Бог наказал всички клеветници на Никола Обретенов

Нашето минало крие множество загадки, към които тепърва ще се обръщаме. И ще черпим от тях колкото знание, толкова и духовна увереност.
Какво знаем за Никола Обретенов, освен това, че е син на Баба Тонка, че е бил участник в Ботевата чета? Мнозина навярно ще си спомнят, че е бил заточеник в Сирия, където заварил и брат си Ангел, той пък – участник в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. И толкоз.
А Никола Обретенов изживял драмата да бъде “излишен българин” след Освобождението, когато той и семейството му изнемогвали поради липса на работа в новоосвободеното отечество. По-късно, когато властта се упражняваше от приятеля му Стефан Стамболов, Никола Обретенов заемал високи длъжности в държавния апарат. Два случая има в дългия живот на Обретенов, които свидетелстват за срещите му със Съдбата.
И двата са показателни. Първият е свързан с Любен Каравелов. Веднага след като Русе е заето от русите през 1878 г., Каравелов и жена му Наталия пристигат в родината си. Каравелов е твърде болен и скоро почива. Очите му били затворени от майката на Никола Обретенов – Баба Тонка. Часове преди смъртта Наталия бе изтичала уплашена при Баба Тонка и я помоли да дойде при издъхващия й мъж.
Погребението било придружено от голям блясък, речи и шумотевица и един прост надгробен камък, на който пишело:

„Тук почива прахът на Любен Каравелов. 21 януари 1879 година.”

Последва забравата, в типично нашенския си стил, и тя била така ужасна, че гробът на Любен Каравелов изчезнал от лицето на земята в най-истинския смисъл на думата. Съпругата на Каравелов, Наталия, скоро след смъртта на мъжа си напуснала България и заминала за своята родина Сърбия. А когато изминали 25 години от смъртта на Любен Каравелов, непризнателното до тогава потомство изведнъж решило да съгради най-после паметник и да премести гроба му на по-лично място. Съставила се и комисия по извършването на тази работа, в която влизали Никола Обретенов, Рачо Робов – градски чиновник и полицейският пристав на Русе Иван Янков. Да, ама никой не знаел вече къде е гробът на Каравелов! Комисията, придружена от работниците, които трябвало да разкопаят гроба, безрезултатно се лутала из гробището. Тогава Обретенов се сетил, че когато погребвали Каравелов, на съседния гроб имало железен кръст. Открил железния кръст, но уви, до него имало само едно празно и отъпкано от преминаващите хора място. Тогава Обретенов наредил на работниците да копаят на празното място. Скоро открили полегнала плоча в пръстта, от която разбрали, че това е наистина гробът на Любен Каравелов. Но голямата изненада тепърва предстояла.
За случилото се веднага бил написан протокол, подписан от тримата членове на комисията. Затова нека се обърнем към него: „След като се почна изкопаването на костите, гдето се намери ковчегът здрав, който като се отвори, виде се вътре, че

дрехите, космите на главата и брадата бяха неповредени.”

Това, което последвало, било паническо бягство на работниците. Захвърлили инструменти и изфучали към изхода на гробището. След кратък размисъл последвали ги и двамината членове на комисията. Останал надвесен над гроба само Никола Обретенов, който си мислел, че това, което вижда, е мираж или пък е плод на особено негово душевно състояние. После разбрал, че не е така – истина било… Тялото на Любен Каравелов се е съхранило цели 25 години!
Но само след миг: “всичко се обърна на прах”. Разбира се, от съприкосновението с въздуха. А от съхранилия се като жив поет и журналист останала само прахта.
Тялото на Любен Каравелов преживяло своята втора смърт. Дали това съхраняване на тялото на Каравелов не се дължало на огромната му любов към родината, та с някакви тайнствени сили е успял да се задържи и след смъртта си, готов да излезе и да продължи борбата си за един по-разумен живот на българите? Това, което следва, е описано в протокола: „…тогава се събраха костите, извадиха се вън, премиха се с вода и вино и се поставиха в новоприготвения ковчег, предаде се на свещеника Иван Коев и пристава Иван Янков, за да придружат останките до церковата “Света Троица”, вследствие на което се състави настоящият протокол в два екземпляра, подписан от гореспоменатите лица”.
Толкоз. Тялото на Любен Каравелов се примирило най-сетне да бъде само прах и кости. Е, добре така е станало, но аз все си мисля, че гневният Дух на Любен Каравелов гневно се вихри над нас и наказва българофобите. Предлагам ви даже темичка за размисъл и поучение: опитайте се да узнаете каква е съдбата на българофобите. Предварително ще ви разкрия какво се случва с тях – всички те биват безпощадно наказвани от нещо, което мнозина ще определят като

Съдба, но аз предпочитам да го назоваваме с вярното му име – Българският Бог…

Обретенов, макар че бе членувал в първата българска масонска ложа, организирана в Русе през 1880 година, бил вярващ християнин. Той смятал, че възмездието следва всяко престъпление. И когато бе набеден, че е вземал подкупи при павирането на центъра на Русе в качеството си на окръжен управител, той влязъл в затвора. Всичко сочи, че осъждането му е било резултат на партийни омрази, поради факта, че е бил твърде близък на бившия вече премиер-министър Стефан Стамболов. Макар че бил осъден само на шест месеца, но Обретенов вече бил стар човек и това било за него доста трудно изживяване. Но издържал и това изпитание, и този срам – да изпита сладостите не само на османските, но и на българските тъмници!.. Усетили управниците, че са извършили нещо наистина глупаво и диво спрямо поборника, разпоредили се на прокурора да го освободи от затвора предсрочно.
Колко предсрочно? Ами цели 18 дни преди изтичане на срока! Това си е била чиста гавра, но и страх, неосъзнат, но оправдан, както ще видим. Обретенов отказал да напусне килията, държал да си излежи докрай присъдата, но бил насила изведен от затвора. Какво последвало после е по-важното. Според Никола Обретенов, всички, които участвали в неговото оклеветяване, обругаване и осъждане, получили бързо възмездие. Ето как станало това, според думите на самия Обретенов: „Добрият бог, който вижда всичко, който знаеше моята невинност, ме запази жив да видя всички, които се стараеха да бъда опозорен,

наказани от неговото правосъдие.

Двама от тях полудяха и умряха, един уби младата си жена и себе си, на друг жената избяга с любовника си и му остави 4 малолетни деца, а най-разпаления – Петър Хадживълков – помощник прокурор при Русенския апелативен съд, беше убит от експлозията, която стана в София, в казиното, по време на Стамболийски, тялото му било разкъсано на парчета, разхвърляно на много страни и не могло да се събере на едно място.”
Такива “страшни работи” съпътствали живота на поборника Никола Обретенов, с такива схващания хора като него се опитваха да съграждат една нова България. А загадките те се опитвали да обяснят или чрез божията промисъл, или пък чрез удивено мълчание.Така че и днес не завиждайте на тези, които успяват да забогатяват чрез грехове, лъжи, клевети, стъпващи върху нашите сълзи и мъки. Ще получат своето възмездие, твърдеше Никола Обретенов. Ако това не стане приживе, ще се стовари божият гняв върху децата им. Наблюдавайте внимателно тези хора и ще се убедите, че е така. Нашата история дава достатъчно примери за възмездия. Необходимо е само да си ги припомняме.
От дълги години се ровя със страст в българската история, не толкова в тази, парадната, а в другата, по-истинската, по-вярната ни история.
И все по-често ми се налага да вярвам, че твърдението на Никола Обретенов за неизбежното възмездие е истина.

Стоян Вълев

„Литературен свят”