Бойко Беленски: Не Маджо ми поръча да напиша книга за Георги Стоев!
Бойко Беленски е роден 1952 г. в град София. Завършил е журналистика, а през 1985 г. защитава докторат в Москва. Автор е на десетки книги, между които: “Недосегаемите”, в които дава отговор на въпросите кой, как и защо избива шефовете на българската мафия, както и на първия български психотрилър “Адреналин”. Предстоящата му потресаваща книга отново се превърна в повод за нашата среща. След като разкрихме в друг разговор подробности около убийствата на Георги Илиев, брат му Васил Илиев, Поли Пантев, както и това на Андрей Луканов, този път на прицел с книгата “Отмъщението” е Георги Стоев! Освен показното убийство на писателя на мутрите Беленски коментира и зверски пребития журналист Огнян Стефанов, с когото са учили навремето заедно, както и показния арест на обвинения в корумпираност зам.- председател на ДАМС Иван Леков.
– Твърдиш, че в книгата си представяш пълния образ на писателя на мутрите Георги Стоев. Какъв е той?
– Не са хвалебствия, а истината за него! Той беше двуличник, избраник, продукт на медийния шум. Ужасно е обидно да чувам, че сравняват някой писател, например Богомил Райнов, Антон Дончев или Христо Калчев с този графоман! Нито една от книгите му няма литературно достойнство, нито една. Те даже не са и публицистика, защото ако бяха, трябваше да има поне верни факти. Такива няма, всичко е лъжа и измислица! Самият ген. Гоцев, за когото Стоев изписа толкова неща, ми беше казал тогава: “Бойко, аз този човек не го познавам!”. Беше ме поканил в своята компания, за да видя с очите си за какво става дума. Георги Стоев никога не е стъпвал там сред тези хора! И Маргарита Михнева каза същото: “Аз исках да го заведа поне да види тоя кръг "Монтерей", за който пише, но него го беше страх и не пожела да отиде”. Той е един абсолютен позьор, аз го казах и приживе. Искал да разобличи мафията?! Как ще я разобличи, след като той не е надежден свидетел, той е психар с жълта книжка и т.н. Беше неуравновесен и тази негова лабилна психика я използваха всички негови издатели, защото Стоев беше наивно момче. Използваха го за касичка,
в която внасяха жълти стотинки, а вадеха пачки!
– Добре, но за да пишеш такава книга, значи разполагаш с доста и богата информация?! Откъде?
– Каналите, от които се информирам, са няколко. Първо, аз съм бил в тези среди – като собственик на списание “Закон и хазарт”, като собственик на списание “Оръжеен магазин”. Познавам ги, но ще ти спестя подробностите. Ще ти кажа само че има една жена – официално се води журналистка, от която научих много неща. В книгата тя е със сменено име и фамилия, но играе любопитна роля. Тя първо работеше с мен, правеше интервюта. Така се запозна и с Жоро – направи едно интервю с него и почна да го преследва да му става любовница. Имах и още една позната, от която взимах много точна информация. Мисля, че пръв казах пред вас, че апартаментът на Стоев е разбит и обран – нещо, което тогава той нарочно отрече. Заяви, че сам си го е направил, за да предизвика медиен шум около себе си, но истината съвсем не е такава. Аз съм му казвал индиректно, че той е един изкуствено създаден балон, фантазьор, който пише пасквили. Просто търсеше начин да съществува, защото беше един абсолютен неудачник. Вижте му историята – Поли Пантев го използва и създава на негово име едно заведение, което фалира. После прави аптека – и тя фалира. Прави гаражна търговия и тя пропада… В България това е традиция – всеки прави това, което не може! Той дори не е бил борец, бил е самбист. Никакъв национален състезател не е бил. След казармата остава на улицата. Става обслужващ персонал в света на мутрите. Занимавал се е със застраховки на коли, с регистриране на крадени автомобили, е такива работи… Нищо сериозно. Той дори не е могъл апартамент да си купи. Все е живеел под наем. И дори е принудил дядо си да му прехвърли къщата, в която живеят сега родителите му… Нещо, което не е много редно. Бил е в конфликт с родителите си. Дори се е оженил тайно от тях. Те обвиняват вдовицата му – Светла, в какви ли не неща, че била стриптийзьорка… А Светла всъщност е била изявената спортистка в тяхното семейство, заедно с Катя Дафовска е тренирала. Имали са много семейни войни, което допълнително е съсипало нервната система на Жоро Стоев. Той е бил толкова зле с нервите, че не е можел да шофира, да пише дори, диктувал е на писатели срещу заплащане да му пишат книгите.
– Спомена ми, че Георги Стоев е бил преследван от една журналистка, която искала да му става любовница. Каква изгода е търсела?
– Да, така беше. Говоря за една журналистка, с която аз също контактувах, без да имам по-особени отношения. Чисто професионално. Но ще ти кажа, че още в първия момент, в който я видях, усетих нещо неприятно. .jpg)
ари от него. Чувал съм от нейни колеги, че тя проституира на дребно чрез сайтовете за запознанства. Но се стига дори дотам, че Жоро вкарва въпросната журналистка в дома си по времето, когато жена му е изпълнявала нощното си дежурство в кафето на автогарата, където е работела тогава. Всичко съм описал в книгата си. Те са били интимни за първи път обаче в квартирата на тази проститутка- журналистка. В съседната стая е било детето й. Това го знам от хора, които са чакали Стоев долу в колата, докато той дава "интервю" посред нощ. После се е чудил как да се отърве от нея. Тя го е заплашвала, изнудвала го е с SMS- си, та се е наложило други да се намесят, за да се отърве той от нея.
– На кого пречеше Георги Стоев?
– Аз показвам в книгата си как го убиват и защо, но една от сюжетните ми линии нарочно не я доразвих, защото според нея.Жоро сам е опитал да си инсценира убийството. И след това да се покрие. Те просто го изпреварват. Той е искал да инсценира нападение над себе си, имал е страхотно предчувствие. Имал е намерение да напусне страната и да избяга завинаги. Искал е да се установи около Париж. Знаеш, че все повтаряше “ще ме убият, ще ме убият”. Но аз още тогава казах, даже и на теб в наше интервю, че Георги Стоев е бил предупреден, че това ще се случи, знаел е отлично какво го чака. На кого е пречел ли? Ами на всички! Беше безумец, описано е в книгата, нека остане тайна за читателите. Той тръгна едновременно срещу всички – кого не набърка – Маджо, Маргините, братя Галеви, Брендо, министри, ген. Гоцев… е?! Накрая се е опитал да се измъкне от омагьосания кръг, в който са го вкарали издателите му. Искал е да пише вече, като сменя имената на героите, да не отговарят на действителни фигури. Издателите обаче са му казали: "Според договора, книгите ти трябва да са документални, с истинските имена на истинските герои на деня". Ето, това му е изяло главата.
– Кого всъщност убиха – писателя или бизнесмена Георги Стоев?
– Той има две групи убийци. Едните са неговите издатели, които са моралните му убийци, защото го подведоха. А вторите са реалните му убийци, които не са нито украинци, нито руснаци. А думата “писател” моля те, не я използвай за Георги Стоев пред мен. Той е графоман! Това е единствената причина, поради която тръгнах да пиша книга за него, защото това много ме обижда. За мен той беше един абсолютен комплексар, който се хвана да изкачи Еверест, без никога да е бил алпинист или да има подходящото оборудване.
– А какво ще ми кажеш за прословутото наследство от 200 000 лв. на Георги Стоев, което изчезна безследно?
– Няма такова нещо, няма. Сега майка му и вдовицата му се обвиняват взаимно за тези пари кой ги бил откраднал, но Жоро е имал между 30 и 40 хиляди евро, от които при обира на квартирата му са откраднали или 20 или 25 хиляди. Всичко друго е пълна лъжа. Стоев нямаше никакви пари. Самата Маргарита Михнева каза: “С Жоро два пъти сме ходили на ресторант и той се правеше на голям инвеститор, на голям баровец, а все Янчо Таков му плащаше вечерята”.
– Добре, Бойко, но теб не те ли е поне малко страх, че разкриваш опасни факти за Георги Стоев?
– Да, действително, щеше да ме е страх, ако Стоев наистина е бил близък с Маджо и е получавал поръчки от него. Само че това е пълна измишльотина. Както и това, че е бил близък с Маргините и е получавал поръчки от тях, което е пак измислица. Даже аз съм сигурен сега, че ще се появи в конкуренцията информация, че едва ли не Маджо ми е поръчал да напиша тази книга. Такова нещо обаче няма. Моята писателска съвест ме накара да поставя Жоро на мястото, да го дегероизирам, защото някои се опитаха да го превърнат в мит.
– Не мога да подмина и темата за показния арест на зам. – председателя на ДАМС Иван Леков, когото обвиниха в корупция. Знам, че преди години си бил професионален футболен съдия и даже имаш книга, посветена на корупцията във футбола – “Мазохисти”. Как ще коментираш случая?
– Да, имам 15-годишен стаж като съдия, започнах от далечната ’77 г. Много съм навътре в нещата наистина. През 1992 г., когато напуснах съдийството, това стана по един доста скандален начин. Извадиха 10 човека, от които някои си платиха и бяха върнати обратно да съдийстват. Заявих тогава, че щом не съм нужен, няма да позволя да се подиграват с мен. Само аз не се върнах, защото се почувствах обиден. Между тези 10 извадени имаше и бъдещ международен съдия. Ставаше дума за корупция и всичко се вадеше много тенденциозно. Книгата “Мазохисти” изнася всичко това черно на бяло. Предлагаха ни подаръци тогава, не пари, а подаръци. Жени са ни ухажвали. В някои случаи даже треньорите изискваха от съпругите на футболистите да се въртят около нас.Но ти говоря за “Б”, “В” група. Даваха ни костюми, маратонки, все такива подаръци. Парадоксалното е, че подаръците бяха дефектни, което си е абсолютна подигравка със съдиите. Валерий Бутенко, който тогава беше председател на съветските съдии, ми разказа интересни факти. Бяхме големи приятели. Той ми сподели, че за един мач получавал примерно по 15 000 рубли от едните и по 15 000 рубли от другите, за да свири в тяхна полза. В крайна сметка излизал на стадиона и свирел честно двубоя. Разбира се, единият от двата отбора винаги бил недоволен, знаеш, и го атакували защо не е свирел за тях. Тогава Валерий вадел пачката, хвърлял я и заявявал “Ти какво си мислиш, че моята чест струва 15 000 рубли ли?”. Но си остава с другата пачка в джоба! Тази тактика усещам, че се прокрадва и в някои съвременни български съдии. Навремето Стефан Орманджиев докара Иван Леков и Петър Стоев. За 2-3 години и двамата стигнаха до ”Б” и “А” група. Орманджиев ги дърпаше здраво за там. После Стоев се отказа, но Леков беше невероятен кариерист. По онова време аз заемах длъжността главен секретар на Методическия съвет на националната съдийска футболна колегия, председател беше Митко Чуков или Димитър Цанев (редуваха се). Все пак бях някакъв фактор и докато Иван Леков беше в “Б” група, буквално ми лижеше подметките. Винаги повтаряше “Ние сме интелигентни, ние трябва да се съюзим” и т.н. В момента, в който той се изравни с мен в йерархията, започна да не ме поздравява. Подлизурстваше спрямо по-горна инстанция. В съдийството освен качества, трябва да имаш и добри покровители.
– Реални ли са обвиненията срещу Иван Леков според теб?
– Напълно! Ако прокуратурата тръгне да работи, ще излязат много неща. Ще стане страшно! Ще ти разкрия една наистина сензационна тайна. През целия ми съдийски живот нас са ни проверявали за всичко. Никой никога не е проверявал зрението, очите на съдията, а аз съм късоглед. Два пъти не съм виждал дузпи, не защото съм корумпиран, а защото не съм я видял. Това е парадоксът! И до момента не се проверява. Ами Гошо Цветанов, по-известен като Гошо Баничката, знаеш ли какво казва той?! “Кой може – свири, кой не може – тича!”, прави си изводите.
Анелия Попова
www.blitz.bg