Благовеста Касабова: Блага Димитрова я носеха на ръце, “Фашизмът” на Желю не беше забранен
Благовеста Касабова е доайен на литературните ни критици. Заедно с Нина Андонова, също дългогодишна критичка и редакторка, племенница на Гоце Делчев, написаха "Неделна книга", в която разгромяват куп известни писатели и разкриват нелицеприятни тайни из писателския живот у нас. Оценките им са крайни и доста скандални – според тях Радой Ралин имал талант колкото грахово зърно, Иван Гранитски бил марксист, преди да стане издател, а Антон Дончев е среден, но привилегирован автор, който правел факирски номера, за да му издават книгите.
– Какво мислите за писателите-доносници. Споменавате някои от тях, но не видях мнението ви за Радой Ралин, например…
– Никога не съм вярвала на Радой Ралин. Аз го обичах, той беше много чаровен, бях редактор на първата книга на сина му – Кин Стоянов. Привързана съм към тях емоционално. Но дълбоко в себе си мислех, че той малко преиграва. Защото в най-тежките времена Борис Димовски не беше на работа, но Радой си работеше в киноцентъра и получаваше заплата.
– Вера Мутафчиева?
– За Вера Мутафчиева ние знаехме още на времето. Още през 70-те години. Тя беше секретар на тоталитарния писателски съюз. Как може да си секретар по прозата четири години и да нямаш нищо общо със службите?
– От мемоарната й книга излиза, че цял живот е преследвана и са й пречели да работи.
– Аз бях безпартиен член на съюза и твърдя, че съм изключително добре подготвен специалист, но цял живот си останах обикновен редактор в редакция. А нея я направиха в Съюза на писателите секретар. Всички секретари бяха доносници!
– Да поговорим за жените в българската литература. Блага Димитрова добър поет ли е?
– Не бих казала. Поезията й е умозрителна и лишена от емоции. От прозата й добра книга е "Лавина”.
– Защо и как тогава един среден поет и среден прозаик може да достигне толкова голяма популярност, че да стане вицепрезидент на България?
– Блага Димитрова е завършила Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Има цяла книга, посветена на Георги Димитров и Вълко Червенков. Нея цял живот я носеха на ръце.
– Била е свързана с предишната власт?
– Разбира се! Когато тя идваше в кафенето на Съюза на писателите, Любомир Левчев слизаше от кабинета си, за да я посрещне!
– Но забраниха един неин роман.
– Първо – романът беше много слаб, така че едва ли е голяма загуба. Второ – някой се е престарал, както с "Фашизмът" на Жельо Желев. И романът й не беше забранен, просто го иззеха от книжарниците.
– Споменавате Станимир Илчев с доста лоши чувства. Казвате, че е разгромил издателство "Народна младеж" след промените.
– Знаете ли откъде дойде той? Той беше главен редактор на комсомолското списание "Младеж". И като такъв, за да не остане без работа (знаете, че комсомолците се подредиха всичките до един), го пратиха за главен редактор на нашето издателство – "Народна младеж". И той ни изхвърли всичките – изпродаде всички активи на издателството. Имахме невероятни мебели от кабинета на Богдан Филов. Станимир Илчев разпродаде всичко, уволни ни и закри издателството – с тази цел беше пратен.
– И къде са сега тези мебели?
– В нечия къща явно.
– Кои са най-красивите литературни двойки, които познавате?
– Петя Йорданова и Евтим Евтимов. Петя беше красива жена, с руса коса и сини очи, много одухотворена и много добра поетеса. Беше удоволствие да ги гледаш. Но, тогава нямаше чак толкова явни връзки, повечето бяха тайни.
– А от тайните връзки коя беше най-красивата?
– Може би жената на Джагаров ще ми се разсърди. Той имаше страхотна любов с латвийска поетеса. Беше като някакъв пожар, огън, който избухна.
– Какво е процентното съотношение между добри и слаби книги?
– Според мен 80 на сто е боклук от това, което излиза. Тази шарения, която е на "Славейков"? Това са треторазредни автори, в най добрия случай второразредни, а книгите им, които ни натрапват както и филмите им, са елементарни и ужасно тъпи. И ние правим горе-долу същото. Издаваме навън боклуци и провъзгласяваме едни такива автори, за които не знам как да дам определение…
www.blitz.bg
– А какво мислите за Христо Калчев и този тип книги?
– Христо Калчев го познавам от тези години, когато стъпваше в литературата и пишеше нормално. Той е човек, който не беше лишен от талант, тръгна чудесно. Но неговите книги не получиха признанието, което той очакваше. Оттогава се озлоби и каза: "Така ли? Вие не ме признавате? Аз сега ще ви покажа!"- И започна да пише тия глупотевини и измишльотини. Тази боза за първосигнални хора.
– Книгата на Жельо Желев "Фашизмът" е излязла във вашето издателство. Как е минала през цензурата и защо стана такъв скандал около нея?
– Знам цялата история от първа ръка. Тя имаше четирима души рецензенти, един от които е покойният проф. Николай Генчев. Евтим Евтимов беше директор на издателството. На едно събрание той каза: "Абе, искат ми книги за награди, а вие не сте ми предложили нито една подходяща." Става Кирил Гончев и казва: "Аз имам една книга за награда – казва се "Фашизмът".
– Т.е. тази книга не е била цензурирана и преследвана?
– Не, тя си излезе от печат и всичко си беше съвсем нормално. Всяка една книга, която излизаше, отиваше във всяка една от десетте редакции по един екземпляр. В нашата редакция "Художествена литература и критика" донесоха "Фашизмът" и завеждащият Давид Овадия вади от купчината книги и пита: "Тая иска ли я някой?" Да! Тая? – Не. Тая? – Не. Фашизмът никой не я поиска. И ние имаме един шкаф, в който я набутахме сред останалите книги, които никой не ги иска. Там стоеше комсомолската литература, дето никой не ще да я чете. И само след 20 дни нещо стана. Започна тая книга да се търси, да се говори за нея. Взе да се шушука, да се разправя, че са я иззели, претопили…
– А претопиха ли я?
– Ами! И досега е някъде из складовете, просто не я пуснаха в книжарниците. В тая книга няма абсолютно нищо оригинално или интересно. Тя е просто една скучна книга. Истината е следната – някой е искал да заеме по-висок пост или да получи друга облага, просто се е престарал и е отишъл и пошушнал на Тодор Живков, че тая книга е опасна. Така стана историята.
– Кой е този някой?
– Така и не се разбра – цивилно ченге или обикновен клепач, каквито ги имаше много. Но уволниха редактора – Кирил Гончев, уволниха завеждащата редакцията Виолета Панова, уволниха и главния редактор на издателството.
– Защо след промените никой не извади ръкопис на книга, която не е посмял да предложи за печат? Толкова ли е слаб духът на българския писател?
– Не е това причината. Просто не е имало книги, които са били написани и не са излизали под една или друга форма. Да вземем Павел Вежинов – той си издаде всичко, въпреки че беше модерен. На Коста Павлов какво не му е излязло? Той работеше в киното и пишеше сценарий след сценарий и по всичките направиха филми. Георги Мишев кой го е спрял? У нас цензурата не беше така свирепа както в Съветския съюз. Да ти върнат ръкопис – да, но след промени книгата излизаше.
– Джагаров и Левчев – що за хора бяха те? Може ли талантлив човек да пречи на другите таланти да се развиват поради идеологически причини?
– Георги Джагаров беше бохем, умееше да пие. Той е затварял за три дни ресторанта на писателите. Всички пиеха с него – Светлозар Игов, Тончо Жечев, всички бяха на софрата му. Борислав Геронтиев, който беше доскоро шеф на Националната телевизия, му беше дясната ръка. Джагаров много обичаше народни песни, а Борислав пее великолепно, те бохемстваха заедно. Георги Джагаров избра да бъде на власт, бил е явно по-тщестлавен човек, но не вярвам да е навредил на някого.
Левчев го харесвам като поет, но не го харесвам като поведение. Винаги се стреми да угажда, той няма позиция и да каже: аз съм такъв и такъв. А Владо Левчев, както казват руснаците в такива случаи: "Природа отдыхает" (природата си е почивала – б.а.). Защото бащата е много талантлив, а синът не е.
Даниела Младенова