Бойко Борисов се пуска за президент…
Вицепремиерът вече се опитва да внуши, че може ефективно да дърпа юздите на управлението – започна да раздава оценки на министрите си в тв ефир, пунтирайки „Бойко”.
Не е ли забавно да се наблюдава как някой е опнал шийка да стане курбан в навечерието на Гергьовден, докато се готви да боядисва яйца за Великден? Дянков вече трети месец чисти „стари конфликти”, изглажда отношения, гради перспективни конструкции – замаза скандалите с Цветан Цветанов, усука се около Алексей Петров-Трактора, за да покаже, че за разлика от министъра на вътрешните работи може да работи с всеки, който контролира реални ресурси, държи активи, които не са за подценяване, борави с оперативна информация по взривоопасен начин. Междувременно Дянков обикаля страната – доскоро имаше съвсем кабинетна стратегия и тактика. Какво промени толкова много Дянков?
Бойко Борисов за пореден път показва, че от Т.Ж. е взел най-вече усета за пораждане на двусмислени, но апетитни, надеждички. А който се заиграе сам с рейтингите – номинираш го за кандидат на ГЕРБ за президент почти две години преди изборите и го бастисваш, обезкостяваш го със страстта на транжор, осигуряващ доставките за любимия на Т.Ж. ресторант – „Кошарите”. Агънцата вече са протегнали вратлета и чакат с упование Б.Б. да им резне главиците – и той няма да ги разочарова.
Алексей Петров-Трактора, разбира се, преиграва, когато раздува с шесташка страст като Митьо Гестапото за „екипния принцип”, но е напипал нещо в манталитета и „психическата конституция” на Б.Б. – кабинетът „Борисов” може да е всичко друго, но не работи като екип, тим и прочие. Може би е пожарна „команда”, но нищо повече. Разделяй вратлетата и ги гали с ножа, за да са готови всеки миг за касапене – това се оказва ефикасна властническа формула в една олигархична сатрапия. Дали С.Д. усеща накъде протяга вратлето си тъничко, докато омайва публиката с мъжествения си бас, ех?!
В същото време не може да се отрече – Бойко Борисов изглежда няма алтернатива като политически мачо, властен водач на лидерска партия, популярен „десен” харизматик, който е самоинсценирал с безподобна виртуозност собствената си незаменимост. Артър М. Крол има готин лаф за такива като Б.Б. – „Азът е оценката на един човек за самия него.”. Дано Б.Б. не се обърка и не помисли, че като повтаря непрекъснато „аз”, публиката автоматично ще му повиши оценката.
Иначе е наистина перверзно – десетилетия след Сталин и Вълко Червенков момченцата край Б.Б. държат „пирамидките” предизборни с лика му на бюрата си. Култивирането на необходимост персоналът на Б.Б. да го превръща в „кумир” е греховно изкушение. Много преди Линей и Дарвин се е пишело за „биологичен материал”. Очевидно немалка част от електоралния материал в България все още не е подложен на такъв селекционен натиск, че да се лиши от удоволствието да се държи като обусловена от пропагандното манипулиране тълпа.
Все по-ясно става, че никой друг в ГЕРБ няма никакъв шанс да спечели изборите за президент. Може да се окаже, че много по-влиятелни фигури от А.П. ще поискат „да спасят” Б.Б. на онова островче – но това няма да ги предпази от Него. Борисов досега е дал основания да не се притесняваме, че ще се трогне от недовършването на мандата. Нима приключи кметския? Жертва се за народното добруване. Защо да не го направи и сега? Б.Б. като президент ще бъде нещо много повече от Путин (Какъв Дянков, какви пет лева?!) като премиер – може да сте сигурни. „Гоце” ще ви се види като ефирно евротворение – почти Меглена Кунева, която се гласи да вкара в затруднение дори неотразимия „Бойко”. Да видим.