Безславното отстраняване от власт на Антон Югов

Той  е първият вътрешен министър на БКП– от 9 септември 1944 до 6 август 1949 г.

Като такъв назначава на 28 септември 1944 ТодорЖивков за главен инспектор към Дирекция на народната милиция,  подкрепя постановление № 6  на правителството на Кимон Георгиев от 30 септември 1944 г.за създаване на Народен съд, ръководи репресиите срещу антикомунистическата съпротива у нас в периода до 23 септември 1947 г., когато е обесен Никола Петков,  но и направлява преследването на врага с партиен билет от 25 октомври 1948 г.насетне, чиято най – свидна  жертва става Трайчо Костов, увиснал на бесилото на 16 декември 1949 г.

При преследването на инакомислещите си събратя дори се престарава, като до април 1950 г. от БКП са елиминирани 92 500 души.

За него не съществува съмнение за вината на Трайчо Костов .Той смята, че  сподвижниците  от шпионската му банда са искали „да премахнат др.Георги Димитров от своя път и по такъв начин да извършат насилствен преврат и да откъснат България от Съветския съюз и да я насочат на Запад към англо – американските империалисти, т.е.да върнат господството на капитализма в нашата страна…”

Югов  е министър на  индустрията и тежката промишленост ( 20 януари 1950 – 20 август 1952 г.)  и вицепремиер ( 20 август 1952 – 18 април 1956 г.)

След Априлския пленум (2 – 6 април 1956 г.) е избран за министър – председател и остава такъв от 18 април с.г. до 27 ноември 1962 г.

Опитният антифашистки водач и образцов палач, се оказва неподготвен за интригите, които постоянно тресат висшите етажи на властта у нас.

Антон Югов не разбира, че остава в играта след Априлския пленум, тъй като е необходим на новия властелин Тодор Живков.

Тато го използва като екзекутор срещу съратника му Георги Чанков на пленума на ЦК на БКП от 11 – 12 юли 1957 г.

Именно Югов чете унищожителния доклад, с който обвинява Чанков в „непартийно поведение”, след което  ветеранът е отстрелян.

На 29 ноември 1961 г. Антон Югов подкрепя Живков и при отстраняването на Вълко Червенков, на който и двамата дължат партийната си кариера и израстването си в номенклатурната йерарйхия.

Така към 1962 г. Югов остава сам от кохортата партийни ръководители от старата гвардия.

Той наивно смята, че след като е подкрепил Тато при свалянето на Чанков и Червенков, е откупил своето оставане начело на държавната пирамида, а всъщност се оказва, че е съдействал на  Живков да се отърве от своите съперници, докато дойде неговия ред на 4 ноември 1962 г.

Тогава Тато , съвсем преди началото на Осмия конгрес на БКП, планиран за 5 ноември, се сеща, че има несвършена работа.

А тя е свързана с „поуките от извращенията в органите на Държавна сигурност”, както и с „погазването на законноста в нашата страна”.

Виновни са , естествено,  Червенков и Антон Югов.

Живков  цели на самия конгрес да няма никакви конкуренти.

Затова Югов и Червенков са наказани ( Югов е свален от заеманите държавни и партийни длъжности , а Червенков  – изключен от БКП).

Тато посочва Югов като родоначалник в нашите условия на извращенията и го обвинява, че е човек с болни амбиции , организиращ втори властови център, тъй като като глава на кабинета, подкрепян от съветския лидер Хрушчов от 1958 г. , Югов устоява на типичните живкови прояви на субективизъм и груба намеса в работата на правителството.

Отмъщението на Тато е сурово.

На пленума Югов е наречен двуличник, зъл и отмъстителен човек, суетен и болезнено честолюбив!

Заседанието се провежда в заседателната зала на политбюро на втория етаж на партийния дом и докато трае , в междинната стая до тази на секретарката на Тодор Живков , чака със заредени пистолети Мирчо Спасов, готов да се намеси при нужда!…

 Антон Югов се оптива да противодейства на вендетата на  заседанието на политбюро на 3 ноември 1962 т. , но на следващия ден, разбрал, че съпротивата е безсмислена ,  сваля гарда  и приема критиките, отправени към него – „Трябва да заявя другари, че аз съм напълно съгласен и поддържам направеното предложение, в това число и предложението да бъда изваден от състава на Политбюро и ЦК на нашата партия”.

Той декларира, че няма да пречи и ще отиде да работи там, където го изпрати партията.

За благодарност Живков го лишава от делегатски права, с което му затваря пътя към започващия на следващия ден партиен конгрес.

На 27 ноември 1962 г.вече не е председател на МС .

От IV ОНС  е отзован  две години по – късно, а през 1972 г. е изключен и от БКП.

Столичани често виждат изпадналия в немилост бивш партиен ръководител да отсяда в ресторант „Стадион” на триста метра от дома си – къщата на банкера Марко Рясков, която той присвоява след девети септември 1944 г.

Заведението е  любимо на Югов.Идва с пазача си и с измъчващото го страдание.

За приятели и душеприказчици  ползва келнерите, които с умиление му викат   Тони Китарата…

След това типично по живковски за 80 годишния му юбилей на 28 август получава званието „Герой на социалистическия труд”, а пет години по – скъсно е сред последните щастливци, получили званието „Герой на НРБ”, най – високото в комунистическа България.

Югов доживава падането на Живков  от власт на 10 ноември 1989 г. и дори е възстановен в партийните редици на извънредния XIV конгрес на БКП на 30 януари 1990 г.

Умира на преклонна възраст, почти 87 годишен, на 6 юли 1991 г., само шест дни преди приемането на новата ни демократична конституция.

Борислав Гърдев