БИЗНЕСМEНЪТ ГЕОРГИ ЩЕРЬОВ: ПОЛИЦИЯТА В МОМЕНТА Е ЕДНО ГОЛЯМО ООД. ТЕ СА КОРУМПИРАНИТЕ ГАДОВЕ, НЕ АЗ. ТЕ СА БАНДИТИТЕ.
Самоковският бизнесмен Георги Щерьов нашумя с разобличаването на инспектора от служба „Контрол на общоопасните средства“ в РУП-Самоков Георги Мазнев, който издавал разрешения за закупуване и съхраняване на оръжие с користни подбуди. Таксата „съдействие” била публично известна не само в града, но и в целия район, обяви пред в. „Вяра” Щерьов, той самият също я плащал дълго.
Георги Щерьов е роден в семейство на бедни текстилни работници. Влиза в частния бизнес след промените през 1989 г. Занимава се с търговия, ресторантьорство и животновъдство. Собственик е на едно от най-известните заведения в града – „Кума Лиса“. Освен с разкритията му за КОС полицая името на Георги Щерьов се спряга и друг шумен случай. Той е близък на подсъдимия по т.нар. дело „Килърите“ Янко Попов – Туцо. Приятели са от детинство и това става повод за показни полицейски акции и тормоз над Щерьов и семейството му.Разговаряме с него за случаите с Туцо и Мазнев, за интересните клиенти, които са отсядали в заведението му, за мътните години след 1989 г. и кой лови риба в тях.
– Вярно ли е, че Сретен Йосич си е чел вестника в твоето заведение в Самоков?
– Той не се е крил от никого.
– А какво правеше в Самоков?
– От вестниците разбрах, че се занимава със строителен бизнес. Съпругата му е приятна жена, две дечица имаше, пазаруваше от мен постоянно, взимаше месо. Виждал съм го по Боровец, по заведенията съм го виждал там.
– Кой вятър го е довял?
– Не съм го питал какво търси тук, какво ме интересува. Но беше по времето на войната 1998-1999 г. в Югославия. Предполагам затова е бил тук, да се спаси от войната.
– Колко време беше тук?
– Доста време живя тук, може да са две, може да са и три години… Но пак казвам, че не се е крил… Живееше под наем в къща на двеста метра от полицията.
– Ти имаше сериозен проблем с полицията. Каква фъшкия настъпи, за да да бъдеш арестуван?
– Случаят е много интересен. Дотогава бях влизал в полицията само за да си подновявам личната карта и разрешителното за оръжие. Бях на 52 г., когато за първи път ме арестуваха с белезници. Имаше тогава от ГДОБП двайсетина човека и много джипове отвън. Обърнаха наопаки заведението ми „Кума Лиса”, моя апартамент, къщата на майка ми, която съм прехвърлил на сестра ми преди 10 г., къщата на баба ми в Бели Искър. Всичко беше направено с невероятна показност от страна на полицията. Не знам какво търсиха там. Много филми гледат. Също и жилището на родителите ми – всичко бе обърнато наопъки. Баба ми получи от цялата тази история инсулт. И втори удар по-късно, след което остана неподвижна. Интересното е, че не намериха нищо. Но аз не знам и какво точно търсеха.
– Оръжие, може би?
– Аз имам много оръжие. Но всичкото ми е законно, аз съм колекционер на оръжие. Сега то е в полицията – цялата колекция, плюс ловното ми оръжие
– На каква стойност е това оръжие?
– Много! Може би 30 или 50 хил. евро, цената, знаете, там варира.
– А като количество?
– Може би 10-15 или 20 броя, вече съм ги забравил… Но имаше много ценни експонати в колекцията ми. Например тежка картечница „Максим-Соколов”, която е от революцията в Русия. Имам винтовъчна карабина „Мосин”, която е от 1890 г., една от първите, която със сигурност също е участвала в революцията. Имам автомат „Шпагин” и други неща, но почнах да ги забравям – от три години оръжието не е при мен. Прибраха ми го в полицията.
– Къде бяха тези оръжия?
– В заведението ми имаше шкаф с четири пищова, заключени. Тези четири пищова ми ги подари един тогавашен мой приятел, сегашен прокурор. Оказа се, че един от тези пищови е действащ. Аз не знаех това, още повече че в момента, в който ги донесе, ги заключихме и аз хвърлих ключа в канализацията отвън. За да не ги вадим – тоя иска да ги пипа, оня иска… Аз като нямам ключ, не могат да ги пипат и толкова… В деня на обиска полицаите разбиха шкафа и взеха пищовите. Там имаше оръжие и на един самоковски оръжеен майстор. Аз ги бях изложил да се гледат. Не съм ги крил. Но заведоха едно досъдебно производство за незаконно притежание на оръжие. 20 души дойдоха да ме заключат, но в деня на обиска те не знаеха, че този пищов е действащ. И аз не знаех. При обиска дойдоха и петима човека от Митническо разузнаване – София. Имах стотина кила ракия, която съм събирал в мазето за сватбата на децата. Взеха ми ракията.
– Няма ли протокол?
– Поднесоха ми протокол от разпит на някакъв затворник Борислав Йорданов – Боби Кърпата, осъден за изнасилване на дъщеря си. При разпит пред съдия той беше казал, че съм дал РПГ, с което било стреляно във Варна, но не зная по кого. Търсеха това РПГ. Кърпата беше свидетелствал и срещу Янко Попов. Шефът на криминалната полиция в ОДП-София ме изведе в коридора и ми каза: „Сега решаваш ти – дали ще останеш верен на Янко Попов, или ти, семейството ти и бизнесът отивате по дяволите. Отговорих му точно и ясно, че в този живот съм губил най-ценното – умирало ми е дете. Верен съм само на себе си и семейството. Такива заплахи не ми минават.
Имаше една мадама – шефка там, която присъстваше на обиска. Първо ме качиха в нейния кабинет и тя като жена се разчувства колко й било жал за мене и обясни, че ако не призная, има заповед да ме дигат директно за Шумен – да ме карат там при килърите. Но аз не знаех какво точно трябва да призная. Не се стреснах, даже задремах – имаше там едно диванче…
После заведох дело, но го загубих, щото са писали, че са намерили ракията в заведението. А това заведение е единственото в Самоков, в което не се предлага алкохол. Тук и никога не се е пушило. Вече 10 г. Само аз пуша. Тези табели по стената са още от социалистическо време. Аз с отварянето на заведението ги сложих и не позволих да се пуши, за да не влизат пияниците. Прибраха ми ракията, завъртяха ми съдебно за тоя пищов. Аз отидох с адвокат при дознателя и обясних за какво става въпрос…
– За връзка с т.нар. дело „Килърите” ли става въпрос?
– Да. Но някой искаше да хвърли помия върху Янко Попов – Туцо. А той ми е приятел от детинство.
– Янко Попов има най-хубавото заведение на Боровец. Той криминално проявен ли е?
– Глупости, Янко е прекрасен човек. Който и да попиташ, ще ти каже за какво става въпрос. Никой от Самоков не вярва и на част от цялата тази история, но хората от Бургас например не знаят за какво става въпрос, нали?
– Срещу него има ли обвинение?
– Да. Намалиха му присъдата с 2 г. На практика Янко го съдят за това, че познава Сумиста. Щото нема нищо срещу него. Нещата са много тежки там, решиха да ме използват като маша, но не им се получи сметката.
– Сега в качеството на свидетел ли си по делото?
– Не не съм никакъв!
– Значи обвинението отпада?
– Обвинението отпадна, то беше за пищова, само че аз обясних за какво става въпрос…. откъде имам тези пищови. Всичко друго ми беше абсолютно законно – аз не притежавам незаконно оръжие. Работата тръгна на зле, когато казах, че това оръжие е на прокурор.
– А той защо ти го даде?
– Бяхме приятели, даде ми го,защото знае, че съм колекционер и обичам оръжието.
– Да не би просто да е искал да те злепостави?
– Едва ли! Това беше старо оръжие, а те скалъпиха някакво обвинение. Но прокурорът няма нищо общо с тази работа.
– Прокурорът стана ли ти свидетел?
– Не, аз имам свидетел…
– Имаш ли някой, който да те подкрепи?
– Да, това е човекът, който седеше с мен на масата, когато прокурорът донесе пищова. Този човек отиде и си даде показанията – всичко бе точно – кога е даден, как е даден… Прокурорът по делото прекрати досъдебно производство срещу мен и постави нареждане да ми се върне оръжието. Само че това оръжие, докато е стояло в полицията, на мен ми е изтекло разрешителното. И ми е нужно време, за да си изкарам ново. А пък после се оказа, че е имало тримесечен срок, през който да си взема оръжието. Бях изпратил адвоката с нареждането да вземе оръжието, той отишъл и заявил устно, че си искаме оръжието. Там не му обяснили, че има законов срок от 3 месеца. По този начин ме изиграха и ми прибраха оръжието. Сега водя дела срещу нашата полиция да си върна колекцията
– Полицията тормозеше ли те?
– През цялото време от ареста ми до падането на ГЕРБ от власт. Не ме подмина нито една специализирана полицейска операция. Например приключваме деня тук и влизат трима цивилни полицаи. Казват да тръгвам пред тях – точно както е било след 9 септември. „Идвай с нас и в полицията ще ти кажем за какво става въпрос!” Тръгват с мен и излизаме зад заведението. Там две коли от полицията са ми заградили джипа, отзад още една кола. Тръгвам с джипа, до мене полицаи, това е през лятото – светло е, виждат задържането ми от целия град. Всичко е направено с цел да ме унижават. Стигнахме до полицията, там излезе един полицай, който каза, че не съм арестуван, а просто ми проверяват джипа. Психически тормоз! Джипът е спрян точно пред полицията, отвориха му всички врати и капаци и започна едно ровене да му търсят номера на рамата. Да, ама хората отстрани не знаят, че търсят номера на рамата. Този джип струва 2000 лв. и съм го купил преди 4 г. от Дупница. Познава го целият град. Ровиха и 3 часа ме държаха пред полицията. Там имаше един „експерт”, който се оказа, че не може да намери номера на рамата. Накрая на мен ми писна и им казах, че си тръгвам и да стрелят по мен – все ми е тая. Запалих джипа и се прибрах. На сутринта дойдоха пак тук. Помолиха ме да закарам джипа пред полицията, защото експертът бил разбрал къде се намира този номер. И в полицията излезна някъкъв смотльо и каза – всичко е точно, отивайте си. Това е!
– А при другата полицейска операция…?
– Дойдоха в 11 ч. преди обяд – точно когато трябва. Хем ми взимат деня, защото аз трябва да плащам на банката парички, това тук не съм го купил без пари. В 11 ч. дойдоха двама души от ГДОБП, представиха се за данъчни инспектори, но не ми поискаха данъчна книга, а взеха да ровят из целия обект. Бяха петима униформени полицаи от нашата полиция ,данъчни инспектори, момче и едно момиче от Костинброд от Агенцията по храните. И започнаха да проверяват всичко, както си му е редът. Аз съм напълно законен между другото. Вадя им документи, произход на месо и т.н. Обвиниха ме, че не съм правил пререгистрация на фирмата. Но това не е вярно – имам регистрация. Те се обадиха в Костинброд и се оказва, че не фигурирам в регистрите. Всичко е било подготвено. Обаче глупаците забравят, че аз имам досие тук, в нашата агенция по храните. А те са готови да ми запечатат заведението, заповедта им е да ме смачкат напълно. Щото този град е малък, хората си ме обичат, идват тук.
– Ами продаваш кюфте за 55 ст., няма другаде такова нещо!
– 80 г е едно кюфте!
– Ти като че ли си паднал от времето на Тодор Живков, да не си негов последовател?
– Не съм комунист, но съм дете от бедно семейство. През Виденовата зима на 1996 г., от Коледа до Великден на 1997 г. аз бях направил кухня за социално слаби, която беше единствената в града и изхранвах над двеста човека. Единственият човек, който ми помагаше в това начинание беше Янко Попов – Туцо. Тогава се приготвих да ме запечатат…
– Колко акции проведе полицията срещу тебе?
– Два-три месеца след първата последва втора. После синът ми Коцката взема в нашата агенция по храните досието, представя го на шефката и тия се хванаха за главите. Тогава аз минах в атака, викнах адвоката си по телефона. Той веднага дойде и като ги почна…. Записа им номерата на служебните карти и ги подкара… Те си тръгнаха. Ако се бяха сетили да скъсат и това досие тук, щяха да запечатат заведението и още щях да съм запечатен… Между другото вътре имах 500 кюфтета и 500 кебапчета. Те не признаха, че шефът на полицията Тодоров ги е пратил. Казват: Знаеш за какво става въпрос. И това момче от ДВСК ми казва: „Нещо требва да ти направим, не може без нищо…” И направиха – задължиха съпругата ми, тя е собственик на фирмата, да отиде в понеделник в Костинброд, за да й направят акт. А тези кюфтета и кебапчета да ги закарам в Петърч да ги унищожат. Аз му викам – пич, това е перфектна стока, правена тази сутрин. Но той отговаря: „Не можеш да докажеш, че това си го направил в твойта транжорна”. Ти луд ли с, бе? Къде другаде да ги правим? Но той е категоричен: „Трябва нещо да направим!” В понеделник жена ми отиде в Костинброд, написаха й някакъв акт за стотина лева, но аз не закарах кюфтетата. Ако искаш вярвай, никой не дойде да ме попита, защо не закарах кюфтетата. Значи това всичко е било само и само да ме намачкат…
– Когато те задържаха в полицията, биха ли те?
– Тогава ме заключиха в Костинброд. Не знаеш, че в полицията бият! Ха-ха! Съсипаха ми краката. Аз съм с мъртви клапи на вените, което е необратимо. Това не се лекува…
– Как те удряха?
– Биха ме с шутове по краката – от колената надолу. По тялото не съм ритан.
– Болят ли те сега краката?
– Аз съм на лечение и медикаменти.
– Имаш ли белези?
– Белези! Краката са ми черни…
– Колко шута отнесе?
– О-о, припадах на два-три пъти.
– Помниш ли лицата, които те удряха?
– Не, не искам и да си ги спомням.
– И какво искаха от тебе?
– Трябваше да подпиша показания срещу Янко.
– Къде беше това?
– Не знам! Но беше късно през нощта, те така ме омотаха по стълби и асансьори, че аз не знаех къде съм… И знаеш ли кое е интересното – Самоков има най-хубавия арест в цяла България – те се хвалиха преди известно време колко било хубаво да се отиде тук на летна почивка, а ме закараха в Костинброд. Първо в Дирекция на полицията, а после през нощта по некое време в Костинброд. Там ме заключиха. Там е бастионът на ГЕРБ. Случи се на 20 януари 2011 г. На 50-годишнината на жена ми. Там я празнувах.
– Член ли си на БСП?
– Не! Бил съм член на БКП до 1989 г. Тогава бях коляч в кланицата в Самоков. Работих там около 15 г. Партийната сеекретарка ми беше дружка и ми вика: Има такава линия в партията – да идват млади хора. И станах – това не боли, имаше събрания един път в седмицата, след това банкет, беше приятно… Не са ме задължавали с нищо.
– След това винаги си бил в частния сектор?
– От 1991 г.
– Не си бил на държавна служба?
– Не стигаха служби за мен.
– Вече не си обвиняем. Дишаш ли сега по-спокойно
– Аз и тогава дишах спокойно. Не им се притеснявах. Каквото и да направят, те не могат да ме уплашат.
– С чиста съвест си?
– Те са корумпираните гадове, те са лошите хора, не аз… Те са бандитите. Случаят от тази зима на Боровец, когато англичанката Нина Хоумс умря от дрога, защо го отрази само вашият вестник. Нека ми отговорят защо на Боровец се продава дрога, след като го няма нито Юри (б.р. – Галев), нито Янко, нали те бяха бандитите – единият е мъртъв, другият е заключен. Сега ги няма, кой тогава продава дрога?
– На 20 м от караулката
– Не на 20 м, на 5 м от каралулката!
– И там са двама полицаи. Те ли продават дрогата?
– Не знам, нямам представа… Но не си гледат работата. Всеки случай не съм аз. Аз си гледам работата. А това момиче си замина от тук в ковчег. Хубавицата, която й продаде дрогата, беше пусната след 74 ч на свобода. Как стават тия работи. Тя и сега е на свобода…
– Имаш две неприятни срещи с полицията, каква беше примината за втората?
– Миналата година на Великден отиваме с жена ми и дъщеря ми за Звъничево да си вземем пресна маруля за празника и пътувайки, звъни телефонът на жена ми – гледаме – от полицията звънят. Вика ми: Жоро, от полицията – вдигни! Дава ми телефона и чувам дежурният дословно ми казва: „Да доведеш сино ти да го разпитам”. Викам – чакайте бе хора… Що е станало.
– Призовка нямаше ли?
– Синът се прибра рано сутринта, не е задържан… А дежурният ми казва: „Шефо нареди да го доведеш, щото нощеска нещо е станало”. Какво е станало, бе, го питам. „На Великден стават чудеса”. Викам – на Великден не стават чудеса, стават на Коледа. Гледайте си работата и му затворих телефона. Звъня веднага на сина ми: Коцка, какво става бе? Вика – снощи биха двама човека в дискотеката. Но са ги били други двама – приятелите на сина ми. Той не е участвал в тази история. Синът ми казва: Тате, нема проблем, идваха полицаите. Единия от битите го разкараха по дискотеката да познае кои са го били. Питаха за мене, момичето каза: Не е мръднало от бара. Приятелят му работи тук. Аз се успокоих и продължаваме… След малко дрънка пак телефонът на жена ми. Чудно откъде имат номера на телефона й!?
Слушам: „Г-н Тодоров е на телефона!” Викам: Кажи бе – говоря му като с овчар. „Да дойде сино ти!”. А бе, викам – ти нормален ли си, Великден е. „Доведи го, щото нещата ще станат тежки”, ми отговаря. Рекох му: Я си гледай работата и му затворих телефона. Разбутаха ми празника, но както и да е… Влезнах в заведението да празнуваме. А полицейските коли доста въртеха наоколо само и само да намерят някъде сина ми и да го заключат. Но какво се случи след това? Предния ден телевизионен екип записа как се купуват гласове за изборите – този запис беше направен от моя джип, в мое присъствие и в присъствието на моя приятел Краси, дето го показаха по някои телевизии, говоря за случая с микробуса, който купуваше гласове за ДПС. На другия ден беше Гергьовден. През нощта окръжният покрурор, като разбрал какво се е случило в Самоков, изисква суровия материал – записа с циганина, и вижда за какво става въпрос. Вижда портрета на депутата сега от ДПС Сали, залепен на вратата на полицейското управление в 7-и квартал и посред нощ ги вдигат тия хубавци. Георги Тодоров, и него викат го в София, и става ох та леле. На сутринта, идвайки тук, нашият хубав началник праща двама полицаи. Влизат в 8 часа. Питам ги: Праща ви да проверите какво става тука ли? Аз мислех, че носят призовка за сина ми, но се оказа, че идват за мене. Питам ги за сина ми: „А-а за него нема ядове. Требва ти да дойдеш”, ми казват. Направо се скъсах от смях. Ами, казват, трябва и Краси да дойде. Аз се сетих, че става въпрос за случая в циганската махала. Отидох в полицията. Там обаче го няма началника, не се и показва. Започват да ме питат откъде познавам тези журналисти. Аз викам: Ще ви отговаря на въпроса, ако ми кажете защо вчера търсихте сина ми под дърво и камък, а пък днес не го търсите. Мълчат като риби. Целта е била да го заключат Коцката за Великден ей така. Да ни тормозят и да ни мачкат. От тоя момент, като разбраха, че имам позиции в Нова и БТВ, Тодоров се дръпна назад. А и като направихме това с тока в Самоков, ми стана ясно, че тоя човек стои настрана. Предполагам, че насъсква полицаите срещу мен , но те не се занимават с мен, защото те не всички са боклуци, има и добри хора там.
В няколко досъдебни производства, с които съм свързан лично или мои близки, се падат при един и същи човек и нещо не е както трябва от моя гледна точка. Всичко е в ущърб на мен и мои близки.
Като разкажем един-два случая, хората ще се сетят кой ги е водил. Преди година и половина на Краси, моя приятел, му давам един пикап. След това малко преди отбивката за Рельово става катастофа – челен удар. Жена му пострада доста зле, а колата замина за скрап. Но какво се оказва – племенникът на Георги Тодоров – шефа на полицията, ги удря челно. И започват мръсотиите още от мястото на катастрофата. Има тежка телесна повреда – не викат нито група, нито заснемат нещо. Те си карат в дясното платно, той идва от Дупница и директно от неговото платно ги удря в тяхното платно, ударът е повече от дясната страна – на мястото на жена му. Опитаха се за да се прикрият нещата. Бавиха досъдебното производство една година. А жената не може да си вземе парите от застрахователя, лечението е скъпо, счупена ключица, комоциум. Става въпрос за същия дознател, който водеше и това дело.
– Кой е това?
– Като кажа още две-три неща и хората ще се сетят. Но извършителят на катастрофата го изкараха свидетел.
– Но как така стана свидетел?
– Ами като имаш вуйчо шеф на полиция, така се получава.
– Кой тогава е извършителят на престъплението?
– Не знам, може би архангел Михаил…
– Делото срещу кого е?
– Срещу неизвестен извършител. Който в един момент стана известен, после пак стана неизвестен. Това е същият дознател, който водеше делото срещу тия, които откраднаха оградата от фабрика „Самоковска комуна”, където аз съм наемател / в. Вяра публикува и този случай/, дознателят, който водеше и моето досъдебно производство за пищова и въпреки показанията на свидетелите ,излезе с мнение за съд, а прокурорът ме оневини напълно….Защо?
– Кажи му името!
– Няма да го кажа, нека се сетят кой е. Тогава аз се обадих на тел. 112 и казах на полицията – преследвам крадците, видях ги. Аз мога да се оправям и сам, но ще използват това да ме заключат и мен. Двама цигани ще ги отупам за нула време. Пращат полицаи и ги засичат на 300 м от полицията. Вкарват ги в полицията, аз влизам с тех. Казвам им да ми занесат оградата и … Стана ми жал за тия. „А-а, не може, трябва да ги арестуваме”, казват полицаите. Арестуваха ги. Мен ме освободиха, след един час ми се обадиха, че пращат криминалната група, която да заснеме това – да ги закарам с джипа, че пътят е лош нататък. Закарах ги тия момчета и си свършиха съвестно работата – как крадците са разбили с кирка оградата, всичко стана ясно. Една година след това ме среща Сали (б.р. – депутатът Александър Методиев), познаваме се с него от деца. Вика – Жоре, молим те да си оттеглиш жалбата, защото са бедни хора. Сали, викам, с най-голямо удоволствие, но аз не съм подавал жалба, даже не са ме викали като свидетел. И след няколко месеца пристига от прокурора Емил Трендафилов решение, че прекъсва досъдебното производство поради това, че е срещу неизвестен извършител. И аз като правоимащ да отида да взема оградата, да си я закарам във фабриката. А фабриката е на господин Домусчиев, не моя, оградата също е на господин Домусчиев, жалба има от шефа на охраната, аз съм никой там.
– След публикация във „Вяра” делото е възобновено?
– Да, ама за всяко едно скашкано дело ли трябва да пишем статии. И тоя дознател как така приключи това дознание с мнение: че е срещу неизвестен извършител, въпреки че има група криминалисти, които са заснели всичко. Аз съм се подписал на протокол.
– И те са невинни, защото Сали така е казал?
– Те са бедни хора, но защо полицаите се правят на луди. При първия случай се оказа, че пищовът, който намериха в заведението, не е мой. Тогава този дознател излиза с мнение за съд. А сега, при доказано престъпление от двамата цигани, се оказва, че извършителят е неизвестен, а аз да отида да взема оградата?
– Сега Сали идва ли в заведението ти?
– Не! Идваше преди години докато беше съветник в ОбС. Като имаше празненства в махалата, идваше да взима кюфтета. Но не знам дали ще идва вече след случките с тока.
– Сали добър депутат ли е?
– А има ли добър депутат?
– Повечето харесват Мая Манолова.
– Мая и аз я харесвам, само че като жена. Даже ако жена ми отиде в ГЕРБ, и нея няма да харесвам вече. Добър депутат няма! Едва ли има нормален гражданин, който да каже, че има качествени депутати.
– Кога ще изгоним лошите депутати?
– Когато има повече такива като мене, които не ги е страх да говорят. Мен ми е все тая. На 54 г. съм, губил съм най-милото нещо в живота, умирало ми е дете. Това е най-лошото. Оправил съм си децата. Дъщеря ми е на висока позиция в една фирма за телекомуникации, работи и в английска фирма. Синът ми се занимава със заведението. Така че и да ме гръмнат, все ми е тая. Но така не се живее. Това е подигравка. Такъв е случаят с господин Мазнев. Това е човек, на който целият град му знае мръсотиите и като го срещнат му се усмихват.
– Информирал ли си в София за него?
– На шефа му в София съм казвал. Имам документи и там пише, че колекционерското ми оръжие съм купил от Георги Мазнев.
– Фирма ли има ли този човек?
– Не!
– Как ще го купиш тогава?
– Той си пише името, че го продава. Ама той е отговорник по КОС, трябва да го напише.
– Но той занимава ли се с търговия?
– Ами трябва да се занимава. Това най-малкото е конфликт на интереси – продава оръжие. Имам документ за това. Всичкото оръжие, което са ми купували моите близки, е взимано от него. Плащаме колкото иска. Той пише колкото си иска, защото знае, че е непоклатим. В София им казах тези неща, как му дадох 1500 лв. Поиска 1500 лв. да ми оправи нещата, щото тогавашния шеф на полицията Кокалов отказваше да ми подпише. Вика – решавам ти проблема, но трябват 1500 лв. Нямах в себе си такава сума и извиках един приятел, той донесе парите и ми ги пред Мазнев, а аз ги дадох на самия Мазнев, той си пие ракията и си тръгва. Тоя приятел ще дойде като свидетел. Тия неща съм ги казал в ОДП-то, а Мазнев е полицай още. Как стават тия неща? Той ме вика през 2011 г. с призовка и ме заплашва, че ще ми отнеме правата да нося късо оръжие, а също и оръжието. Но има подписан протокол в три екземпляра. Един на мен, един на него и един в деловодството на полицията. Моя протокол го давам на адвоката ми и документът изчезна. При Мазнев няма протокол, но тоя в деловодството не може да изчезне. Като подписах това нещо, той ми казва: Ходи и донеси пищова. Викам, пич, това нема да го направим, щото в момента, ако взема този пищов – аз вече нямам право да го нося, подписал съм се при тебе и веднага ще дойдеш да ме заключиш. Това става 2011 г., малко след ареста. Каза ми, че след работно време щял да дойде. Дойде, дадох му пищова с два пълнителя и 45 патрона, в куфарчето, тук на тая маса бяхме с един приятел и жена му – пред тях. Отворих куфарчето да види какво му давам, затворих го и му го давам. Взе пищова и си излезе. Обаче като заведох дело за другото оръжие – от 2013 г., адвокатът отива при Мазнев и той му казва да си занеса пищова в полицията. Викам – кой пищов бе, нали ви дадох протокола, там се вижда! „Мазнев казва ,че пищова си бил у тебе.” Тогава видях, че правят мръсотии и с вашия репортер написахме статията за оръжието, от която се сезираха от ОДП-то. Всичко им разказах. Занесох им документи, от които се вижда, че Мазнев ми е продал оръжие. Пищовът си е мой, аз го търся, а офицерът от София Николай Георгиев, на когото обяснявам всичко това, ме пита: Но ако случайно пищова е у тебе, ти пискаш… Хубаво, но аз ако искам да е у мен, щях да кажа в полицията, че съм го загубил. Административното наказание е 500 лв. Щеше да го платя и пищова да остане у мене. А аз пискам, защото не вие го търсите, а аз го търся. Той казва: Протоколите ги нема. А-а-а, не може да ги нема. Аз искам оръжието, вие си мълчите. През 2013 г. няма протокол, да кажем че е унищожен и в деловодството, възможно е. Но през 2013 г. ми изтича разрешителното за носене на късо оръжие. Той е длъжен да дойде и да ми вземе оръжието от касата и да го заключи в полицията до момента, докато не си извадя ново разрешитело и не ми направи акта, че не съм си подновил разрешителното. Ето същият случай в Лясковец – резултат от едно такова полицейско недоглеждане. Значи Мазнев не е дошъл както е по закон, да ми вземе пищова. Ако го е взел, те си мълчат. Този пищов е скъп, той е за 1500 лв. Добре. Няма протокол, но те извикаха момичето – полицайка, там на караулката, да се подпише. Те са вътре и с двата крака. Ето това се случва в цяла България. Не искам да обиждам никой, но това са най-големите бандити – в полицията.
– Какъв е изходът?
– Да се направи една операция „Чисти ръце”, но не само в Самоков. Не знам защо винаги трябва да се случи нещо, за да се задействат нещата. Сега, след Лясковец, са тръгнали да проверяват всичкото оръжие, което е раздадено на правоимащите, защото някои хора не са си свършили работата. Изходът е, ако има свестни хора в МВР, нека да дойдат и да се огледат какво става в Самоков. Защото от както излезе тази заповед по пътищата да няма ченгета, сега се пътува много по-спокойно. Аз им виках „сиваците”, те бяха като тия сивите, полудиви гълъби. Навсякъде кацат и цвъкат. С палките правеха мазало. Ти, ако си безотговорен, пак ще направиш някоя мърсотия, ама преди това ще си си платил… Сега го няма това нещо. Тая полицейщина изчезна, но не навсякъде. Трябва да се поогледат хубаво тези хора, за да разберат какво става в полицията. Защото навсякъде в момента полицията е едно ООД и едва ли тази фирма, която закриха в София, им е виновна. Всяко едно управление е фирма, със сигурност
– Какъв съвет ще ни дадеш – за кого да гласуваме? Като тези например на портретите в заведението ( б.р. – портретите на Тодор Живков, Сталин, Георги Димитров са наредени на стената в заведението на Щерьов).
– Казаното от Алеко, че всички са маскари, важи и днеска.