Бареков има голям шанс да промени политиката у нас
Малцина са тези, които са обиколили градове и села, занимавали са се и са решавали реални проблеми на хората от всички краища на България. Само такива хора знаят болките на българина и могат да дадат реални решения на неговия проблем. „Малко са тези, които отглеждат цветя, много са тези, които желаят да ги откъснат, когато започнат да цъфтят.”
Сетих се за тази мъдрост тези дни, когато „прелитайки” над различни новини в информационни сайтове попаднах на новината за готвения от Бареков политически проект. Години наред знайни и незнайни се борят за депутатска банка, за да решат своя проблем. Години наред те гледаха своя келепир. И, изведнъж, един журналист решава същото. Журналист – едновременно и обичан, и хулен. Но и легендарният Хауърд Стърн бе същият.
Да се върнем на Бареков. От години го гледам. Канил е в предаванията си и леви, и десни, и богати, и бедни.
Решавал е стотици проблеми, правейки ги достояние, чрез силата, която притежава – журналистиката. Може би той е полъха за смяната на тези лица, които от години, освен за собствената си изгода, то за друга не се тикат към бялата, красива сграда на площад „Народно събрание” в София.
Бъдещият политически проект на Бареков заслужава да бъде подкрепен по няколко причини.
На първо място, политическите му намерения ще бъдат пречупени през призмата на журналистическата му гледна точка, която претендира за обективност, доколкото се е изградила така през времето. Интересна би била комбинацията между силното медийно присъствие и политическото влияние. Обществото ни е чувствително на тази тема.
Разбира се, единствено силният обществен и граждански контрол върху проекта „Бареков” би го направил различен от досега познатите и активно действащи.
Нито т.нар. ново дясно – в лицето на Реформаторския блок, което нито е ново, нито е толкова дясно, заслужава обществено доверие. Още по-малко пък това са парламентарно представените формации – олицетворение на статуквото.
Ангажираността и преките последици от позицията му по отношение на намерените бюлетини в Костинброд, в резултат на която рухна един порочен модел на управление, както и мониторинга върху предсрочните избори за кмет във Варна, включително и сигналите до Върховната прокуратура за корупционни практики и конфликти на интереси , обективирани в откритите студия по места, създават надежда за различен модел на политическо поведение чрез силно личностно присъствие, но граждански контролирано.
Дали авторът на този проект ще съумее да запази марката „Без цензура”? Според мен е въпрос на гражданска необходимост и цивилизационен избор, така че това би било тест за степента на демократичното узряване на обществото ни.
В предверието сме сякаш на съзряване, че понятията „дясно”, „ляво”, „център” са кухи, бе никакво съдържание. Политиката е или правилна, или неправилна. За да разбереш проблема на обществото, трябва да си сред него. Както журналистите, така и хората, от моята професия, всекидневно се сблъскват с печал, с недоимъка на хората, с техните лишения, с тяхната нужда…
Животът ни поставя изпитания, но няма по голямо от това, да обещаеш и да не изпълниш. В случая с Бареков ще е интересно да обещава на своите зрители и да защитава тях чрез политическия си проект.
Малцина са тези, които са изправили глава и заявили „Сбърках”, както направи той, обяснявайки за преценката си към бившия премиер. Катарзисът, през който мина, ще е вечна обеца на ухото му.
Адвокат Константин Парчев