Бай Серго супер…млад
Колегите от Фрог нюз са „изловили” липсваща в българските медии част от интервюто на Сергей Станишев на 9 март за телевизия Евронюз-във всеки случай от сайта им узнах за тази малка цензурка и реших да изгледам и прослушам в оригинал за какво става дума.
На пръв поглед , всичко е наред. (Само)уверено, на добър английски ( ако се изключи стандартният за чужденец лапсус с фразата „ thank God”, която той произнася „ thank’s God”), Станишев се опитва да командва шоуто. Не случайно споменавам английския му-той изглежда по-добър от този на водещия Серджо Кантоне, чийто италиански акцент е явен. Докато „нашето момче” праска някаква смесица между британски и американски английски.
Камерата майсторски показва детайли от поведението на Станишев. Личи си, че е взимал уроци по акцентиране върху посланието с езика на жестовете и това е подчертано от оператора и режисьора. Но – толкова по съдържанието и външните ефекти. Сега да си кажем нещо вътрешно, познато и характерно за родната действителност, което Станишев, подценявайки водещия ( дали не и заради акцента му?) се опитва да пренесе на европейски екран.
Според анализа на колегите от Фрог нюз Станишев си изпуска нервите на подканянията да коментира европейските критики за корупцията в България. Факт е, че Станишев повишава тон и се сопва на водещия, че с такива въпроси, колкото и да ги повтаря, не може да бъде накаран, както сам преценява, да се „конфронтира” с ЕК по повод нейните оценки. Вярно е също, че Серджо Кантоне не се съгласява да му вменяват какво е искал да направи с въпроса си ( т.е. да „конфронтира” събеседника си с някого).
Не съм съгласен обаче, че това пререкание е резултат от изпускане на нервите на Станишев. Нищо подобно- той просто се държи арогантно както обикновено и смята, че е в реда на нещата да наставлява и дори да обижда журналистите. В България ги нарече глупаци, когато му зададоха въпрос за евентуална оставка на финансовия министър Орешарски.
В Евронюз Станишев следва същата линия на поведение. С привидно любезна усмивка на няколко пъти той подхвърля предизвикателни реплики към водещия от рода на „ както Ви обяснявам” ( т.е. май сте от глупавите, не схващате), или „ не знам дали сте информиран за това” ( по повод собствените му твърдения за „успехи” на правораздаването в България).
Само че Станишев, при цялата си настъпателност, си има работа с европейски журналист, а не с раболепен български „глупак” ( с извинение, но след като българските журналисти приемат да бъдат наричани глупаци…).
При опита си да хързулне водещия с обичайното препращане на проблемите 10 години назад, Серджо Кантоне хладнокръвно и абсолютно на място го връща в действителността и му припомня, че критичният доклад на ЕК, базиран на оценки от ОЛАФ, датира от миналия юни. „ А не от преди 10 години” ( натъртва водещият, отмъщавайки му по конкретен повод за опитите да бъде третиран със снизхождение).
Именно това е кулминацията на интервюто, според мен. Защото в този момент Станишев беше направен за смях след като си го изпроси с перченето си.
Колкото до малката подробност, че до българските медии е достигнала цензурирана версия на интервюто, това също е повече от обичайно. Но е интересно, че в случая липсата е многозначителна. Тя е равносилна на самопризнание на цензорите, че си дават сметка за необходимостта да спестят на българите нещо, което преценяват за достойно за премълчаване.
Изобщо случката е илюстрация на факта, че лустрото ( в случая напудреното с добро владеене на чужд език поведение на „велик държавник”) не може да скрие прозиращата под него ръждива същност на самозабравянето, което е плод на чувство за безнаказаност и всепозволеност. На такъв „държавник” му е време да мине в опозиция и да разбере, че навикът му да минава на червено рано или късно ще го доведе до болезнени резултати.
Иво Инджев