Бат Бойко в контекста на казуса с ирландската пастирка
Г-н Борисов изрече тази знаменателна фраза в защита на новоизбрания президент г-н Плевнелиев, който пък наскоро се изказа, че в един свой предишен живот бил ирландска пастирка. Премиерът искаше да ни обясни, че каквото и да е казал г-н Плевнелиев, той в никакъв случай не е бил ирландски пастир от женски пол. И че това са инсинуации, тъй като „Може всеки да си вземе един контекст от твое изказване и да те направи на маймуна след това, ако иска…“
Точно тук би трябвало да обясним на премиера и на неговите имиджмейкъри, че „един контекст“ няма как да се вземе. Може да се извади част от текста, както в случая с ирландската пастирка. А контекстът е смисловата рамка на текста – основната теза. Контекстът е нещо, което стои над текста. Виж Остап Бендер: Конгениално!/сиреч свръх, надгениално/.
А пък основната теза /контекста/ на г-н Плевнелиев беше, че той вярва в прераждането и, че на младини е изобретил компютърна програма, която може да ни каже какви и кои сме били в предишните си животи. Но тъй като програмата му изяснила, че е бил ирландска пастирка той се отказал от този езотеричен бизнес и минал към построяването на Бизнес-парк София, после към министерското кресло и построяването на магистрали, а сега и към изграждането на президентската институция.
Но пред г-н Борисов подобни интелектуални разсъждения не предат. Той разреши казуса с ирландската пастирка по народному, критикувайки себе си и всички нас в разбираем за широката публика текст:
“Аз примерно, сме си задавали, като сме си говорили, въпроси на тема – примерно, аз знам баба ми и дядо ми и дотам горе-долу свършват познанията за рода, колко назад си спомняш от твоя род? А всъщност като си помислиш, че преди 3 или 4 поколения е имало такива като нас, които са дошли отпреди 3-4 поколения, да сме днес, това е наша кръв, това е наша ДНК, не си познаваме родовете. А като погледнеш 200 години назад – откъде е дошъл отнякъде този, който ни е създал, да ни има днес? Това е много важно. И понеже има вече такива науки, такива изследвания, такива на базата на ДНК-профила на човека се правят такива анализи, те са интересни. Дали идваш от Африка, дали идваш от Азия. И ако тръгнеш в тази посока, публично да разсъждаваш, може всеки да си вземе един контекст от твое изказване и да те направи на маймуна след това, ако иска“
Забележете, че в тези си разсъждения самият г-н Борисов вади казуса с ирландската пастирка от езотеричния контекст на Плевнелиевия оригинал и го пренася в контекста на генетиката. Той прави това не просто за да ни призове да не забравяме кръвната връзка с нашите деди. „Дали идваш от Африка, дали идваш от Азия“ няма значение, учи ни премиерът. Чрез изследването на човешкия геном науката доказва, че всички ние сме едно цяло и произхождаме от една единна субстанция. В този смисъл разсъжденията на г-н Борисов се родеят с монистичните философски системи /Хегел/, които твърдят, че първичната субстанция е една единствена. Древногръцкият мислител Платон разглежда първичната субстанция още по-всеобхватно и я определя като „абсолютната идея“.
Справедливо е да кажем, че и други наши първи ръководители са стигали до подобни философски глъбини. В недалечното минало другарят Тодор Живков завърши една своя реч с енигматичната фраза „Народ и милиция са едно цяло!“.
Десетилетия по-късно чрез Комисията по досиетата ние все още се опитваме да разплетем гордиевия възел на дуалистичното „народ-милиция“. Блъскаме си главите да разберем каква част от милицията е била народ и каква част от народа – милиция. Моя милост съм стигнал до извода, че отношението „народ-милиция“ е подобно на отношението „Аз-ът и СвръхАз-ът“ при Зигмунд Фройд. На един етап в своите философски търсения дори въведох новото понятие – „Свръх-УАЗ“, за което можете да прочетете тук.
POST SCRIPTUM:
Стигайки до тез философски глъбини си дадох сметка, че се заяждам на дребно с г-н Борисов, загдето е объркал значенията на текст и контекст. В крайна сметка и медиите са виновни, че принуждават нашите първи мъже да говорят с повод и без повод, за щяло и нещяло. А ние, хората от народа, трябва да се стегнем и да се научим да отсяваме зърното от плявата.
Но колко трудно е, oh, my god! да намериш златните зърна в потока от думи!
Руснаците обичат да казват: „Не каждому дано“ – Не всекиму е дадено.
Живко Желев