Бедний, бедни Яне…

За няма две години време изгуби безвъзвратно парламентарната си група, половината му депутати го напуснаха. Напусна го, уви, и съпругата му, с която преди броени месеци се венча – загуба велика между впрочем, тъй като с нея пропадна и опита му да докаже, че не принадлежи към братството на “меките китки”. Пропадна с гръм и трясък подписката му за нова конституция и свикване на Велико народно събрание – тя пък се оказа пълна с мъртви души и с подписите на неподозиращи за тази си активност люде – а и изписана с почерка на неколцина неуморни писари.

Откраднаха му джипа, а с джипа и най-скъпото му – флашките. Флашките с компроматни разговори, тайнствените документи, които уличават в това и онова. За капак на всичко днес юдите, предали величието на консервативните му идеи, са се емнали да му искат оставката – и настояват освен това да напуснел и парламента, при това редом с Емил Василев и Атанас Семов. Тъкмо това са поискали в писмо до политическия съвет на РЗС бившият зам.-шеф Атанас Железчев, независимият депутат Тодор Великов, екс-главният секретар на МВР Илия Илиев и Станислав Филипов. При което юридически не важи и презумпцията, че не принадлежат към тази партия. Защото – оказа се – те били заявили, че напускат РЗС, ама ръководството на партията отказало да ги отпише от ръководните си органи, тъй като такова решение трябвало да бъде взето по съответния ред.

Не помогнаха прочее флашките, изстъпленото говорене от трибуната, мантрите за корупция и размахваните “документи”; не помогнаха разните бивши и настоящи ДАНС-аджии, нито пък тъй отзивичивия към компроматите Яневи в. “Галерия”; не помогнаха дори гроздето и крушите, с които коленопреклонно посрещна бащицата си Алексей Петров – Трактора, когато същия по благоволението на г-н Пенгезов се премести от арестантския арест в покоите си на “Арарат”; не помогна дори абсурдната идея същия да се кандидатира от името на РЗС за президент на България. Злощастният Яне Янев (заедно с целия проект РЗС) бавно, но сигурно се отправя към политическото бунище, дето ще може да прави компания на мнозина подобни политически хомункулуси. И ако трябва да перефразираме дядо Вазов, бихме могли да възкликнем: бедний, бедни Яне…

Защо обаче плаче той, защо не се бори за своето място под политическото слънце като един истински македонски харамия – на какъвто между впрочем се правеше доскоро? Защо неговите хора говорят под сурдинка за нервните кризи, които периодично обхващали лидера им – и които той все по-трудно овладявал?

Отговорът може да бъде търсен в две насоки. Първата е в самия генезис на Яне като политическа фигура: той е стопроцентов политически Франкенщайн, създаден с цел интензивна, но краткотрайна употреба. След като ресурсът му се изчерпи и бъде похабен от вмъкването му във все по-мръсни политически поръчки и все по-абсурдни политически ситуации, той просто бива ваден от играта и пращан на бунището – с очакването заедно с него да си отиде и част от вината, свързана със задкулисните игри, разигравани от определени политически сили – в случая от българската левица. Питането на Румен Овчаров – какво е спечелила левицата от правенето на “Лидер” и РЗС като подставени политически субекти, съвсем не е случайно питане.

Втората хипотеза обаче ми се струва по-вероятна. Може би Яне още не е изчерпан – може би в него има още потенциал – но сам е похарчил шансовете си с преиграване и грандомански жестове. Загубата на парламентарно представителство и искането на оставката му са нищо в сравнение с друга една загуба – загубата на доверие от страна на неговия създател. Говори се, че отношенията му с Алексей Петров съвсем не са тъй цветущи, каквито бяха в началото – и можем да предположим, че тези отношения са повехнали поради грешен ход в разиграваната от Яне политическа игра.

Преди всичко трябва да имаме предвид, че една от загубите е мнима – прословутия джип не е откраднат от ловки апаши (те впрочем не биха си и помислили да се доближат до возилото на човек, за който се знае, че е близък до Алексей Петров). Джипът е по-скоро самооткраднат – и съвсем не заради застраховката от 140 000 лв., каквито предположения бяха направени. Самооткраднат е най-вероятно, за да може чрез тази кражба да се обясни липсата на някои записи, чиито стенограми вече бяха публично обявени; нищо, че версията за това, че в джипа били оставени девет флашки с СРС-та, е просто комична в своята нелепост: девет флшки се събират в един джоб – и трябва да си наистина пълен бунак, за да държиш класифицирана информация в жабката на джипа си.

Тъй или иначе обаче този ход да се обявяват измислени стенограми, за които още няма надеждно монтирани записи, е една голяма глупост, която поставя под въпрос успеха на цялото това оперативно мероприятие със СРС-тата – толкова голяма, че най-вероятно се е родила в главата на самия Яне, а не в главите на неговите кукловоди. А като се има предвид, че най-дребният, но и най-прекият от тях – Алексей Петров – Трактора, се надяваше покрай цялата тази операция да се размине с раирания костюм, то можем да предположим, че едва ли би простил профукването на този шанс в резултат от нечии екзотични идеи.

Яне обаче създаде и много по-тежък от аварията с флашките проблем – този с прословутата подписка за Велико народно събрание. Някои наблюдатели побързаха да се възмутят от обстоятелството, че ДАНС се занимава с автентичността на една гражданска подписка – може да се окаже обаче, че нейното съставяне съвсем не е толкова безобидна операция. След като стана ясно, че хиляди подписи са подправени и подписаните не знаят за нейното съществуване, остава да виси резонния въпрос откъде писарите, подписали се вместо тях, са знаели техните ЕГН-та и адреси. Става дума за лични данни и злоупотребата с тях е наказуема – но това е само едната страна на нещата. Очевидно не писарите, а някой друг е злоупотребил с тях, предоставяйки им тази защитена от закона информация.

Въпросът е кой може да бъде този някой, който по силата на някакви свои правомощия разполага с ЕГН-та имена и адреси на много български граждани. Сред многото свързани с Алексей Петров компании и организации има само една такава – и това е “Лев инс”. Ако се окаже, че наистина има връзка между вписаните в подписката български граждани и клиентите на застрахователната компания, то това обстоятелство може да доведе до отнемане на нейния лиценз. Това би било вече не просто грешка – това би било тежък удар върху финансовата мощ на Трактора – от тези, които не се прощават. Може би на това се дължат и навлажнените очи на ваклото Яне при последните брифинги, и спадналия градус на неговата компроматна жар.

А иначе може би е редно да се запитаме – откъде в крайна сметка се взе този човек? Да – Тракторът го сглоби като своя оръжие – от земеделска простотия, провинциални комплекси и удобни зависимости – но кой беше този юнак, който услужливо го въведе в политиката? Днес май малцина си спомнят отговора – не беше юнак, беше Надежда Михайлова.

При изборите през 2005 г. СДС имаше само един единствен полезен ход: коалиция с ДСБ – въпреки всички драматични противоречия и парещи още рани, разделящи двете партии. Вместо това – и именно за да избегне подобна възможност, Надежда Михайлова направи коалиция с някакви никому неизвестни политически субекти – например с ромската организация “Дром” и поредната измислена земеделска партия, гръмко именувана като НС-БЗНС – и току-що създадена от въпросния Яне Янев.

Това между впрочем става след като през 2003 г. същият този Яне Янев атакува с димка Националния съвет на СДС – и разпространи обръщение, в което обещаваше на сините лидери да се радват на евроинтеграцията “в европейски килии с раирани костюми”. Две години по-късно се оказа техен коалиционен пратньор и с благоволението на Надежда Михайлова прекрачи за пръв път прага на НС именно като такъв. Въпросът е – защо?
Аз нямам отговор на този въпрос.

Едвин Сугарев
www.svobodata.com