БЕЗ МАДЖО КАСАПСКИЯ ГЮВЕЧ НЯМА ДА Е ВКУСЕН

Лидер е този, който от лудост и доброта, доброволно се заема да решава проблемите на другите. Малко са хората, които са толкова глупави, за да използват това свое непостоянно качество.

 Джон Ъпдайк

Да си черна овца има и своите преимущества.

След една шантава нощ, която може да се вмести в блестящата философия на една бляскава жена: „О, Боже, колко страхотно изглеждах като идвах с асансьора нагоре, и колко ужасно сега като слизам призори надолу!”, се бях облакътила срещу лаптопа и тъпо се взирах в черната овчица, която го краси отляво. След дране в пиано – бар на следващия ден си още по-размацан от онзи образ в огледалото на слизащия асансьор надолу. До черната овца, подарък от Мария Дерменджиева, бях залепила старателно изписаните цифри 3396815, а отдясно, подпряло брадичка благо кръжеше около греховете ми мъничко ангелче.

Понякога толкова силно се вторачвам в някакви неща, че заприличвам на онзи хъшлак, който бясно си е повярвал, че като ме е завъртял в един шеметен танц, вече ме е имал и може да размахва скалпа ми, окачен върху колана си, когато на следващия ден цъкли зачервените си тюркоазени очи в гъзарската си компания.

3396815 било числото на Бог. А сега, де! Вперила очи в цифрите, не ми се бачкаше, не ми се бачкаше и това си е. Когато обаче копнееш да се нахакаш в оня сън, в който идва оня с белия кон, винаги звъни телефона. Преди да изпсуваш каруцарски и да изтървеш на воля юнака да грабне някоя друга, притискайки я до потния гръб на коня, броиш до десет и го вдигаш. Телефона, не друго.

– Веси, много е важно! Не знам какво да правя. Случва се нещо ужасно. Бопаджиите фабрикуват показания, че Маджо бил поръчал убийството на Емил Кюлев… Не пиши нищо засега, моля те! Адвокатът пътува за Бургас… – задъхано, на пресекулки звучеше гласът на Източника.

Адреналинът помита всичко като торпедо. Белите коне, синеокият момчурляк, разклатения вестибуларен апарат излетяха в Небитието. От едната страна черната овца ме гледаше на кръв, от другата – бялото ангелче ведро махаше с крилца: „Ти си!”.

Древните китайци са знаели номерата на китайката, един от които е, че „невидим червен конец свързва тези, които са предопределени да се срещнат, независимо от времето, мястото и обстоятелствата. Нишката може да се разтегне или заплете, но никога не може да се скъса“. Изслушах внимателно цялата информация, разбрахме се с Източника да помисля как да действаме и се договорихме при всяко ново развитие да ме сигнализира незабавно.

Еньовден бе. Как после да не вярваш на невидимия червен конец?

На любимото „знаково” дело на Цветан Цветанов – „килърите” предстоеше разглеждане на втора инстанция във варненския Апелативен съд. На първа инстанция шуменският съдия Димчо Луков бе праснал доживотни присъди на провъзгласените фанфарно за „килъри”. Делото бе нафрашкано със скалъпени показания на зависими затворници, а докато вървеше делото в Шумен, заместникът на шефа на ГДБОП Станимир Флоров – Валентин Цоновски държеше на къса каишка журналистите и всички те пишеха опуси за ювелирната работа на разследващите. Истината бе точно наопаки обаче.

Делото „килъри” бе така нескопосано водено, че ако наистина имаше безпристрастна Темида в България, то моментално трябваше да бъде върнато за ново разследване.

Втората апелативна инстанция предстоеше, а делото „килъри” бе под надзора на зам-главния вече прокурор Ася Петрова. На сценаристите и режисьорите им трябваха нови „топ” доказателства, защото все някой съдия в България можеше и да събере кураж да оповести, че делото е касапски гювеч и да го върне за ново разследване.

Един от чулите вече на първа инстанция присъда – „доживотна”, бе търновският бизнесмен Георги Вълев. Вълев лежеше във втора зона в Бургаския затвор, която е с повишена сигурност, в коридор, където се намира карцера и временно изолираните от свобода. Лежащите във „втора зона” са отделени от „временните” с решетка, но имат достъп едни с други както в коридора, така и по време на „каре”.

На 21 юни 2013 година, петък, около 19 часа, Дечко Стефанов Деков осъществява контакт с Георги Вълев като се прилепва до него, за да му съобщи, че има да му казва „нещо важно”. Отлага  обаче разговора за следващия ден – 22 юни, събота, пак на „карето” от 13,30 часа до 14,30 часа. На следващия ден Георги Вълев показва на Дечко, че няма нищо против да го изслуша, но Дечко Деков отново отлага разговора за следващия ден, пак на „карето”. Привечер, към 19 часа, Деков внезапно решава да проведе все пак разговора с Вълев.

Пред Георги Вълев – Дечко Стефанов Деков казва, че през деня на 21 юни е имал среща с двама служители на ГДБОП от София, с които са били още двама антимафиоти от РЗБОП – Бургас, които Деков твърди, че познава. Антимафиотите поискват от Дечко Стефанов Деков да предаде от тяхно име на Георги Вълев, че му предлагат да стане „свидетел по едно убийство – това на Емил Кюлев”. В замяна бопаджиите предлагат на „килъра” Георги Вълев да го направят защитен свидетел, да го изведат в чужбина и да го устроят подобаващо, в която точка на света посочи.

Георги Вълев подпитва очевадния „камерник” Дечко Деков какво точно трябва да свидетелства срещу тези обещани екстри, а Деков му отговаря, че от Вълев се иска да свидетелства, „че Младен Михалев – Маджо бил поръчал на Пешо Сумиста убийството на Емил Кюлев”.

Първата реакция на Вълев е да отсече, че ченгетата са луди, но премисля и на финала на разговора умишлено оставя вратичката отворена, казвайки на Дечко да предаде на антимафиотите, че ще помисли и ще им даде отговор. След разговора с Дечко Деков, Георги Вълев алармира адвоката си Лъчезар Таков какво се е случило и адвокат Таков пристига в Бургаския затвор на 24 юни  към 14 часа. Разбират се да кажат на посредника Деков да предаде на антимафиотите да осъществят връзка с адвоката на Вълев във връзка с подробностите от предложението им.

Същата вечер Георги Вълев предава това на Дечко Деков, Деков обаче му отговаря, че вече е предал първоначалните думи на Вълев на бопаджиите, че ще си помисли. Антимафиотите от своя страна казват на Деков да предаде на Георги Вълев, че искат директна среща с Вълев, на която Вълев да направи предложението за това лъжесвидетелстване. Деков предава дословно „инструктажа” на ченгетата: “Нали разбираш, че разговора ще бъде записан, затова от теб трябва да излезе инициативата да дадеш тези показания!”

– При какъв адвокат пращате бопаджиите  бе, вие идиоти ли сте?! – развиках се по телефона на Източника. – Те може да са олигофрени, но не чак дотам и никога няма да тръгнат да се договарят с адвокат за такива пъклени мероприятия! Нали точно това е целта – тия на четири очи да се мъчат да го притиснат!

Години наред газех в схемата на бопаджиите и подбраните от тях прокурори – действаха като по калъп. Наругах Източника, че така ще прецакат възможността този път мръсниците да бъдат заковани:

– Отивайте направо при Цацаров! И пускайте жалба! Ще изтече информация сега – адвокати, тоя, оня, и всеки ще почне да търгува и да прави пачки покрай Маджо!

Отсреща ми стреснато се мотаеха – ама как да влезели при главния прокурор, ама той адвокатът щял да задейства нещата, ама да не съм пишела…

Хвърлих телефона бясна. Четири години бях минала по стъргата на мръсно задкулисие по варненското „мега” дело и знаех как се правят сделки, как главният прокурор Борис Велчев се завираше под бюрото уж втрешен, но пазещ престъпленията на прокурорите си и как на финала аз все бях лудата. Знаех какви пари се разиграваха, кой как се осребряваше и как информация изтичаше от всички, не само от ченгетата и прокурорите. Можех да намеря път към Маджо, но и това щеше да бъде грешка. Колкото по-малко хора знаеха за мръсната схема, толкова по-голям бе шанса да бъдат заковани този път тия „майстори” на „безспорни доказателства” по всяко „знаково” разследване.

„Абе какво съм седнала да обяснявам, я, Веселинке, действай като вълк единак!” си казах, смигнах еретично на бялото ангелче и я подкарах като черната овца.

Написах пет есемеса един след друг на главния прокурор Сотир Цацаров, когото лично не познавах изобщо, описвайки му какво точно се случва. Две минути след изпратеното последно съобщение, получих отговор от главния прокурор: „Благодаря.”.

Е, засмях се, и това е нещо! След Борис Велчев, който се криеше надупен под бюрото, този светкавичен отговор от Цацаров си беше истински трофей.

Същият ден – бяха ме послушали! – Георги Вълев подаде жалба до главния прокурор, в която пишеше: „За това престъпно предложение сигнализирам Вас, тъй като на друг нямам доверие, въпреки, че не Ви познавам. Имам Ви доверие от публичните Ви прояви. Вие най-добре знаете какво трябва да се предприеме в тази ситуация. Готов съм да окажа пълно съдействие.”

Наложих си абсолютно вето и не написах и дума в сайта АФЕРА, за да не изпортя действията на прокуратурата, ако такива изобщо имаше.

Прокурори и бопаджии обаче надушваха жегата зад ъгъла и вместо да изчезнат за трийсет секунди, действаха без особено въображение – по смазаната от Цветанов и компания медийна матрица.

На 4 юли бопаджиите, очевидно усетили, че единият им глезен вече е приклещен в капана, предизвикват обиск в килията на Георги Вълев и изземват телефон, който притежава. За всички онези, които са се допирали до български затвор или арест  – телефони там нямат само онези, които не са пожелали. Телефоните охотно се оставят в ръцете на затворниците от полицаите, тъй като чрез тях те са под „контрол” и СРС.

На 5 юли  към сайт контролирано е подадена манипулативна информация за делото „килъри”, в която се описва как „килъра” Васко Кеца „се правел на болен”, а на Георги Вълев му взели GSM-а. Целта беше хем манипулативно подгряване на съда преди втора инстанция, хем изпреварващо действие на бопаджиите, които очевидно бяха усетили, че са прихванати в подготовката на престъпната схема за фабрикуване на нови „килъри”. Този път в лицето и на Маджо.

На 16-тия ден ги праснах.

Малко преди това обаче, тъй като прокуратурата бездействаше, намерих и път към Маджо, и пратих хабер в какво го забъркват без да подозира. Когато насреща си нямаш чисти институции, всички начини са позволени в името на истината.

И гръмнах с публикация за това как антимафиоти и прокурор Ася Петрова, която осъществяваше надзор по делото „килъри”, фабрикуват нов измислен „килър” в лицето на Младен Михалев – Маджо. Бях дала достатъчно време на ония, които трябва да завъртят колелото по разследването и сега просто избухвах, за да видя кой ще изпищи първи.

Първият, който зацвърча в тигана бе журналистът Огнян Стефанов.

Моментално след публикацията ми за осветяването на престъпленията, вършени от ченгета, кофи с помия върху мен и сайта АФЕРА изля Огнян  Стефанов и ме обяви за луда и едва ли не престъпница на ниво с „килърите”. Докато Стефанов очевадно активиран от ченгетата изпълняваше поръчката да неглижира „лудата” Веселина Томова, прокуратурата все пак вече работеше по случая. Цацаров бе възложил случая на Борислав Сарафов.

Дечко Деков бе разпитван и въпреки натиска от страна на антимафиотите, бе дал показания, казвайки цялата истина.

Огнян Стефанов го бе нарекъл „дебел циганин”, с което глупашки се бе издал, че точно бопаджиите му диктуват, тъй като до този момент нито аз, нито който и да е друг бе определил или дал описание на Деков.

„Маджо поръчал на „Килърите“ да гръмнат Емил Кюлев”, закряка манипулативно и жълтата преса, пропускайки обаче услужливо да уточни, че ГДБОП и прокурор фабрикуват показания в тази посока.

Наред с всички останали упражнения, сътворени по делото „килъри”, през 2010 година, още при задържането на Петър Стоянов – Сумиста, Цветан Цветанов, заместникът по „терора” на Станимир Флоров – Валентин Цоновски и прокурор Ася Петрова му предлагат готови, написани, лъжливи показания, които само трябва да подпише. Според „показанията” Сумиста трябва да свидетелства за това, че: „банкерът Цветан Василев му е поръчал, на него и негова група, да убие Иво Прокопиев”.  В показанията – написани предварително е била описана схема, според която Петър Стоянов – Сумиста е бил нает заедно с група, за да убие олигарха Иво Прокопиев, като поръчката за това била дадена от банкера Цветан Василев. В скалъпените писмени показания е било подробно обяснено как „поръчката” била заради това, че голяма част от държавните пари, които били в банката на Цветан Василев трябвало да преминат в близки банки до Прокопиев и затова той ставал мишена на „килърите”. На Сумиста се предлагат щедри „екстри” и измъкване и оправяне от делото, но той отказва да подпише. По онова време чевидно подгрят, Иво Прокопиев напуска България и заминава в Сингапур, а в медиите контролирано излизат  информации, че живота и сигурността му били заплашени.

Нервите на бопаджиите очевидно се късаха като кристалчета в чаша с мастика, защото този път Огнян Стефанов написа открито писмо до главния прокурор Сотир Цацаров, като в сърцераздирателното си морализаторско писмо изобличаваше с ярост каква била целта ми – да настроя Младен Михалев – Маджо към разследващите прокурори и „той да направи каквото трябва”. Същата цел съм преследвала и с Цветан Василев, като съм го настройвала да се разправи с „разследващите прокурори”. С думички прости – аз съм насъсквала Маджо и Цветан Василев да се разправят с „разследващите прокурори”, разбирай – Ася Петрова.

Писмото на Огнян Стефанов бе апотеоз на лицемерието, фалша и мръснишко мракобесие и ме клеймеше, че публикувам „варварско творение“:

„…Неотдавна варненски сайт публикува „информация” за това как служители от БОП са ползвали като посредник затворник, който да убеди осъдения доживот Георги Вълев да „признае”, че бизнесменът Младен Михалев – Маджо му бил поръчал да убие банкера Емил Кюлев. Сто процентова лъжа. Това може да се докаже елементарно и бързо, ако се направи проверка. Самите съчинители на долнопробния сюжет знаят че е лъжа, знаят и как е конструиран и предаден за „обнародване”. Целта е повече от прозрачна: да настроят Михалев срещу разследващите и прокурорите и той да направи каквото трябва. Например да задейства някакви хора в магистратурата, политиката или властта, за да бъдат притискани, уволнявани или най-малкото демотивирани работещите по делото.

Очевидно авторите доста са подценили Михалев, щом са се надявали да го хванат на такава кукичка, но това е друга тема. Затова е задействан следващ план: нова публикация, която ни „отваря” очите как разследващи и прокурори натискали Петър Стоянов – Сумиста да „признае”, че бизнесменът и банкер Цветан Василев му е поръчал убийството на Иво Прокопиев. Толкова е тъпо и зловещо, че дори ирония не го лови. Подобно варварско творение трудно могат да преглътнат и видялите какво ли не български медии и читатели! Целта е прозрачна и нагла: не само да бъдат за пореден път компрометирани работещите по делото, а срещу тях да се настрои известен човек като Цветан Василев.

Първобитен и коварен план, отговарящ изцяло на нивото на своите автори. Въпреки това опитът да се изфабрикува толкова чудовищно и нелепо творение не бива да бъде подценяван и подминаван без реакция.Това би дало повод и основания за нови нечистоплътни упражнения, жертва на които може да стане всеки, който не крещи в подкрепа на „Килърите”. Чудно, къде се е скрил Хелзинския комитет, който така яростно брани правата на всякакви обвиняеми, да защити този път длъжностните лица по делото. Или те няма права?

Г-н Главен прокурор, във Вашите правомощия е да разпоредите проверка, която да се произнесе по „изнесените факти”. Ако има поне микрон истина в писанията, съответните служебни лица да понесат всички санкции, предвидени от закона, умножени по две, за пример на останалите. Но ако се окаже, че става дума за злонамерени клевети и набедяване – медията и поръчителите на въпросните атаки да бъдат посочени и разобличени. Когато попитали мафиота Паскуале Галасо в Комисията за борба с престъпността в Италия, защо вече не се убиват прокурори и съдии, той отговорил: „Няма защо да ги убиваме. Предпочитаме да ги направим нелегитимни. Убиеш ли известни личности, ставаш уязвим и предизвикваш общественото недоволство. Но ако ги направиш нелегитимни, ако отнемеш силата им да ти предявят обвинения, като разрушиш кариерата или репутацията им, вече използваш всепризнато демократично средство”. Такова „демократично средство” очевидно е варненският сайт, който тиражира поръчаните твърдения и внушения. Очевидно родната организирана престъпност си е научила урока от италианските „учители” като дон Галасо. Ще спестя имената на адвокатите на обвиняемите, защото между тях има такива, които уважавам и съм сигурен, че ако имат пръст в подобно начинание, то е заради натиск от страна на клиентите им… Което не означава, че Съюзът на юристите в България и Висшият адвокатски съвет трябва безучастно да наблюдават крайностите в защитната практика.

Време е да си зададем въпроса: защо има толкова яростни кампании в защита на обвиняеми по различни дела, включително и на убийци и нито една в защита на жертвите? Знам, че това е въпрос на зрялост за всяко гражданско общество, но първата крачка винаги е нетърпимост към откровените лъжи и манипулации.

От години пиша и отстоявам тезата, че магистратурата у нас се нуждае не само от обществен натиск: да работи по-бързо, честно и ефективно, но и от обществена подкрепа. Без такава всеки магистрат е обречен в усилията си да приложи закона в цялата му строгост. Престъпността разполага с огромен, понякога неограничен ресурс и битката с нея наистина е много трудна. Затова трябва да сме непримирими и да водим тази война всеки ден.

Как ще си върнем доверието в прокуратура, следствие, съд, МВР, ако подобни акции на оклеветяване биват оставени без реакция и последствия? И ако обвиняемите в тежки криминални престъпления имат права и за тях непрекъснато тръбят неправителствени организации и медии, нямат ли права и другите участници в съдебния процес? Тях кой ще ги защити?

Г-н Главен прокурор, оповестявам публично това писмо, защото според мен българското общество има право да знае как се постъпва, когато в публичното пространство се тиражират дискредитиращи кампании срещу длъжностни лица.

Изпращам Ви това писмо с надеждата, че ще предприемете мерките, за които Ви задължава заеманата от Вас позиция. Докажете, че институциите в България работят. Прокуратурата е обществен обвинител и е това, което са защитниците за обвиняемите. Тя защитава интересите на гражданите и не може всеки да издевателства над нея заради нечии интереси.

С уважение:

Огнян Стефанов

22.07.2013 г.

Гр. София”

Смеех се с глас на патоса на Огнян Стефанов, защото той хабер нямаше, че първо бях алармирала лично Цацаров за това какви ги вършат любимите на сайта му бопаджии, заедно с любимата му прокурорка, и че и Маджо беше хаберлия пак от мен. Стефанов нямаше и грам истинна информация за това какво мерзки се твореше, но пишеше човекът отворени писма срещу … журналисти. И това ако не беше поръчка – здраве му кажи.

Огнян Стефанов не беше от храбрите. Толкова граждански възмутен и потресен,  а нямаше кураж дори да напише името ми и името на сайта ми, въпреки че очевидно визираше мен, тъй като в медийното пространство никой не бе извадил тези публикации освен сайта АФЕРА. „Честният” защитник на „жертвите” искаше да бъда разобличена и забранена? Подобна душевна нечистоплътност изобщо не ме засягаше. Както казваше леля Пена от Гръцката махала: „Ще си я преместя…”.

Бях на вселенски разстояния от болшевишката позиция да делиш хората на „черни” и „бели”, „лоши” и „добри”, „убийци” и „жертви”. Още повече, когато някой ти посочва в коя графа да ги класифицираш. Страшно удобно и оборотно бе, като дописник, да лепнеш моментално печата на някого, че е престъпник, убиец, или жертва, позовавайки се единствено на „официалните” източници, които ползваха медиите като пощенски кутии и бардаци пълни с курви на повикване, когато трябваше да бетонират мръснишките си користни интереси от задкулисието.

Официалните прокурорски, полицейски, съдебни, политически източници винаги са жестоко манипулативни, защото насаждат онази зомбираща граница между „лоши” и „добри”, която няма нищо общо с истината. А истината никога не е черно-бяла като клавишите на разстроено пиано. Ако имаш храбростта да стигнеш докрая, ако имаш лудостта да рискуваш, за да влезеш в онази зона, в която с изумление виждаш как „лошият” всъщност е „добър” и обратното, и как няма само „убиец” и само „жертва”, получаваш не само истинското познание, но и призванието да уважаваш първо себе си. А после и другите да ти имат респекта.

Никога не ме е вълнувало дали един човек се казва Маджо, или Марчо. Отвращаваше ме несправедливостта и порочността на убийствено традиционните методи, с които си служеше „честната” правораздавателна система – нямащи нищо общо със закона, но пък по-цинични и от онези в мафията, защото минаваха под лицемерните лозунги „борба с организираната престъпност”.Остро се противопоставях на абсолютната практика да бъдат съшивани дела с мръсните прийоми на службите, базирани единствено на „безспорни” доказателства – показания, изтръгвани по метода на тоягата и пържолата. Някой ден всичко това можеше да се случи на всеки един от нас, без значение дали се казва Маджо, само защото някой кариеристично изпържен мозък е решил, че си му удобен за пъклената схема.

Впрочем, години след това писмо, което написа, Огнян Стефанов, като един от медийните защитници на Цветан Василев с безумието, което се случваше по неговото дело, разкриваше същите прийоми и схеми, които аз осветлявах, и вероятно си е дал сметка, че матрицата на ченгетата и прокуратурата е една и съща, прилагана безотказно – без значение дали се казваш Цветан Василев, Алексей Петров, Пешо Сумиста, Георги Въллев или Маджо. Стига да са те нарочили за мишена.

Делото „килъри” бе бленувания фройдистки акт на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Има един вид мъже, за които ти трябва само пет минути наблюдение, за да установиш, че цялата им професионална кариера стъпва единствено върху дълбоко прикривани фройдистки комплекси. Дали гръмко ще се пенявиш пред компания от апапи колко голям ебльо си и как си тръшнал тая или оная „под ножа”, или ще копаеш трупове с багери или с чували, разликата бе само една – че за едната работа понякога се налага и презерватив, а за другата от това никой нямаше нужда.

Зад неистовото драпане да си по върховете на властта и не само това, а да мачкаш със силовите ресурси на държавата, тия несмаслени типове, които се държаха пред телевизионните камери като дървеното човече Пинокио, криеха смущаващо вътрешно неудоволетворение, свързано със задръстените им подсъзнателни преживявания.

В МВР и службите гъмжеше от такива „мачовци”. Едните криеха, че им е къса пишката, други – че жена им не понася свирките и затова си ги набавяха от проституките, които иначе трябваше да контролират, третите – отхвърлени от жена, доказваха чрез всякакви надупени пози в издигането в кариерата, че наблюдавайки ги отдалеч през годините, същата тая кучка ще си скъса гащите от яд, че е изтървала такъв пропеспиращ мъж, четвъртите – просто никога не бяха научени как се обича истински жена и вместо това биеха и ритаха вързани хора. И нямаше нито един, който да не мечтае да се набута в сутрешния блок на bTV или на Нова телевизия и да не съобщи, сияейки, как е заловил „килър”, или е изровил труп на жертва.

Играеха като че ли в садо – мазо порно филм. Не, че имаше разлика между порното и родния ефир, когато по график дефилириха вътрешни министри, главни секретари на МВР, но опияняването от собствената си значима роля да разгромяваш „тежката организирана престъпност” като гол гладиатор с надървен 25 сантиметров боздуган, съсичащ „килър” след „килър”, си беше истински чистосърдечна покана към такива като мен, ревейки: „Чукай ме!”.

И аз ги чуках.

Е, не буквално, защото комплексирани мъже никога не са ме очаровали, но журналистически направо ги опъвах на тезгяха.

Бяха правени като по калъп. Цветанов и бопаджийската му команда ровеха за трупове с багери.

Бойко Борисов за потрес на европейците дори разказваше цветисто как ние копаем трупове под път и над път. И не оставаше назад – той пък нареди с гранатомет да бъде убит един нещастник, като Чакъра, заради което държавата бе осъдена в Старсбург, но прокуратурата не си мръдна задника за да разследва това поредно ченгеджийско безумие.

По телевизи и вестници – всичките до един контролирани от диктаторската власт на ГЕРБ – лъжеха, лъжеха, лъжеха. И въпреки че минаваха за ченгета и прокурори, вместо тихо, хладнокръво и безшумно да превърнат оперативната си информация в доказателства, които да издържат в съда, реализациите им приличаха на парвенюшки драматичен етюд – „безспорни доказателства” изтръгнати с тояга или морков и тотална пиар медийна шумна обработка на делата преди да започне гледането им по същество в съда. Дотогава бяха изнамирвани правилните съдии, на които също бе намерено онова тънко място, от което се срамуват и което крият, както алкохолик крие бутилката с водка в клозетното казанче, или съпруг, падащ си по момчета, крие двойнствеността си, като срещу името на тъпкача в телефона си е изписал някой генерал, министър, или политик, за всеки случай, ако  жена му бръкне и си прехапе езика, виждайки някое лъвче като „Дики, най-дългия член”.

Много по-късно, след падането на ГЕРБ от власт, новият вътрешен министър Цветлин Йовчев и новият главен секретар на МВР – Светлозар Лазаров, известен като „Чичовото” в ДАНС, тъй като бе зет на Камен Пенков, с изумително същата стръв хукнаха и те да ловят „килъри”.

„Килъри” – 2, „килъри” – 3, „килъри” – 4… Никой от сериозните наблюдатели, който бе преживял онова, което успя да натвори Цветан Цветанов в МВР, не очакваше, че „новите” могат да го надминат по некадърност и неистова комплексарщина. Всъщност, „новите” бяха кадри на старото котило и бяха въздигнати до върховете в ДАНС по времето именно на Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

Контраразузнавачи с вид на селски ергени, които нямаха хабер от полицейска работа, точно както физкултурникът, носач на папки – Цветанов, не знаеше къде точно се намира във вътрешното министерство, клатейки особената форма на главата си.

И „новите” хукнаха да копаят трупове и арестуваха „килъри”.

Нищо, че доказателствата им пак бяха „безспорни” показания на затворници, които си били спомнили, че някой нещо им казал. А обикновено този някой, беше … оперативен работник. Главният секретар на МВР – „Чичовото” плещеше в телевизионен ефир такива умопромрачителни идиотщини, че Цветанов изглеждаше като колос на словесната мисъл в сравнение с него. Цветлин Йовчев, носещ прозвището „Бастуна”, докато учи в Морското училище във Варна, точно като Цветанов обясняваше напоително, че бил сигурен как новите „килъри” щели да бъдат осъдени. Всички обаче знаеха, че докато делата приключат в съда ще минат години. Омацотеният с гел главен секретар на МВР изобщо не го интересуваше какво ще се случи в съда – важното бе сега, точно сега, когато властта бе пресирана от протести, да демонстрира нещо като пиар, нещо реклама, нещо като воля, нещо като нищото на МВР, че нъц, нъц, видите ли, и ние можем да хващаме „килъри”.

А най-смехотворното в цялата тая сценка бе, че „новите” „килъри” си бяха „разработка” на МВР и ГДБОП на Цветанов и Флоров, и цветлинчовците просто бяха изровили „оперативната информация” и фанфарно я гръмнаха, като пушка още в първо действие, за да удоволетворят както кариеристичните си трепети, зад които надничаха издайнически фройдистките им комплекси, така и обществените нагласи, анализирани от главите им, май повече от долните, отколкото от горните.

Номерът с „килърите” в България вече не вървеше, не минаваше и номера с пълните „оперативни” глупости за това, че знаели и кой бил убил Георги Илиев, но „новите” управляващи службите и МВР нямаше как да прозрат това, защото още повтаряха класа, в който единственото важно забавление за тях бе да си мерят… патлаците.

По делото „килъри“ обвиненият за „килър“ Васко Кеца даде убийствени показания пред съда, за които обаче прокуратурата се направи на глуха и така и не образува проверка.

Това са пълните обяснения на Васил Костов – Васко Кеца по делото „килъри” за Бойко Борисов от 24 ноември 2011 година пред Шуменския съд:

„Съдът дава възможност на подсъдимия Васил Костов да дава обяснения.

Подсъдимият Васил Костов: Аз искам да разкажа за Бай Миле, понеже съм му бил охранител и за групировката СИК, за всички босове от СИК, включително и за Бойко Борисов преди да стане Главен секретар какви са му били отношенията. Не е смешно, защото аз му бях охрана на Бай Миле и съм бил свидетел на разговори и на срещи на Бай Миле и на други, които някои от тях са починали, други са живи. Искам да разкажа отношенията на премиера Бойко Борисов с групировката СИК. Ще започна не знам от къде. Ще започна първо, че повече от разрешителните на оръжията, особено на охранителите на Бай Миле, бяха на фирмата на Бойко Борисов, на охранителната фирма “Ипон”, аз я знам коя е. Нямам нищо против правителството, нищо против партия ГЕРБ да говоря това, даже съм се.

СЪДЪТ УКАЗВА на подсъдимия Костов в обясненията си да се придържа към факти и обстоятелства по делото, които се изясняват, установяват и проверяват по настоящото дело.

Подсъдимият Васил Костов: Добре. Виждал съм Бойко Борисов, Сретан Йосич, Бай Миле, Стоил Славов и не съм на сто процента сигурен, но мисля, че и Венци Стефанов в сладкарница “Виенски салон”, която се намира на паметника “Левски”. И доколкото в последствие разбрах тоя Виенският салон май е бил на Венци Стефанов. В последствие разбрах, че там се обсъждало от групировката всеки от босовете да съберат пари да подкрепят Бойко Борисов да стане някакъв главен в полицията, не разбрах добре, в последствие разбрах какъв става, и да му се закупи с тия пари, да му се уреди висок чин. Това е едното. Бил съм. Да продължавам ли?

СЪДЪТ УКАЗВА на подсъдимия Костов да дава обяснения във връзка с факти и обстоятелства на делото, предмет на проверка и установяването им по настоящото дело.

Подсъдимият Васил Костов: Аз искам да разкажа за моите отношения, нали все питат “Бай Миле, Бай Миле”, и аз искам да разкажа за Бай Миле, искам да разкажа и за другите. Бил съм на срещата след убийството на Поли Пантев.

Съдът: Въпросът за Бай Миле и неговото отношение не са предмет на разследване тук.

Подсъдимият Васил Костов: Ами ще ви кажа. Ще се обърна и ще Ви кажа, че от тия всичките подсъдими единствено познавам Петър Стоянов, а ме вкарват в някаква група, едва ли не, че с Янко съм бил не знам какъв, и с тоя, и с оня и т.н. Нека да се изкажа.

Адвокат Анадолска: Господин Председател, може ли само да кажа нещо. В момента дава обяснения подсъдимият. Цял ден слушаме свидетелски показния за всякакъв вид убийства.

Подсъдимият Васил Костов: И говорим за пет години назад.

Адвокат Анадолска: Подсъдимият иска да каже това, което е слушал днес, и което провокира тези частични обяснения. Не знам дали неговите са извън предмета на доказване, след като цял ден слушахме за всякакви други неща, което означава, че би могло да продължим да слушаме и това, което той има да каже, включително за Бай Миле, както каза прокурор Петрова, което е на първа страница на обвинителния акт. Значи, той е може би много по-близо до предмета на доказване, отколкото беше свидетелят. Много моля да дадете възможност на моя подзащитен да обясни това, което иска да обясни, защото аз не случайно казах, че после може да се наложи провеждане на очна ставка именно със свидетеля, който отстранихте от залата.

Подсъдимият Васил Костов: Бил съм пряк свидетеля на срещата между босовете на СИК, няма да ги изреждам, те се знаят кои са, когато се разпределяха, след убийството на Поли Пантев. Бяха всички в Японския хотел и се караха за парите му. Ставаше въпрос за 80 или 100 милиона долара. Тогава Женята и братя Пехливанови не даваха повече от 10 милиона. В последствие разбрах, че Бойко Борисов има бригада, не група – бригада, която все някак си ще се разберат там, ще се оправят, ще се натиснат, ще ги натиснат тези тримата и ще си вземат парите. Чувал съм, това ще си го запазя за впоследствие, и много по други разговори за Бойко Борисов специално. За каналите да кажа. Бойко Борисов му бяха на него, той отговаряше лично за каналите за хероина от Турция, който се сменяше от тук с каптагон и синтетична дроба. Синтетична дрога се изпраща тук и каптагон, а влизаше хероин. Той имаше проблеми тогава за тези канали с Косьо – Самоковеца. Беше взето, знам в коя къща, кои хора са присъствали, се взе решение някак си да се оправи проблема с Косьо – Самоковеца. Трябваше да се оправи и проблемът с Мето Илиенски, а Бойко Борисов не знам там какви отношения е имал – по-близки, по- преки, той се застъпи тогава за Мето Илиенски. И много други работи мога да Ви разкажа – за Бай Миле, и за групата СИК, и за премиера и т.н. Мога да Ви кажа другото. Защото премиерът, тогава Бойко Борисов, идваше постоянно с един мой градски, който в момента всички го знаят какъв е на премиера и къде се намира в момента, за потвърждение, мой градски от Червен бряг, макар че аз не съм от Червен бряг, какви са му отношенията на този човек с Бойко Борисов, нали примерно, ако нещо съм се объркал и не е бил Бойко Борисов. От къде знам, че е бил Бойко Борисов и съм го виждал. Мога да Ви разказвам до утре още, ако Ви интересува. Искам да потвърдя за пореден път, че нямам нищо общо, освен с Петър Стоянов моите познанства и съм работил в неговата фирма. Другите въобще не ги познавах до обвинението, до процеса. И така. Преди това нито съм ги знаел, нито съм ги познавал. Благодаря Ви!”

А пред тв7 Васил Костов – Кеца изрича:

„Бойко Борисов стана главен секретар и генерал с парите на сръбския наркобос Сретен Йосич. Влизането на Борисов в МВР струваше 400 000 долара. Думите към Сретен Йосич на хора от СИК бяха: „Имаме едно момче, което не е ингустиран, ще го направим някакъв в полицията, да слуша. По времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР контрабандните канали работеха на пълни оборот и, защото ги оглавявали негови хора. Румен Николов Пашата беше редовен гост в къщата му в Банкя. Борисов стана главен секретар на МВР на 1 септември 2001 г., тогава имаше атентат срещу бай Миле и аз бях потърпевш, затова няма да го забравя. Питайте го дали преди това се е виждал, дали е ходил, в къщите на някои от групировката СИК. Питайте го след като стана главен секретар кой поддържаше връзката между бившата СИК и него, как ходиха у тях в Банкя”.

В писмо до в. Галерия, осъденият като „килър” по делото „килъри” Васил Костов – Кеца признава: „Искам да разкажа как като охрана на Бай Миле съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев – Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос /впоследствие разбрах, че става дума за хапчета каптагон/. Мога да посоча кога точно се случи това, дори къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората от Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България.”

 Васко Кеца разказва, как е останал в Турция няколко дни докато бъде проверено качеството на хапчетата с каптагон: „Дадоха ми огромна сума пари в долари. Обадих се на Бай Миле – притесних се за минаването през границата с толкова пари. Той ми каза, че няма да има проблеми. Дори ме накара да му купя и цигари от безмитния магазин. Никой не провери колата, както на отиване, така и на връщане. Когато се прибрах от Турция, казах на Бай Миле, че тия хора, с които се видях са ми обяснили как ще стане работата – канали и други такива работи. Бай Миле ми каза, че са помислили, че аз съм човекът на Бойко Борисов.

 Васко Кеца декларира, че може да ракаже как точно се е очаквало да бъде направен бартера – трафикът. Той твърди, че досега е мълчал, защото е вярвал на съда, но „се оказа, че такъв няма и че ни осъждат по нареждане на Бойко Борисов, за да замълчим завинаги“: „Има още живи свидетели. Бойко Борисов лично даваше указания на Венци Стефанов, Маджо, Бай Миле как да издирват сина на Венци Стефанов. Доста хора пострадаха тогава. Мога да ви кажа колко точно пари са дадени за откуп и откъде са взети парите”.

Никой не смееше да каже или напише и думичка против нито едно от свещените „знакови” дела, забъркани от антимафиотите на Цветан Цветанов, а Станимир Флоров, Валентин Цоновски и подбраните поръчково прокурори бяха телевизионни звезди, на които водещите предиханно задаваха заучени въпроси. Организираната престъпност беше „смачкана“, а онези –  черни овци, като мен, които критикуваха Цветан Цветанов – бяха обявени, че са… от мафията.

Главният прокурор Борис Велчев бе ням съучастник на тази режисирана зловеща клоака, наречена правораздаване, а нататък още никой не подозираше какъв предстоеше да ни го нахлузят и със Сотир Цацаров.

Докато преди избора на главен прокурор и Борисов, и Цветанов успяха да пласират внушението на цялото българско общество, че Цацаров е техен човек и че лично те го харесват, и лично те държат точно на неговата кандидатура, бях в истински потрес, че след мекотелото Борис Велчев идва персонален човек на Борисов и Цветанов. Бях го накълцала в една публикация, когато обаче ми се обади приятел, който никога не ме бе подвеждал: „Не бързай! Задръж малко! Повярвай ми, ще има истинска изненада. Цацаров е блестящ юрист и професионалист, и притежава як характер. Приличате си – чувства ли, че е прав и на негова страна е закона и правото, никой не е в състояние да го разубеди или да му повлияе!”.

– Да бе, да бе, да – скърцах със зъби. – Той и Борис Велчев беше много интелигентен и ерудит, и професионалист…

– Ама нямаше и грам характер. Всички знаем с какво го държаха. Не прибързвай, ще видиш как самите Боко и Цецо ще останат сащисани… – благо ме възпираше онзи, който никога не ми се обаждаше, за да ми приказва празни приказки.

И излезе прав, обаче само в началото.

Цветанов и Борисов зяпнаха наистина като посрани, когато още преди изборите Цацаров ги подпука. След първоначалните му действия социалните мрежи избухнаха в нечуван и небивал възторг към български прокурор, още повече главен. „Човече, дръж се, с теб сме, нито крачка назад!”, пишеха и разпростряняваха еуфорични послания, колажи и снимки хиляди българи, вкопчили се във внезапно изсипалата се вяра върху тях, че България може да има мъж, а не женски полов орган за главен прокурор.

Само че еуфорията трая ден до пладне. След повдигнатите обвинения на Цветанов, след разбиването на печатницата „Костинброд“ за фалшиви бюлетини, дошли след страховития рев на Делян Пеевски в парламента срещу Цветанов: „Страхувате лииии, господин Цветанов?!“, когато ГЕРБ спечели отново изборите и всите зад кулисите минаха на „договорились“, плочата се обърна.

И Цацаров, както и Пеевски, внезапно прекратиха интереса си към Цветанов и Борисов. Цацаров не излизаше от премиерския кабинет, където всяка сряда правеше оперативки с Борисов – нищо, че прокуратурата изначално трябваше да бъде независима, всеки по извисен във властта от ГЕРБ беше „изпиран“ от същата тази Цацаратура, и никога в историята на прокуратурата главен прокурор не бе претърпял такава позорна амплитуда от „осанна“ до „разпни го“.

А прокуратурата демонстративно все по-ярко се пъчеше като проститутката на изпълнителната власт на Борисов и кохортата му.

Сега сигурно вече се питате – а какво стана с преписката за опита да набутат и Маджо като „килър“.

Ако бях невъзпитана, щях да го кажа с една дума – кур.

Иначе прокурорската преписка по безобразията, извършени от четиримата бопаджии по делото „килъри”, надзиравани от Ася Петрова, с фабрикуването на лъжливи показания, че Младен Михалев – Маджо трябва да бъде изкаран поръчител на убийството на Емил Кюлев се водеше, а разпити правеха и служители на ДАНС. Покрай разследването около натиска да се лъжесвидетелства срещу Маджо, спецченгетата се натъкват и на още няколко човека, които по същата схема са били склонявани от бопаджиите да стават поръчкови свидетели по делото „килъри”.

И к’во? Пак – кур.

Дансаджиите нямаше как да не подпитват и за мен, нямаше да са иначе дансаджии. Докато разпитвали един от свидетелите,  се интересували дали ме познава лично. Той отвърнал: „Нямам още тази чест, но тя е най -добрият разследващ журналист в България“. „А кой тогава и подава информацията?”, попитал един от агентите. „Че как ще бъде толкова добра, ако не може сама да си намира информацията?!”, срязъл го разпитваният.

Забавлявах се с тия спецченгеджийски закачки. Бях им свикнала – де що привикаха някой за разпит, го подпитваха и за мен, дали ме познава, дава ли ми информация, откъде са ми източниците.

Това беше част от тяхната игра. И от моята. Странно бе усещането – бяхме иначе от едната страна на барикадата, професиите ни бяха изумително близки, но аз все по-рядко откривах ченге, на което можех сърцато да кажа „брат по оръжие”. И все повече продажни хлебарки пъплеха из краката ми.

Имах си една мантра, която винаги ме спасяваше: „Ако Бог е с теб, има ли значение кой е против теб?”.

Докъде я докараха със случая с Маджо ли?

Ама и вие сте едни наивници, че изобщо питате.

Тишииинаааа.

Веселина Томова

Откъс от книгата и „Този живот е за смелите“