БАЛАДА ЗА ПРАЗНАТА ТИКВА

Вдън европейските гори, там, дето слънце не прониква,
на стария бостан в зори растяла стара, Празна Тиква,
макар от просто потекло, народът ѝ се радвал мило! –
във нея влюбено било дори бостанското плашило,
за дивната ѝ красота чак в Барселона се разчуло,

не просто тиква край плета! – принцеса от народа Дуло,
на гръб, гърди – и на корем, натрупвала обем на воля,
за мен забравила съвсем! – че някой ден ще я заколя,
дали с ръждивия сатър, дали на стих – или със брадва.
В часа на бавната ѝ смърт един народ ще се зарадва.

Валери Станков