Боже, толкова, толкова, толкова прост народ
Зареяна по летящата магистрала не на Оня от Банкя, а на Фейсбук, шеметно и внезапно в стъклото ми се размаза писък на птица: „Боже, толкова, толкова, толкова прост народ.”
Само толкова.
По стъклото на летящата Фейсбук магистрала се размазаха няколко бели перца. И да бяха от ангели, простаците нямат сетива за това.
„Боже, толкова, толкова, толкова прост народ” – написал го е Евгени Минчев.
Толкова.
И е казал всичко.
Обяснил е нищото, наречено простаци.
Скочихте ли от кочините?
Ревнахте ли, изплюскали три кюфтета и шопска с много лук?
Напсувахте ли педалите? Псувате ли ги, но само, когато ги наричате „Евгени”, а не прокурор, министър, полицай или съдия?
Боже, толкова, толкова, толкова прост народ.
Всичко е казал Евгени Минчев, дори и онова, което не е за казване.
Само с едно махване на крилото.
Докато някакъв Виктор е зам-министър на културата, а някакво зомби е член на политически служебен кабинет, който се оглавява от лице с име на френска любов.
После Евгени Минчев ви е виновен.
Боже, толкова, толкова, толкова прост народ.
Народ, който е предал всичките си комити, броени на пръстите на ръцете му.
Народ, който вдига „бунтове“ и „революции“ срещу жълтици.
И кинти.
От неправителствени организации.
Народ, който разтваря бузи, когато го нарича прост Простия. И духа на Простия, когато го рекетира.
Народ, който ако беше чел книги, вместо да повръща в кенефа треторазрядната ракия, щеше да има усет, че когато Евгени Минчев изрече:„Боже, толкова, толкова, толкова прост народ”, това е стон на онази птица, която никога не е приета от униформеното ято. А това означава респект.
Боже, толкова, толкова, толкова прост народ.
Народ, който си е продал душицата още, когато е предал Левски. И уби Ботев. И Бенковски.
Народ, който моли Боко да го бие със сто тояги на голо. Защото представата му за еснафлък и келепир е бой и ебън. С пет бири помежду „магистралите”.
Боже, толкова, толкова, толкова прост народ.
Прости, Господи, трябвало е да стане така, трябва да е така, и ще трябва така да е.
Неведоми са пътищата ти.
И тези на Евгени.
Който би бил брилянтен министър на културата в някой друг живот, когато Виктор от N-ти певчевски коптор и Калин от вампирската епоха ще пишат рапорти до небесния стражар. За да преминат портите на българския ад.
Адът на пърдящия еснаф.
Веселина Томова