Бесове (Част II) Войната срещу Българската православна църква
11. Най-напред похулиха и демонизираха Църквата. И като враг я фиксираха.
Едните обявиха Църквата за „едно от главните реакционни гнезда”, „най-жилав остатък от миналото”, „отживелица, която няма нищо общо със съвременната наука и с марксическата философия”; нейното влияние нарекоха „разрушително”, нейната мисия – „реакционна”. И осъдиха Св. Синод като „приют на фашистки елементи и други злостни врагове на властта”, защото „ако речем да изреждаме всички фашисти и врагове на властта, намерили подслон в църквата, то списъкът им няма да има край”. И обявиха митрополитите за „вражески елементи”, за „закоравели наши политически врагове… в услуга на международната реакция”, за „активни разпространители на най-разнообразни злостни слухове и клевети”, и ги обвиниха в „бандитизъм и шпионаж” с цел „да се предизвика вмешателство на англоамериканските империалисти в нашите вътрешни работи”.
(Всички цитати-свидетелства за времето след 1944 г. са от един предълъг и строго поверителен „ДОКЛАД от ген. Йонко Панов – пом.-министър на вътрешните работи, Относно: политическото състояние на БПЦ. Отношението й към народната власт на ОФ и мерки за създаването на една народно-демократична църква, която да се впрегне в служба на народа” с дата 25 май 1949 г.)
Другите обявиха Църквата за „петата колона на Русия”,
„слуга на руското имперско православие”, „недемократична и нереформирана”, за „свърталище на червени боклуци, болшевишки изчадия, агенти на КГБ, ченгета, доносници, комуняги, тоталитарни креатури”, които „смучат жизнените сокове на народа”.
Едните обявиха архиереите за „монашеска олигархия” и ги обвиниха в „подло фарисейско лицемерие, лъжа, клевета, интригантство, чревоугодство, подлости, пиянство, блудство, полови извращения и какво ли не още, като винаги са били на служба на по-силния капиталистически господар, който по-добре плаща и им създава условия за престъпния им и неморален живот – ту в служба на цар Бориса, ту на англичаните или немците, но винаги неизменни врагове на СССР и БКП”.
Другите обявиха архиереите за „църковна олигархия” и „нагла порода”, а жълтата преса замести доносите на политическата полиция.
И те, разколниците, нарекоха патриарх Максим „разколник”, „неканоничен”, „нелегитимен”, „червен мутант”, „МарКсим”, „руско мекере”, „агент на ДС”,, „червен боклук”, „червена калимавка”, „комунистически агент”, „комунистическа креатура”, „ченге”, „болшевишко изчадие”, „гадняр”, „плужек”, „лакей”, „човек на Живков” (между патриарха и Живков има една-единствена среща – през 1979 г.!), „рушител на църквата”, „самозванец”, „сатана”, „Юда”…
12. „И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен” (Матей, 24: 11-13).
13. Едните погубиха 120 духовници, репресираха 600, запратиха в лагери и затвори 300 свещеници (всеки десети), а след Света литургия убиха неврокопския митрополит Борис.
Другите влачеха и биеха български архиереи, разкъсаха патриаршеското було и посред Света литургия нахълтаха в храма с добермани.
Едните национализираха имуществото на БПЦ и със специален закон й забраниха всякаква благотворителна дейност.
Закриха синодалната печатница, техниката иззеха, а синодалната книжарница превърнаха в ресторант. Взривиха девическия манастир в Габрово и храм „Вси светии” в Русе. Превърнаха Рилския манастир в музей, а монасите пропъдиха. Искаха да превърнат в музеи Бачковския и Троянския манастир, „Св. Александър Невски” и „Св. Неделя”, но не успяха. Искаха да съкратят епархиите – „Да се намалят на 6, после – на 3”, но не успяха. Искаха да премахнат пожизненото служение на митрополитите, но не успяха.
Другите превзеха Синодалната палата и вилняха там;
щурмуваха Светата Софийска митрополия, но не можаха да я превземат; в съучастие с биячи, щурмоваци и спецчасти окупираха и заграбиха 250 църкви и манастири; блокираха сметките на Църквата; откраднаха печата на Българската патриаршия и узаконяваха с него своите бизнес интереси и властнически амбиции; накрая възжелаха да си присвоят и достолепното име на Българската православна църква, щото се срамуваха от своето.
Едните възстановиха свещеническия съюз с „политически изпитани и правилно ориентирани към народната власт свещенници”, с цел „демократизиране на църквата”. И другите възстановиха свещеническия съюз с цел „демократизиране и реформиране на църквата”. Целта винаги беше една – разкол.
Едните набичкаха Синодалната палата и епархийските домове с „бръмбари”, и назначаваха „доверени” митрополити през главата на патриарх Максим и въпреки Св. Синод, а после „доверените” митрополити пишеха до своите водещи офицери доноси срещу патриарха и архиереите.
След 20-тина години същите „доверени” митрополити станаха ядро и инструмент на разкола. В своята суета, гордост и тщеславие.
14. „И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят” (Матей, 24:10).
„Знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист” (Марк, 15:10)
„Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?” (Йоан, 18:35)
15. Едните искаха да направят Църквата съучастник в своето „възродително” престъпление, за да си имат оправдание. Но патриарх Максим попари техните щения и не допусна този позор да падне върху Църквата. Другите час по час „уволняваха” патриарха и го „низвергваха”, и крещяха „Оставка! Оставка!”, но не я получиха. Така и не разбраха, че патриархът е духовен водач, а не партиен лидер, та да му произведеш отровен двойник.
Стоянов нацелува ръчицата на един самозванец, а после обяви и него, и патриарха за еднакво нелегитимни и така приравни лъжата с истината; вероизповедалният директор на Костов нарече разкола „Пражка пролет”, а Всеправослания събор – „Варшавски договор”; Татарчев се заканваше „Ще арестувам Максим – к`во като е патриарх!”; Ф.Д. разправяше, че „единната църква не е ценност за държавата” и въздигна разколниците до спасители на БПЦ от „руското имперско православие”… А на 18 октомври 2000 г. (денят на св. Лука) ВАС, за да угоди на овластения разкол взе, че „намери” нещо ненамираемо – някаква втора БПЦ. И не удостои с внимание ни един протест на българския патриарх.
А БНТ, БНР и БТА се правеха, че патриарх Максим не същестува; „Труд” и „24 часа” публикуваха патриаршеските послания като платени съобщения, между малките обяви; а безпросветните журналисти тъй и не разумяха, че има една Българска православна църква, един Свети синод и един Светейши патриарх.
А народът…
16. „Но те крещяха: разпни Го, разпни!… А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците” (Лука, 23: 21, 35)
17. Войната на сталинския режим срещу Църквата и Светото православие преля във война на лъеждемократите срещу Църквата и Светото православие. Едните обявиха Църквата за „последно убежище на фашистки елементи”, другите – за „последна крепост на комунизма”. Едните осъдиха православната вяра като „слуга на империализма”, другите следваха пътеводното заклинание на Бжежински: „След падането на комунизма на Изток единственият наш враг там остана православието”.
Издевателстваха над Църквата, скверняха името й, откраднаха ключа на Храма – сами те не влязоха, и на влизащите попречиха. Извършиха всичко това като власт – в името на собствената си власт. Извършиха го като държава – чрез престъпление срещу държавността, която е Църквата. В заговор и единомислие с комунистическата политическа полиция (преди 1989 г.) и с нейните остатъци (след 1989 г.). При невежественото съучастие на истеричави медии и безграмотно общество. И със съдействието на амбициозни разколници.
18. „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят… защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията” (Йоан, 12: 40,43)
19. И едните, и другите не прецениха, че срещу тях стои цяла една цивилизация. Славянската. Кирилската. Православната. И една Църква на 12 века. И един патриарх Максим. Със своето мъжество, дълготърпение, величаво спокойствие, непоколебима вяра, мъдрост, благост, достолепие, родолюбие и нелицемерна любов. Духовният пастир, който спаси Църквата от унижение, разгром и унищожение. И не допусна алчните за власт да избодат очите на нашите светци, апостоли и първоучители.
20. Бесовете мърсят и съдят, разпъват и разтерзават Църквата 67 години.
И продължават.
Бесовете умора не знят.
Бесовете почивен ден нямат.
И викат „Покайте се! Покайте се!”.
Но те не искат покаяние. Те чакат зрелище. Те жаждат унижение и жертвоприношение. И мъст. Заради едното забавление. Заради собственото си оправдание и власт. За да е виновен някой друг. За всичко. И понеже списъкът с дежурните виновници се изчерпа, остана Църквата. А най-възбуждащо, най-сладостно е, когато виновният е невинен. Църквата е виновна, защото е невинна.
След 22 години измамна демокрация ние нямаме друго, освен Азбуката и Църквата. Знанието и Вярата.
Знанието заключиха. Вярата разпнаха. Това извърши държавата чрез своите злонамерени чиновници, послушни магистрати и недалновидни политици. Същата тази държава, която нямаше да съществува, ако да не бяха Знанието и Вярата.
Не знам дали онези 111 депутати, дето приеха антиконституционния закон за досиетата (ЗДРДОПБГДСРСБНА) – не знам дали разбират, че те са държавата. Но знам кои от тях натрапиха този „закон”, защото разчистваха някакви свои лични сметки. И натовариха Църквата да плаща техните лични сметки. Какво лицемерие!
Не знам дали всички онези, които 5 години отказват да сезират КС – не знам дали разбират, че те са държавата. Но знам, че оставиха Църквата да изкупва тяхното мълчание. Колко подло!
Не знам дали държавата разбира, че с този „закон” извършва покушение срещу самата себе си. Но знам, че единствената институция, която в своето непокорство защитава държавата – това е Църквата. Каква по-дивна причина да бъде разпната! Църквата.
21. „Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли” (Матей, 27: 3-4).
Четете още – Бесове (Част I)
Велислава Дърева