Битият от Дорелов: “Риташе ни по главите и крещеше: “Боклуци, нищожества!”

Димитър Карбов е роден на 28 юни 1971 г. във Варна. Завършил висше образование във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", специалност публична администрация. Специализирал Публична администрация и европейска интеграция, както и Териториална администрация. От 1992 г. до края на 1995 г.  е работил в параходство БМФ АД и от 1996 г. досега работи в Пристанище Варна ЕАД – контейнерен терминал. Женен, с едно дете. Зам-председател е на варненската “Атака”.

– Г-н Карбов, какво се случи, та ви пребиха на 2 август  край Варна?
– Бях на гости на моя приятел Радослав Николов, който е новодомец в наскоро открития комплекс "Приселски манастири" в село Преселци, на 15 км от Варна. Гостуването ми съвпадна с честване на годишнина на фирма "Дорелов" – мероприятието беше организирано около басейна на същия комплекс. Така двата купона се сляха. По едно време дойде Дорел Геориев, бивш член на Атака и понастоящем симпатизант. С Дорел се познаваме отдавна и той ме запозна със сина – Венцислав Дорелов, който разбра, че съм зам.- председател на Атака във Варна и съм бил кандидат за общински съветник. Двамата проведохме няколко разговора на общи теми, включително и за политика. После се разделихме, купонът продължи. В един момент с моя приятел Галин Тушев, поканен на партито – също симпатизант на Атака, тръгнахме към апартамента на Радослов, който е на първия етаж – точно до импровизираната сцена. Внезапно бяхме настигнати в гръб от Венцислав Дорелов и неговите многобройни гардове – лична охрана и охрана на басейна, и те започнаха да ни бият, като ни повалиха на земята.
– Вие сте спортен тип мъж, не реагирахте ли?
– Занимавал съм се с тежка атлетика и карате, а Галин е републикански шампион по борба.  Но нямаше как да се защитим – нападението беше светкавично, в тясно пространство и в гръб. Не мога да преценя колко души ни нападнаха – само видях с периферното си зрение, че бият и Галин. Венцислав Дорелов също се включи в боя с ритници по главата и тялото ми. Непрекъснато ни обиждаха: "Боклуци, нищожества!"  Заплашваха, че ще ни убият. С Галин се окопитихме, изправихме се. От лицето ми течеше кръв и влязох в басейна да я измия, от ударите целият пламтях и усещах първите отоци. Дорелов ме последва в басейна и ни в клин, ни в ръкав започна да се извинява и да ме прегръща. Радослав, който познава лично Дорелов, се намеси тогава. Онзи побесня, заряза милите думи и се нахвърли върху Радослав с три удара с юмрук в лицето. Непрекъснато му повтаряше: "Не си достоен да живееш в този комплекс. По най-бързия начин да се явиш в офиса ми, ще ти дам пари и изчезваш." Скандалът продължи.
– Чакайте малко, дали не става въпрос за пиянска свада?
– До тръгването към апартамента на Радослав всичко беше нормално и държанието на Дорелов – също. Бяхме пили, но в рамките на нормалното – все пак бяхме на купон, празнувахме. Категорично не съм го провокирал с нищо, не съм конфликтна личност. Приятелите ми също.
– Значи ви биха и ви заплашваха?
– Не само това –  по време на побоя ми изчезна часовникът – хубав и скъп, както и златен синджир от 50 г. Проверих на мястото на побоя – явно някой ги беше взел. Тази сутрин (в понеделник – б.а.) часовникът беше подхвърлен на пазача на комплекса.
– При цялата дандания на партито никой ли не се сети да повика полиция?
– На партито присъстваха основно гости на Дорелов – някои от тях познавах, но надали биха свидетелствали в моя полза, защото имат бизнес с него. Никой не се обади на полицията, ние я повикахме. От МВР изпратиха 2 патрулки. Обвинявам полицаите в пълно бездействие – те останаха пред комплекса и се наложи ние да ги търсим, а не те нас. Когато Дорелов разбра за полицията, качи се в джипа с охраната си и напусна комплеска. От МВР видяха, че съм зверски пребит и ограбен, но не предприеха никакви действия: даже не влязоха да разпитат хората и да погледнат къде и какво е станало. Казаха: "Дойдохме, това е, когато можем да направим. Напишете жалба." Ние тримата бяхме в шок – не можехме да шофираме и помолихме да ни откарат до Варна. "Да не сме таксиметрова служба", отрязаха ни полицаите. Тръгнахме пеша – 15 км, а по пътя непознат ни взе на автостоп и ни закара до болницата.
– Какво установиха в спешния център?
– Изпратиха ме в неврохирургия със съмнения за комоцио – оказано от дежурния лекар д-р Стоянов, който предложи да ме остави на стационар. Отказах и отидох до съдебна медицина да си извадя епикриза. Ето какви са констатациите на д-р Демиров: "Юмруци по лицето, съборен на земята и ритан. Заключение: мозъчно сътресение, кръвонасядане по лицето, шията, гръдния, кош, двете колена, контузия на гръдния кош, които са в резултат на удари с или върху твърди предмети. Временно разстройство на здравето." Съдебният лекар не беше изненадан от името на побойника. "Венцислав Дорелов? Ама той още не е ли дошъл да ви потърси да се извинява. Той има практика да бие хора и после да се извинява."
– Какво ще предприемете?
– Ще се консултирам с адвокат и ще заведа дело. Жалба има в IV РПУ, и в Районната прокуратура на Варна. Полицаите в районното управление също бяха възмутени от агресията, изляла се върху трима ни.
– Кой всъщност е Венцислав Дорелов?
– Строителен предприемач с мащабен бизнес. На 44 години е, бивш съпруг на бизнесменката Петя Славова – близка до небезизвестния генерал Любен Гоцев и собственичка на холдинга "Феста". Петя Славова купи за без пари двореца на Косьо Самоковеца в Боровец. Дорелов е от кръга олигарси, които през годините съумяха да се облагодетелстват от всяко управление. Във Варна той е един от учредителите на движение "Глас" – сдружение на строителните предприемачи, което кандидатства на местните избори. Успя да вкара двама общински съветници.
– Защо един бизнесмен ще участва в такъв побой?
– Известно е, че синът изповядва идеите и принципите на Атака, а бащата не харесва действията на партията ни, както и убежденията на сина си. Вини ни за това. И тъй като не може да стовари агресията върху собствения си син, под въздействие на алкохола е решил да се разправи с един атакист.
– За няколко дни вие сте поредния бит атакист? Защо полицията мълчи?
– Полицията има негативно отношение към хората от Атака – с бездействието си на практика обслужва насилниците. Миналата седмица бяхме безкрайно възмутени от случилото се при побоя в София. Били са наши членове и симпатизанти, без да е имало никакъв конкретен повод. Ами издевателството над Димитър Стоянов? Той е евродепутат! Това нищо ли не означава за полицията?! Още колко доклада трябва да изпише Еврокомисията, за да стане ясно на управляващите в България, че политиката им на насилие е пагубна за повечето от българите. Мисля, че след случилото се с Димитър Стоянов европейските институции ще реагират. Можем да очакваме и нов, по-сериозен доклад относно полицейските произволи, които наблюдаваме в България.
– Имало ли е други случаи на бити атакисти във Варна?
– Последният побой над наши членове и симпатизанти беше по времето на местните избори, когато няколко души от район "Младост" бяха нападнати и бити, докато разлепяха плакати, от активисти на други политически формации. Тогава полицията пак не направи нищо – оставя ни на самоизтребление, никакво отношение не взеха, прекратиха всички дела и виновниците не получиха заслуженото.
– Как реагира семейството ви?
– Още не съм им казал – срамно ми е 9-годишният ми син да ме види така обезобразен. Това, че някой ме е пребил заради убежденията ми, не ме отказва от тях, а напротив – зарежда ме с енергия и аз съм сигурен че на следващите избори Атака ще вземе своето достойно място в управлението на държавата.

В. “Атака”