БНТ се управлява не от директора си, а от гуру
Борето Геронтиев е написал книгата на живота си. Тя ще остане и след него, и след нас, днешните му читатели, и ще надживее и героите на този умен, ироничен и саркастичен текст. Новата му книга колаж от дневникови записки, цитати от пресата, документирани откровение, живописно описани случки. Прочетох я на крак, в трамвая, изпуснах си два пъти спирката, пламнах от възпита и изпитах невъзпитаното желание да се изкискам гръмогласно, без да ми пука дали това няма да сепне заспалия трамвай и той да вземе, че да ще излезе из релсите.
След този споменик Геронтиев ще загуби част от онези, които са се престрували, че са му приятелите. Но написаното по-скоро адресирано до нас, живеещите в пещерата на духа. И до утрешните хора, които, ако след години прочетат този текст ще потърсят път и към ритмичната му словесност на поет.
Геронтиев заявява: „БНТ се управлява не от директора си, а от гуру. Гуруто управлява телевизията, а генералният директор взима отделни решения. Ако някои от тези решения не се харесат на гуруто, той му устройва публична екзекуция. Петима души винаги се намират, за да изпълнят екзекуцията. Тези петима както с удоволствие ще коронясат директора, така утре със същото удоволствие ще го екзекутират. Удоволствието и в двата случая е едно и също, защото услугата се предплаща.“
И издателите добавят: "Тази книга не е писана с амбицията да спечели на автора си световна слава. По-вероятно е да му спечели отявлени врагове, защото хората и събитията в нея са назовани с истинските им имена, а не на принципа „Всяко съвпадение с действителни случки и имена е случайно“.
Тази книга е писана с морала на някогашния летописец – „да даде знак, да обади на историята имена и събития, които по неговото вътрешно чувство трябва да се знаят“ и по правилата на първокласната мемоаристика: живи лични впечатления, съкровени емоции, умна мисъл, доблестни самопризнания, свидетелстване и срещу самия себе си, без съчинителства, самоизтъкване и самооправдаване."
Приятно четене!
Румен Леонидов
Два откъса от „Кабинет на десетия етаж”
Телевизионен летопис
Борислав Геронтиев
1.
Красимир Гергов ще е „шеф на рекламата на
БНТ в сянка“. Така се шегуват в ръководството на
БНТ. А може и да не се шегуват. Той вече е играл
тази роля и вероятно има интереси да си възвърне
позициите. На два пъти през седмицата собственикът
на „Крес“ и съсобственик на „Пиеро 97“ посети
държавната медия, за да обсъжда рекламната
й политика…
Гергов първо е бил на среща на „Сан Стефано“
29 в понеделник. Визитата е била по покана на и.
д. генерален директор Борислав Геронтиев и според
очевидци била опознавателна. В сряда председателят
на Асоциацията на рекламните агенции (АРА)
заведе в БНТ част от Управителния съвет на организацията…
Преговори или пазарлъци всъщност не
е имало. Според участниците разговорът бил почти
приятелски. Основната цел на представителите
на АРА е била да се уверят, че БНТ не работи по
договора с „Видео интернешънъл България“(ВИБ),
според който фирмата като търговски представител
щеше да продава рекламата на БНТ. Ръководството
на БНТ е потвърдило, че няма специални
отношения с ВИБ и че може да работи с тях както
с всички агенции… „Поискахме да назначат за шеф
на рекламата човек, който разбира от реклама, да
можем да общуваме с него. След като го изберат и
направят тарифа, можем да я коментираме, да ги
консултираме“, съобщи Гергов… „От понеделник
ще има човек, който да общува и да работи с рекламните
агенции. Ще поканя бившия рекламен директор
Димитър Димитров. Още не съм разговарял
с него, защото първо искам да финализирам отношенията с Велислав Велев. Ако Димитров откаже,
Ева Стоева временно ще поеме този ангажимент“,
коментира Борислав Геронтиев.
В тази вестникарска дописка има две откровени
лъжи.
За да се знае, че той коли, той беси, той баща,
той майка, Красимир Гергов лъже, че неговата ви-
зита в телевизията е станала по моя покана. Той по-
иска среща, за която бързо се разчу, започна да се
коментира, не исках да разговаряме без свидетели и
поканих Нидал Алгафари.
За да избегна опасността Красимир Гергов да
затегне докрай кранчето на рекламните постъпле-
ния в телевизията, аз лъжа, че съм избрал човека за
шеф на рекламата. На срещата между управителни-
те съвети на телевизията и на Асоциацията на ре-
кламните агенции Красимир Гергов открито поста-
ви две категорични условия: да не работим с „Видео
интернешънъл“ и да назначим негов човек за шеф
рекламата. Без да уточнява кой е човекът. На дру-
гия ден рано-рано сутринта неговият човек позвъни
на мобилния ми телефон и каза: „Разбрах, че тряб-
вало да ти се обадя!“. Покорно назначих човека и
си казах: ако някога някъде в най-тъмните подмоли
на подсъзнанието ми се е таяла капчица желание да
ставам генерален директор на телевизията, тази кап-
чица вече се е изпарила…
По принцип генералният директор на БНТ всъщност
е една фасада. Най-жалкият прислужник на
държавата. Не казвам служител, а прислужник, но
не на президента или на министър-председателя, а
на едни протежета и на протежетата на протежетата…
2.
По телефона Красимир Гергов учтиво ме кани
на „Оборище“ 19. Къщата е ремонтирана – светлина и блясък, ус-
михната секретарка ме въвежда в кабинета на боса. Него го няма, след минутка ще дойде. И той усмихнат.
Говорим си умилително на умалителните име-
на. Жалва ми се от женските неразбории в екипа на
предаването, моли ме да се намеся, да изгладя кон-
фликтите, готов е с нещо да ми се отплати – напри-
мер да командирова някого до някъде…
Раздялата ни е дълга.
Изпраща ме чак до входната врата.
По тесния коридор няколко пъти спираме, той
запрята дългите ръкави на бялата си риза, показва
ми белезите по ръцете си, получил обриви и рани от
притеснение покрай разправиите – Кеворк, проку-
ратурата, задграничния паспорт…
Безсмислената поредица от отегчителни заседа-
ния в Кабинета на десетия етаж с една единствена
точка в дневния ред – как да спасим „Защо не“, ми
подсказва, че и нея са я призовавали на помощ…
Заседаваме в тесен кръг, трима заседатели – тя,
Живка и аз.
Предлагам предаването вече да не е копродук-
ция – да стане вътрешна продукция и без това е из-
цяло на издръжка на телевизията, нека ние да си го
контролираме.
Тя и Живка се съгласяват.
Днес го решаваме, утре тя ме привиква и ми каз-
ва, че нейде от чужбина `и се обадил Красимир Гергов
и `и казал предаването да си остане копродукция.
– Ти какво мислиш по въпроса? – пита ме тя.
– Каквото и да мисля, ти като си решила да игра-
еш по гайдата на Красимир Гергов…
– Нямам намерение да си развалям отношени-
ята с Красимир Гергов заради едно предаване и то
точно сега! – сопва се тя.
Марта Вачкова и Живка Гичева разцепиха
„Защо не“. Защо ли Марта Вачкова и Живка Гичева разце-
пиха „Защо не“? За първи път БНТ прави и женско предаване.
С него на екрана се връща Марта Вачкова, която
е с нов външен вид, нов декор в предаването, нова
концепция. Не е запазено дори и името „Защо не“
на старата `и програма…
Всъщност предаването й ще е част от голям
предобеден блок. Той тръгва в 9,30 ч. – веднага
след сутрешния „Денят започва“ и 30-минутното
„Цветно“. Негова водеща е манекенката Деница
Атанасова…
След като роди дъщеря Ситара на рекламния
бос Красимир Гергов, тя заряза телевизията.
Рекламният бос Красимир Гергов е станал
баща на момиченце миналата седмица. На 7 октомври
в Ница любовницата на милионера – тв водещата
Деница от предаването „Цветно“ на БНТ
му е родила дъщеричка. Според близки до олигарха
бебето е наречено Ситара…
И тръгна приказката: „Ако не беше бабувала
Уляна, щеше ли да се роди Ситара?“
И се разбра защо „Цветно“ е тръгнало на Бабин-
ден.
Някога бабата е била наричана благодетел и
избавител… С билките, със знанието и вещината
си тя освобождава трудната жена и я подготвя за
великия момент на раждането. Пак тя се грижи на
третия ден да предразположи орисниците, които
идват при новороденото. Пак бабата дохожда на
четиридесетия ден при родилката и детето и отстранява
от тях всяка болест.
Тогава се появи Виктор Пасков.
Обади се по вътрешния телефон – през теле-
фонната централа:
– Боре-е-е!… Безработен съм… Закъсвам… По-
магай!…
– Вики, единственото, с което мога да ти помог-
на, е да ти уредя една среща с генералната дирек-
торка.
– Че това малко ли е!…
Уреждам срещата.
След срещата от него – ни вест, ни кост, от нея –
ни дума, ни вопъл, ни стон.
Нито него търся, нито нея питам.
28 юни 2005
Ресторант „Жасмин“ в Симеоново.
Паун Цонев на 50.
Влизам, когато купонът е в разгара си.
Паун ме настанява в „сепарето на гениите“ –
Антон Дончев, Вежди Рашидов, Марко Семов, Иван
Гранитски…
Смествам се до Надето Дженева, тя веднага за-
почва да ме обгрижва – какво ще хапна, какво ще
пийна, казвам `и да наблегне на рибните деликатеси,
те вървят с бяло вино…
Вляво от мен – Тома Иванов, до Томето – Кеворк.
Вдясно от мен – Надето, до Надето – Виктор
Пасков.
Още не съм се потопил в обстановката, изправя
се Кеворк – по дънки, блейзер, риза на тънки синьо-
бели райета, преекспонираните му мустаци също
са на райета – още по-тънки и черно-бели, обявява,
че днес задвижил в съда процедура и насочва орлов
поглед към мен: „… срещу твоята любима началнич-
ка!…“
– Ще я съдиш? – питам.
– Ще я вкарам в затвора!
За пропуснати ползи – шестстотин и кусур хи-
ляди лева…
Още не седнал Кеворк, от другата страна – Вик-
тор, без да става, полуизлегнат в ъгъла на сепарето,
скъпарски костюм в бледогълъбово, шарено шалче
в яката на ризата, пийнал до онова състояние, кога-
то човек или заспива, или запява на висок глас, или
започва да разказва автобиографията си, или става
заядлив и злобен: „Боре, на твоята силиконова на-
чалничка ще `и разгоня майката!…“, имал четирийсет
и пет минутен разговор с нея, държала се отврати-
телно, при първия удобен случай щял да `и разкатае
фамилията…
От кого по-напред да се защитавам – единият:
„Твоята любима началничка…“, другият: „Твоята си-
ликонова началничка…“
Любима – защо не, но защо – силиконова?
Надето поема моята защита:
– Вижте какво! – обръща се към Кеворк, после
към Виктор. – Ако имате да казвате нещо на Уляна,
кажете `и го на нея!… Оставете Борето на мира!…
– Коя Уляна, бе? – прави се на ударен Вежди Ра-
шидов.
– Уляна Матева – в същия дух Антон Дончев
споменава името на дъщерята на Павел Матев.
– Уляна Драгойчева – слага капак Иван Гранит-
ски.
В „сепарето на гениите“ избухва юнашки кръчмарски
смях.
На мене ми се допикава.
Докато се доизпикавам, ми се доотива.
От изхода на тоалетната – право към изхода на
ресторанта.
Иван Гранитски се втурва да ме изпрати.
– Простих му! – казва ми навън.
На Паун е простил, но не го питам знае ли, че
когато прощаваме на някого, ние го правим малък
и му отнемаме възможността да разбере какво е на-
правил…
Сега ме вълнува друго: „ Какво му става на Виктор!…“
– Не знам – недоумява Иван. – И на мен ми се
оплака… Много се засегнал… Държала се с него като
с портиер…
– А защо ми вика: „Твоята силиконова начал-
ничка“?
– И на мен така ми каза: била от силикон…
Шофирам, пред мен – светлините на фаровете, в
акъла ми – все този силикон… силикон… силикон…
Чувствам се лично засегнат от нападките срещу
нея и не защото ми е началничка, а защото е човек,
с когото има какво да си кажеш, с когото е удоволст-
вие да изпиеш няколко чаши вино…
Спомням си – уж на шега, но повече с безпо-
койство – няколко пъти тя споделя как някой `и бил
казал, че когато една жена стане началник, започват
да я гледат като началник, а не като жена…
Викторе, възможно ли е силиконова жена да се
безпокои ще я гледат ли като жена, когато стане на-
чалник?…
Виктор е по-наблюдателен от мен, преди броени
дни се появи книгата му „Аутопсия на една любов“,
обикалят с издателя му Иван Гранитски по българ-
ските земи да я представят, жънат овации, днес са
били в Севлиево, разбира Виктор от анатомията на
жената, а за един тънък познавач четирийсет и пет
минути са достатъчни да направи подробен анато-
мичен анализ…
21 юли 2005
Кабинета на десетия етаж.
Нейния рожден ден.
Край софрата сме останали хора от ръковод-
ството – допиваме си.
Тя седи срещу мен – копринена блуза, предизви-
кателно деколте, разцъфтяла като Розовата долина
по розобер, гледам нея, мисля си за Виктор Пасков,
разсъждавам на глас от какъв материал сме направе-
ни: според Светото писание всички сме направени
от кал, моето мнение е по-различно – направени сме
от всякакъв материал, някои – от кал, но има вся-
каква кал, зависи от каква пръст е замесена калта –
глина, чернозем, льос, някои са направени от камък,
зависи от какъв камък, кой – от варовик, кой – от
гранит, ето, соча нея, тя е направена от камък, мога
да кажа гранит, мога да я извая от гранит, мога да
я възпея в стих, подарявам `и строфата на Иван Ра-
доев „Една вечер полъхна/ от морето на миди./ И
докато въздъхна,/ младостта си отиде!…“, а вътре
в себе си се надвиквам с гласа на Виктор Пасков,
едва се сдържам да не дам гласност на несъгласи-
ето си, къде е Виктор да дойде, ей сега да дойде,
да я види – копринената блуза, предизвикателното
деколте, разцъфтяла като Розовата долина по розо-
бер, и да каже: „Твоята силиконова началничка…“,
аз пък да му кажа: „На коя долина ти прилича моята
началничка – на Силиконовата или на Розовата?…“,
няма как Виктор да се появи ей сега, но сега, както я
гледам срещу мен, заклевам се, в предизвикателното
`и деколте се заклевам, още утре ще `и кажа за зака-
ната на Виктор, за нейно добро ще я склоня да го
повикаме, да седнем тримата ей на тази маса, да му
предложим подходяща работа, ние му предлагаме да
стане художествен ръководител на филмопроизвод-
ството, той иска да е Главен художествен ръководи-
тел на филмопроизводството, ние не възразяваме – и
хляба в нас, и ножа в нас, предлагаме му заплата, за
заплатата е съгласен, за него не е важна заплатата, за
него е важно кинаджиите да знаят, че Виктор Пасков
не е художествен ръководител, а Главен художест-
вен ръководител, ха сега да видим, Викторе, когато
моята силиконова началничка вече е и твоя начал-
ничка, пак ли е силиконова, с Виктор и с нашата
обща началничка сме поканили на обяд в арменска-
та кръчма „Егур, Егур“ отбрани люде от Софийския
университет „Свети Климент Охридски“ начело
с ректора проф. Боян Биолчев и още Димитър То-
мов, проф. Валери Стефанов, Борис Драголов, То-
дор Попов, на най-сладкото място от следобедния
запой ректорът с триста зора се вдига от стола, тряб-
ва да се среща с чешкия посланик, Димитър Томов
се примъква на опразнения от ректора стол до нея,
прегръща я с похотливост на околийски коцкар от
гара Павликени, сладострастно облизва черните си
мустачки и заканително си признава, че я желае, фи-
зически я желае, Виктор Пасков, който седи срещу
нея, е готов да налети на бой, готов е през масата да
се нахвърли върху окупатора Димитър Томов, още
по-заканително си признава, че и той я желае, и той
физически я желае, желае я не по-малко от Димитър
Томов, още повече – тя е негова началничка, не е
началничка на Димитър Томов, чакай, бе, Викторе,
нали е моя началничка, нали пред всички ми каза:
„Твоята силиконова началничка…“, ти моята сили-
конова началничка ли желаеш, нали е силиконова,
или не е силиконова, от силикон ли е направена, от
силикон или не от силикон, кажи де, нали се пишеш
за голям анатом…
Ама защо се занимавам с Виктор Пасков?
Защо не я оставя тя сама да си каже от какво е
направена.
Без да я питам.
6 януари 2005
По улица „Шипка“ вървим към телевизията.
По тази улица и в нейните околности сме се за-
сичали с Георги Йорданов и вероятно това ме подсе-
ща за един разговор с него, който засяга и нея.
По време на двата ми мандата като изпълняващ
длъжността генерален директор при всяка случайна
среща Георги Йорданов ме подканя да стана титу-
ляр, смята, че телевизията може да бъде управлява-
на добре само от човек с богат управленски опит,
какъвто според него съм аз.
Не ставам директор.
Става тя.
– Сърдя ти се – казва ми Георги Йорданов при
поредната ни случайна среща. – Не ме послуша…
– Тебе какво те грее кой ще е генерален дирек-
тор на телевизията? – питам го.
– Стига с тия Пръмови! – отвръща Георги Йор-
данов.
Разказвам `и това, докато вървим по улица „Шип-
ка“.
Нейният незабавен коментар: „Какво имат Пръмови?… Снахи!…“
Свежо утро в Сандански.
Главната улица е почти безлюдна.
Тръгнали сме да търсим кафе.
Тя подхваща темата за българите, които са на
възраст около петдесетте – не могат да се адаптират
към променените обществени условия в страната.
Скоро била на гробището и забелязала много над-
гробни плочи на петдесетгодишни покойници…
Ето, нейният човек – образован, възпитан, ин-
телигентен, за няколко години просто се свлякъл
в очите `и: лута се, работи това, за което не е учил,
смачкал се, обезличил се, поболял се…
Казала му: „Ако не се вземеш в ръце, на стари
години ще си вземем бохчичките и – кой откъдето
е!“
24 септември 2005
… не е намерил начин да се адаптира, да си наме-
ри мястото в живота; това, което върши, не му носи
удовлетворение, а не си го признава; това е най-ло-
шото – не си го признава; това, което работи, не му
носи удоволствие, нито достатъчно пари, а той не си
го признава – ей така, пред себе си да го признае…
Говори с глас, в който не звучи нежно съчувст-
вие, а тежка присъда.
– Това е проблем на едно цяло съсловие – обаждам се от желание да смекча присъдата. – Дончо
Цончев ги описа… Партийните принцове…
За съсловието е съгласна, за конкретния слу-
чай – снизходително всеопрощение: „Добре че все
пак нещо прави, вместо по цял ден да пие бира като
някои други…“
14 април 2006
… два пъти е уволняван от Министерството на
външните работи. И двата пъти по политически при-
чини. („Въпреки че е племенник на Тодор Живков, и
до днес работи там.“) Първият път го уволнява Сто-
ян Ганев през 2001 година. Вторият път – Надежда
Михайлова, въпреки че е завършил с отличен Швей-
царската дипломатическа школа и въпреки писмото
на директора на школата до Надежда Михайлова.
Той води дело. Получава съдебно решение през 2002
година. („Беше най-щастливият човек на света.“) Но
не си търси правата. Може би при мисълта, че ще му
предложат пост, който той смята за недостоен. Той
смята, че може да бъде посланик, а не втори, тре-
ти секретар. Тя му казва: „Иди, потърси си правата,
откажи предлагания пост, ако не те удовлетворява,
но на тебе това ти е нужно за пенсия, да излезеш от
небитието, да спиш спокойно…“
Когато тя му съобщава намерението си да се
кандидатира за генерален директор на телевизия-
та, той три дена ходи сърдит, не `и говори… Сядат в
любимата им кръчма „Старата липа“. Поръчват си
ракия. Тя го пита: „Ако при тази твоя подготовка теб
те поканят за външен министър, ще откажеш ли?“
Той отговаря, че няма да откаже.
В компания от техни приятелски семейства тя
подмята, че ще става посланик, че ако реши, може
да стане и забелязва, че от едно нищо и никакво под-
мятане на него му става тъпо, не може да преглътне
даже една хипотеза. А компанията се въодушевява,
възторжено я подкрепя: „Стани посланик!… И да ни
вземеш всички при себе си!…“
***
Ден-два преди Коледа и двамата получаваме
призовки – веднага след коледните празници да се
явим в прокуратурата.
Коледата минава в гадаене.
В първия ден след Коледа – на разпит при про-
курор Роман Василев.
На другия ден и тя – на разпит за същото при
същия прокурор.
Разпитани, седим в Кабинета на десетия етаж.
– Сетих се за какво ни привикват и не се притес-
них – казвам.
– Това се прави заради мен – въздъхва тежко
тя. – Искат да ме върнат в блатото и небитието, от-
където съм дошла…
27 септември 2007
Преди няколко часа са я назначили за още три
години.
Казвам `и: „Ти вече си историческа личност –
първият генерален директор на държавната теле-
визия след 10 ноември, който изкарва цял мандат и
подкарва втори… Трите години обаче ще минат като
три дни – оправяй се, докато си на върха…“
Тя ме пита как виждам нейното развитие.
Въпросът не е с повишена трудност, не съм
единствен, който знае отговора: „Посланик в Рим,
Париж, Атина или – в краен случай – Москва.“
На Москва се намръщва – не понася руснаците.
– Рим! – споменавам любимия `и град.
Развеселена, тя казва, че не посещава често
светски събития, но на поканите от посолствата на
„нейните държави“ винаги се отзовава: „Не знам
защо толкова ми се радват – сигурно не само защото
говоря езиците им.“
Снощи е била във френското посолство.
Прием в чест на графиня Надин дьо Ротшилд.
Графинята `и казала: „Успехът е стълба. Той е
най-горе. Стъпало по стъпало. На всяко стъпало –
по един мъж.“
Изрича думите на графинята като свои думи.
Изрича ги като за себе си.
„Стъпало по стъпало…“
Най-горе е успехът: „Какво имат Пръмови?…
Снахи!“
Най-долу – блатото и небитието, бохчичките и –
кой откъдето е!
Тя вече е стъпила на по-горното стъпало.
„Той е най-горе…“
За нея Кабинетът на десетия етаж вече не е цел –
вече е средство за постигане на цел.
Тя вече е готова да изрече: „Целта оправдава
средствата!“ и да се юрне към целта, без да подбира
средствата.
ДО УС НА БНТ
Моля да бъда освободен от заеманата длъжност.
02.06.08
Борислав Геронтиев
4 юни 2008
Шефът на програмата в БНТ е подал оставка
онзи ден… „Оказах се неволна пречка за най-гигантския
проект за източване на БНТ – „В неделя с…“
на Димитър Цонев, каза Геронтиев. Само хонорарите
били над 5 милиона годишно. В понеделник е
имало „тайна сбирка на бюджетната комисия, на
която не бях поканен“. Затова решил да си тръгне.
„Скандал няма, не е имало и нарушаване на правилата,
откакто съм тук. Няма и източване. Не
обичам тази дума, защото я използват хора, които
наистина са източвали БНТ“, каза шефката Уляна
Пръмова. Предаването на Цонев било дълго, затова
и струвало повече. (222)
6 юни 2008
– Истината е, че имаше една сбирка, на която
обсъждахме бюджета на шоуто. Изказах всичките
си възражения… След това разбрах, че е имало
втора сбирка по бюджета, на която не бях поканен.
Щом разбрах за нея, си подадох оставката.
– Генералната директорка на БНТ Уляна Пръ-
мова заяви, че източване на телевизията няма…
– Всеки има право на мнение. (223)
7 юни 2008
– Може ли да бъде правено сравнение между
бъдещото предаване на Димитър Цонев и „Всяка
неделя“ на Кеворк Кеворкян, към която също бяха
отправени обвинения, че е източвала бюджета
на БНТ?
– Никакви сравнения не могат да бъдат направени.
Оставяме настрана качествата на двамата
като журналисти и водещи. От „Всяка неделя“
държавната телевизия печелеше, а не губеше милиони
левове. На всичко отгоре предаването на Кеворк
имаше огромен рейтинг. (224)
14 юни 2008
Борислав Геронтиев, бивш програмен директор
и бивш изпълняващ длъжността генерален директор,
напуска БНТ и дава интервюта за повода: несъгласието
му с бюджета на новите предавания, в
частност с ново осемчасово предаване в неделя, за
което се искат пет милиона лева, а отделно предаване
струва колкото месечния бюджет на Детска
редакция…
„Подадох си оставката, която ми беше приета.
Да ме правят на по-глупав, отколкото съм, не ми е
приятно. Не мога да си затворя очите пред една огромна
финансова далавера на гърба на държавната
телевизия. Затова предпочетох да се махна.“
БНТ трябва да работи по правилата на обществените
телевизии. Нищо обществено няма в
историята, която разказва Геронтиев – с изключение
на обществените пари, с които се плаща.
(225)
1 ноември 2008
Според упорити слухове в БНТ генералният директор
Уляна Пръмова се готви за посланик в чужбина
и затова вече готви наследник за поста си…
Уляна Пръмова и пресаташето на президента Първанов
Бойка Башлиева готвят Вяра Анкова за генерален
директор на телевизията… Още след като
пое телевизията с втори мандат, се заговори, че
Пръмова е молила президента Георги Първанов за
съдействие да оглави дипломатическа мисия. Сега
вече разчитала и на връзките на Димитър Цонев
във Външно министерство.
Това е и причината бившият говорител на
НДСВ и БТК да е единственият водещ в БНТ, за когото
телевизията е направила рекламна кампания
и билбордове. Както и да е единственият щатен
служител в медията, който освен заплата, получава
и хонорар от предаванията си… Екипът и фирмите,
които работят за предаването на Цонев, са
същите, които през 2005 г. организираха скандал
ната лотария за повишаване на избирателната активност.
3 май 2010
ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Министър -председател Я НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО КОМИСИЯТА „МЕДИИ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО“
КЪМ НС
ДО КОМИСИЯТА „ПО КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ“
КЪМ НС
ДО СЕМ
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Общото събрание на пълномощниците в БНТ
е силно обезпокоено от нарастващите с всеки изминал
ден финансови задължения, които медията
трупа. По наши данни телевизията вече дължи над
8.2 милиона лв само на Виваком за ретранслиране
на програмата ни. Никой не може да каже какви
са задълженията ни по различни други пера като
изплащане на авторски възнаграждения, задълженията
по договори за закупуване на техника, филми
и спортни предавания, неизплатените хонорарни
възнаграждения към външните ни сътрудници,
неплатените сметки за парно, ток, телефон и др.
Опасяваме се, че посочената по-горе сума може да
нарасне над два пъти. Цялата тази задълбочаваща
се криза се дължи на управлението на генералния
директор Уляна Пръмова, на настоящия УС на БНТ
и на финансовия директор г-н Чапанов. Многократно
сме предупреждавали ръководството, че в условията
на всеобща икономическа криза реализирането
на редица външни скъпоструващи телевизионни
проекти и излъчването на предаването „В неделя
с…“ води до източване и обезкръвяване на медията…
Обръщаме се с молба към отговорните институции
да се изгради Кризисен щаб за спасяването
на телевизията.
12 октомври 2010
БНТ НА ПРАКТИКА Е ВЪВ ФАЛИТ
Ако БНТ беше търговско дружество, в момента
то щеше да е в процедура по обявяване на несъстоятелност.
Държавната телевизия по ред причини
не може да фалира, но въпреки това финансовото
`и състояние е повече от трагично – 35 млн. лв. дефицит
за 2010 г.
Според доклада на сегашния генерален директор
Вяра Анкова цялото предишно ръководство (от което
бе част и самата тя) е знаело реалното състояние
на приходите и разходите в телевизията.
За да бъде постигнат балансиран бюджет обаче,
то е приело „силно завишени, неизпълними параметри
за приходите.“(228)
От предаването „В неделя с…“ са били заложени
100 000 лв. приходи, но реално са получени 48
хиляди лева за година. (229)
Картината е нарисувана безмилостно в гамата
на черното и сивото въпреки подозренията, че
260
Вяра Анкова като свързана с предишното ръководство,
ще се опита да го пази…
– В анализа няма посочени конкретни лица,
виновни за ситуацията. Нужно ли е да има, въз-
можно ли е целият колектив от 1633 души да е
виновен за липсата на 35 млн. лева?
– Нужно е да има, разбира се, но това не е в
компетентността нито на СЕМ, нито на УС, а на
държавните контролни органи, които на базата на
доклада предстои да влязат в БНТ и да продължат
проверката…
Ако бе чут Геронтиев навреме, може би ограбването
на БНТ нямаше да е толкова драстично.
Асансьорът в телевизията е виновен за всичко.
Като натиснеш цифрата 10, се качваш на десе-
тия етаж.
Обаче надолу, ако помислиш, че цифрата 1 озна-
чава, че слизаш на първия етаж и натиснеш нула – за
партера, слизаш в подземието.
Всички генерални директори се тресат от страх
като излязат от Кабинета на десетия етаж да не сля-
зат в подземието.
Трèсена от страх да не слезе в подземието, тя
изтъргува втория си мандат и свлече в подземието
цялата телевизия.