БЕЗДЕЙСТВИЕ НА ВОЕННО И ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО ЗА ПОРУГАНИТЕ ГРОБИЩА В СКОПИЕ! ИСТИНАТА Е НЕ В СКОПИЕ, А ВЪВ … ВЕЛИКО ТЪРНОВО!
ИСТИНАТА ЗА ПОРУГАНИТЕ НИ ВОЕННИ ГРОБИЩА НЕ Е В СКОПИЕ, А ВЪВ…ВЕЛИКО ТЪРНОВО, БЕЛГРАД И ПАРИЖ
Удивително е бездействието на две български ведомства, които могат да разкрият истината за поругани български военни гробища край Кавадарци – Република Северна Македония.
Говоря за военното и външното министерство, оглавявани от професионални дипломати – Георги Панайотов и Светлан Стоев.
Точно хора с техния опит би трябвало да знаят, че истината за българските военни гробища на територията на Вардарска и Егейска Македония трябва да се търси не в Скопие, а във…Велико Търново, Белград и Париж.
В старопрестолния град се намира Държавният военноисторически архив, където се съхраняват архивите на българските военни части, воювали по тези земи през Балканската (1912), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915-1918) и Втората световна война (1941-1945).
В периода 19-21 юни 1913 г. около Кавадарци се води известната във военната история „Битка при Криволак“. От наша страна участват 2-а Тракийска и 3-а Балканска дивизия, а от сръбска – Тимошката дивизия и Доброволческа бригада.
От българска страна убитите и ранените са 2100, от сръбска – 3470.
Дали е имало българско военно гробище до Кавадарци и колко са погребани в него, лесно може да се провери във военните дневници на 2-а Тракийска и 3-а Балканска дивизия, съхранявани в Държавния военноисторически архив.
Съдействие може да се поиска и от Сръбския военен архив, за да се установи дали те имат пълни данни не само за свои, но и за български военни гробове, изградени по време на самите сражения.
Почти всяка година българската армия кани сръбски военни в съвместни учения, последното от което бяха стрелбите край Шабла. В името на доброто сътрудничество сръбските военни архиви могат да помогнат в разгадаването на истината за българското военно гробище край Кавадарци.
През Първата световна война Кавадарци отново е терен за кръвопролитни боеве, в периода 17 октомври – 21 ноември 1915 г. – този път между български военни съединения и френски съглашенски части.
Както и през Междусъюзническата война през 1913 г., сражението през 1915-а пак е с името „Битката при Криволак“.
Интересното е, че френският лагер е разположен до Кавадарци. Това означава, че във френския военен архив (дневниците на 57-а и 156-а дивизия) може да има данни както за френски, така и за български военни могили, още повече, че загубите и за двете страни са огромни.
От българска страна в битките участва Втора българска армия, съставена от части на 2-а Тракийска, 5-а Дунавска, 7-а Рилска и 11-та Македонска дивизия.
Нима в техните военни архиви, съхранявани във Велико Търново, няма документи за убитите български войници и местата на техните погребения?
Дипломатическата кореспонденция по въпроса с Република Северна Македония е задължително действие, но е с обречен резултат. Наивно е да се очаква, че македонистите в Скопие ще дадат пълна и достоверна информация за заличените от тях български военни гробища.
И още нещо, което вече не е държавна тайна. В периода 1988-1992 г. офицери от Националната разузнавателна служба (НРС) бяха на територията на Социалистическа република Македония, тогава в състава на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), с една мисия – да заснемат български църковни и военни паметници от Възраждането и Балканските войни и антибългарски паметни плочи, визиращи събития от Втората световна война.
Тези документи, вкл. богат снимков материал, са в НРС и ще съм изненадан, ако до този момент те не са предадени на военното и външното ни министерство.
Велизар Енчев
офицер от Резидентурата на НРС в Югославия (1987-1993)