храбростта не е родена от ножа. После верността и честността, тези негови най-мъдри творения. (…)
С какво щяхме да защитим демокрацията. Ако не съществуваше той, на какво щеше да се крепи държавата. Той е основата на света, наша сила, наше бъдеще. Целувайте го и тихо произнасяйте името му. (Подписът на автора на статията е нечетлив…)„, завършва Добрица Чосич.

Бойко Борисов само си мисли, че познава злокобната сръбска традиция за кръвна мъст покрай някои близки познанства. Трябва и да се чете – не може само с тъпчене на търбуха и раздувки пред шлякани „репортерки“. Познаването на творчеството на Милан Ракич и Йован Дучич помага. Ама къде ти – „Баце“ си ляга с „Винету“ под възглавето.
Нека му помогнем: сърбите си мерят отмъстителността с шиптърите (БЕСА). Обаче си уважават башовете и тамадите – като Сретан Йоцич и Даут Кадрийски. Толкова.

Любомир Живков
www.bgsniper.bg