„БАЛКАНСКИ БУКВАР“ НА НЕДЕЛЧО МИХАЙЛОВ. АКО СИ ГОТОВ ДА ХВАНЕШ ПИЩОВА!
Един от първите читатели съм на разказите в първата книга на Неделчо Михайлов „Балкански буквар“. Смайващо вълнение е когато откриеш, че някой с когото от много години назад във времето си изял купища торби със сол, успява неподозирано да те развълнува. Така, че изтърваш пътеките и се забиваш там, където те е запратил балканския барутен буквар на изстърганото от душата му.
Неделчо е крив и чепат, такава е литературата му. Не фризирана, не станиолена, а гъргореща, грапава, като мъжка брада – шкурка, прикриваща разтопена нежност до взривяване.
Тази книга не е за всеки, защото никоя изстрадана книга не е за всеки.
Тази книга е само ако си готов да хванеш пищова.
Защото да хванеш пищова не означава буквално да стреляш напосоки, а да си подготвил душата си да се срещнеш със Словото, да го отмериш, да го прицелиш, да обикнеш преди да го думнеш, така че да прониже сърцето ти.
Неделчо ги умее тия неща, ако поиска. А е поискал.
Защото с годините е събрал ценността да съумее да тръгне по най-верния път – този на разказвача. Който носи познанието, съкровението на случващото се, незабелязано от останалите, и отмерването на онзи часовник – в душите ни – най-важният часовник – словото остава след теб. Нищо друго. Повярвайте, нищо друго.
„Балкански буквар“ е брод към закърнелите пътечки в олтарите ни.
И Неделчо Михайлов ни води по тях със замах. Хич не му пука, че ще се одраскаме, ще се спънем, или ще се пребием.
Защото има две важни неща в този живот, които трябва да овладеем преди да си тръгнем от Тук – буквара и барута.
Знанието и Храбростта. Останалото е живуркането.
Прочетете тази книга на един дъх. Защото на пресекулки не може.
Тя е като люта ракия, която поемаш от раз и наведнъж.
После може и да си разкъсаш ризата, но пищовът ще е зареден.
Пищовът на Душата, който стреля най-точно.
Книгата на Неделчо Михайлов „Балкански буквар“ може да поръчате тук:
Веселина Томова
====
СПОМЕНИ, ЦИГАРИ…
Петък вечер. През другото време градът е дива котка, кълбо от нерви, вкопчил се е в битка сам със себе си. След около час някои от домовете ще изпаднат в будна кома до понеделник. На други места ще има избухвания, музика и светлини, победи, пътувания и завръщания. И в петък вечер покоят в града е само привиден.
Той се облича, слага качулката на главата си и излиза от дома на своите родители. Живее там. Хваща автобуса до центъра на града. На седалката до него седи красиво момиче. Иска да я заговори. Момичето непрекъснато и натрапчиво гледа ръчния си часовник и барабани по него с пръсти. Той решава, че тя бърза за среща и се отказва да я заговаря. Слиза от автобуса. Навън ръми. Докато пристигне до кафенето, дъждът завалява доста силно. Влиза вътре мокър. Вътре е задимено и топло. След минути от дрехите му започва да излиза пàра.
Пие кафето си около час. Гледа как дъжда се стича по витрината на кафенето. Изпушва пет цигари. Накрая обира дъното на чашката с лъжичка. Откакто разбра, че подсладителите са вредни, пие кафето с мед. Търпеливо изчаква сервитьорката за рестото, прибира монетите в джоба на панталона си и излиза. Потреперва от студа. Гушва се около себе си. Тръгва. Улицата е пуста. Почти всички магазини са затворили.
Неоновите реклами се отразяват върху мокрия асфалт. Тези от тях, които са движещи, създават илюзията, че на земята има виенски колела. Той си играе с движението им, прескача ги или се върти в кръг заедно с тях. Гледа цветните снопчета светлина, които си играят в краката му.
Всичко това извиква у него желание времето да спре. За да запечата в паметта си пъстрия като рекламна страница асфалт, виенските колела в краката си. И цялата тиха красота на мократа улица. Заедно с онова бушуващо, опустошаващо и пречистващо усещане за победа. Победа от признанието пред самия себе си. Че си епичен провал.
И двамата му родители са здрави хора от селата около големия град. Самият той е израсъл на село. От първият си съзнателен миг обаче е влюбен в града. Завинаги и безнадеждно. Влюбен е в автомобилния трафик, в пушека, в препускащите тълпи по светофарите, в тихите и задимени кафенета. В нервния и на моменти груб и безцеремонен градски говор. Нещо обаче много навътре в селската му природа понякога го кара да копнее за зеленина и тишина. Веднъж на село беше открил под една зеленясала керемида две пресни и огромни яйца. Така и не разбра от каква птица са. Този директен сблъсък с природата го остави без дъх. След половин час обаче градът отново му липсваше. Това наистина беше любов. Безнадеждно влюбване. Безнадеждно и несподелено, защото градът никога не му отговаря със същото. Каквото и да прави, каквото и да опитва, той си остава гост в града. Страничен и безучастен наблюдател, неразбрал скритите механизми, неписаните закони и градските легенди. Последното му гадже на финалния им разговор преди раздялата го нарече „талантлив и многостранен неудачник“. Той е извор на идеи, чиято обща част е, че задължително се провалят.
Прегърбва се, слага качулката на главата си. Върви. Очите му шарят по витрините на магазините. Днес му е леко. Успял е да приеме себе си като неудачник. Години наред яростно се бори с представата на другите за самия него. Днес получи просветление, че всъщност бяха безпощадно прави. Но това ще се промени.
Не!
Той ще промени това.
И това ще се случи точно днес.
Поглежда към витрината вляво. Там има магазин за обувки. Блестящи, блеснали, прекрасно осветени обувки…
Да става обущар е късно. Курсове трябват, години, тежък занаят. Пък и обущарите изнемогват и изчезват. Нямат работа. Хората вече хвърлят скъсаните обувки, не ги поправят. Може да започне търговия с обувки. Дамски обувки! Ще внесе стока от Италия, Испания – там са майсторите. Ще продава на по-ниски цени и готово. Или пък да започне да произвежда мъжки обувки. Машини ще трябват. Банки, кредити… А най-добре да въведе собствена линия обувки! Собствена марка. Веднага измисля и рекламното послание. „Продължавай да вървиш.“
Прави още няколко крачки, замислен за своите собствени обувки.
Поглежда към витрините вдясно. Там има книжарница. Не, това не става. Никой не чете книги вече. Може би някой ден ще издаде автобиография.
„Моят живот в града“ или просто „Аз!“. С голяма снимка на корицата. Подминава книжарницата.
Преди няколко години прочете в едно списание за бизнеса с копринени буби. Взе кутийки с буби, освободи мазата, започна да ги отглежда. Хранят се само с черничеви листа. Бубите растат, продаваш ги, прибираш парите. В продължение на близо месец бубите изядоха цялата наличност на черници в околностите. Наложи се да осигурява листа от близките села, накрая започна да купува черничеви дървета. Провали се за около четиридесет дни.
Същото се случи и с отглеждането на сребърни лисици за кожи. Купи чифт лисици, мъжка и женска от братовчед си. Цената им беше като на автомобил на старо. Животните избягаха в началото на втората седмица от начинанието.
Поглежда вдясно от себе си. Магазин за произведения на изкуството. Глинени амфори, осветени за загадъчност, гоблени и гипсови статуи. Това не му беше хрумвало. Добра идея! Може да започне да изнася българско изкуство в чужбина. Сключва договори за разсрочено плащане, взима експонатите, продава ги, плаща на майсторите, прибира разликата.
Погледът му бързо прескача от другата странна на улицата. Ресторант за бързо хранене. Верига за дюнери? Изтъркано. Национална кухня? Използвано. Собствена линия за начин на хранене? Да, точно така! Телевизионни реклами, турнета, фюжън рецепти. Пари от въздуха.
Достига до края на улицата. Вдясно вижда огромна, достолепна и прекрасно осветена сграда. Желязна ограда, охрана. Банка. Това е! Още утре ще почне да подготвя документите. Разрешително за банкова дейност, гаранции, ще продаде апартамента за начален капитал. Подходяща сграда, костюми. Докато се завърти колелото до първите лихви ще живее под наем. Или в самата банка. Никакви партньори. Вълк-единак. Само името на банката да измисли.
Срещу сградата на неговата бъдеща конкуренция вижда малка търговска будка. Още не е затворила, има светлина вътре. В горния ѝ край е изписана реклама – „Спомени. Цигари“. Нататък не се чете.
– Спомени, цигари… – усмихва се разбиращо той. Внезапно му просветва. Името на банката. Независима национална банка!
Това е идеята! Това е бизнесът. Това е неговият път. Как не се беше сетил досега!
Пребърква джобовете си. Събира всички монети в шепа. Приближава до будката. Отвътре се чува гъгнив глас:
– Какво ще искаш, младеж?
Широко усмихнат, притежаващ вече целия свят, той изсипва монетите в чинийката и казва:
– Един портфейл! Най-големият!
…
