Баща
Още с първото изречение искам да се презастраховам, че този материал НЕ е в защита на убиеца на Радостина Евтимова. Който и да е той, дано получи адекватна на обществените очаквания присъда.
Би трябвало, обаче, да има някакви граници на обществения натиск спрямо хора, които със сигурност са невинни.
Всички, рано или късно, научаваме простата житейска истина, че животът е несправедлив. Само че, както животът не е безкраен, така и несправедливостта не би трябвало да е безкрайна.
Съдено било бащата на обвинения за убийството Георги Цветанов, да съсредоточи върху себе си сериозна част от злобата на деня.
Въпреки че настоящият общински лидер на СДС–Варна, Цанко Цветанов, не е убил никого. Подозират сина му в убийство. Не него!
Приемаме за нормално синовете да НЕ носят греховете на бащите си!
Бащите обаче, винаги са виновни са греховете на децата си!
Каквото и да бъде написано или казано, очевидно е без значение за общественото мнение.
Бащата на обвинения в убийство младеж ще си носи товара.
От друга страна, НЕ можем да виним младите, че искат бързо ефективно правосъдие.
Виновният трябва да си понесе отговорностите. Само че не живеем в Средновековието или в комунизма, когато заради един провинил се са затривали целия му род. Дано тази не особено важна подробност бъде забелязана в морето от страсти, заливащи черноморската ни столица.
Другият безспорен факт е, че настоящият общински лидер на СДС – Варна, Цанко Цветанов, НЯМА лостовете за влияние, които на някой някъде му се привиждат.
По принцип, във Варна има един единствен политик с достатъчно влияние в съдебната система и той нито е от СДС, нито се казва Цанко Цветанов.
Като отворихме тема за политика, особено лошо впечатление правят ударите в гърба.
Ако за младите се налага да признаем, че бурните страсти са им присъщи и, някак си -донякъде – имат известно оправдание, то какво да кажем за т.нар. “партньори” на Цветанов в редовете на десницата.
Все по-безпардонно и агресивно се търси начини как да се отърват от белязания от злощастната съдба общински лидер на СДС – Варна.
Ако може човека да бъде смачкан, ще го смачкат! Ако има как да му отнемат и последния грам достойнство – с наслада ще сторят.
Погледнато отстрани, това е, меко казано, некоректно!
Тук вече ще се наложи да припомним някои неща!
Цанко Цветанов, за разлика от повечето т.н. “партньори” НЕ е водил политика, заплашваща самото съществуване на СДС – Варна. Каквото и да говорят онези от ДСБ -Варна, колкото и да се правят на интелектуални гиганти, именно те – групата на Добрин Митев – сътвориха гигантски проблем от нещо толкова обикновено като дипломата за висше образование.
Не знам защо всички забравят, че капризите на съдбата се отнасят за… всички.
В това отношение дискриминация няма – нито по пол, нито по религиозна принадлежност, още по-малко по политически пристрастия, цвят на кожата или възраст…
Шамарите просто се случват. Някои свикват с болката, други не!
Англичаните имат една поговорка – “Не ми се е случило само това, на което не съм се присмял”. Дано да не дойде време, някой да задава подобни въпроси точно на тези, които днес с пяна на уста задават злобни въпроси по пресконференциите на СДС – Варна. И пак няма да е справедливо. И пак ще е жестоко!
Какво да се прави – такъв е животът! Несправедлив!
Антон Луков