« Върни се назад Публикувано на 10.03.2014 / 21:34

БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА

 

На  9  март е редно да си спомним за една от най – славните битки в българската история – тази при село Клокотница, Хасковско.Тя се провежда в самото начало на пролетта между набързо събраната войска на българския цар Йоан Асен Втори и нахлулите в Южна България съединения на епирския деспот Теодор Комнин.

Въпреки че съществува съюзен договор между двамата владетели от 1224 г. и че братът на деспота – Мануил Комнин е женен за дъщерята на българския цар Мария, Теодор Комнин подло  нарушава  договореностите и напада страната ни, смятайки,  след спечелената лесна победа тук да насочи войските си към Константинопол и да изгони оттам латинските барони.

В действията му има резон, тъй като по това време Йоан Асен Втори е опекун на малолетния латински император Балдуин Втори.

Сметките  на Теодор Комнин излизат криви.

Разярен, българският владетел заповядва договорът между България и Епирското десподство да бъде набучен на копие и лично повежда армията си в атака.

Той използва изненадата и напада противниковата войска, която се оказва притисната между реките Марица и Клокотница.

В разигралото се сражение, ръководено далновидно и мъдро от Йоан Асен Втори , Теодор Комнин е разбит и пленен, а армията му разгромена.

Попадналите в плен войници по заповед на българския владетел са освободени – жест, нечуван и немислим за жестоките средновековни времена.

Царят обаче преследва далечна цел – от една страна да стане популярен със своето  човеколюбие, а от друга – да спечели като лоялни поданици освободените лично от него наемни войници.

След сражението инициативата минава в ръцете на българския самодържец.

Той вече се титулува с основание „цар на българи и гърци”.

Неговите войски бързо и уверено  завземат почти цялото Епирско десподство.

България опира на Черно,  Егейско и Адриатическо море, в нейните граници влизат Драч и Адрианопол, самият Йоан Асен Втори посещава  Света гора, където е написана и оставена прочутата негова Ватопедска грамота.

Държавата ни става водеща и с най-голяма територия на Балканския полуостров, секат се златни монети, в чест на голямата победа е издигната църквата „Свети 40 мъченици” в столицата Търново, където и досега може да се открие прочутата колона с надписа, издълбан по заповед  на  великия владетел, в който се посочва че  :”И цялата му земя  от Одрин до Драч превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намират около Цариград, и самият този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си…”  

Въпреки категоричните успехи  и този  български владетел допуска груби грешки, които костват бързото сгромолясване на така лесно и щастливо изградената му империя.

Необяснимо защо той не само не превзема Солун, но и остава да съществува уж като васално  самото Епирско десподство, управлявано от Мануил Комнин.

Същевременно на стари години  той  се жени за Ирина, дъщерята на ослепения от него Теодор Комнин, който е освободен от Търново и необеспокояван отново заема трона на епирски деспот.

След смъртта на  Йоан Асен Втори , наследниците му Калиман и Михаил нямат неговите управленски и дипломатически качества, държавата губи водените войни с Йоан Ватаци и Теодор Втори Ласкарис, нападана е от маджари и татари, прощава се с Македония и голяма част от Тракия и от някогашния балкански фаворит  за по – малко от 10 години остава само сладък и тъжен спомен.

Борислав Гърдев

«