…Аnd the winner is

В ранната есен на 2004-а заложих 100 долара онлайн, че Джим Кери ще спечели президентските избори в САЩ. Загубих ги, така както и много европейци, чийто кандидат за президент на най-великата демокрация в света беше ветеранът от Виетнам. Америка обаче (пре)избра републиканеца Буш. Или, както иронично отбеляза тогава един коментатор, избра Бог, Америка и ябълковия пай.

Европа хареса и Обама, но все пак той спечели – макар и на косъм преднина. С гласовете на европейците щеше да е съвсем убедителен.

Та сега се чудя, покрай предстоящите президентски избори наесен, какъв типаж ще ни е новият президент? Питах неколцина от познатите си чужденци в България кой им се харесва най-много, но те са безпределно объркани. Както, очевидно, и политическите сили, които трябва да излъчат все пак по една двойка кандидати – за президент и вицепрезидент.

Кой за чест и слава, кой – да търгува
Едни – като Синята коалиция, ще го направят за чест, слава и партийна идентификация. Други – като "Атака", с надеждата да осребрят подкрепата на електората си – при покана да дадат спечелените от тяхната двойка гласове за евентуален втори тур.

Сериозните играчи – ГЕРБ и БСП, ще търсят как да спечелят за партньор ДПС. Партията на Доган, както се знае, кандидат не издига, но президент избира… Макар че въпросът пред нея е в каква кондиция ще влезе на изборите предвид първия пролом, появил се в наглед масивната й единност.

И сега идва най-жестоката дилема: откъде да се извадят фигурите? И кои да са те. Колко да са "надпартийни" – колкото беше Първанов при втория си мандат или като Неделчо Беронов…

Ако се доверим на 99.9% на публичната реч, ГЕРБ държи петима кандидати, всеки от които способен да спечели президентските избори. Каза го самият Бойко Борисов. Макар че и тогава се усъмних дали наистина държи кент флош роял или блъфира. А и какво като го е казал – в тая страна човек и на СРС-ата не може да вярва – току-виж се окажат манипулирани.

Ако блъфира, то значи, че има асо в ръкава – самият той. Нищо, че публично се врече да си изкара мандата като премиер. Публично, публично – колко да е публично – по една телевизия.
И Петър се отрече от Исус, та един човек да си престъпи думата – колко му е.
Няма да е и за първи път.

Появи се веселяшка дописка, която можеше да е първоаприлска шега, обаче минава за мартенска новина- че Христо Стоичков и Йорданка Фандъкова щели да са двойката на ГЕРБ за президентските избори. Камата може и да е супер – успял човек, реализиран в професията си – футбола, в бизнеса, в политическите приятелства, абе в каквото се сетиш. Но въпреки това от тая двойка шестица няма да стане.

Да прескочим – засега – кандидатурата на Цветан Цветанов. Освен това пак Борисов каза, че кандидат-президентът на ГЕРБ ще е ясен юни-юли. Я, какво съвпадение – лятоска ще решат и социалистите. Е що толкоз късно, бе, хора? Нали и Сергей Станишев имаше в главата си пет-шест имена – по неговите думи. Брей, и при управляващите, и при "червената бабичка" все с кенти боравят.

А накрая "червените били раздвоени между кандидатура "тип Стефан Данаилов", т.е. чисто партийна, и "тип Меглена Кунева" – човек извън партията, но приемлив за симпатизантите й". (в. "Труд", 10 март 2011 г.) Даже и проучване ще правят от БСП, понеже – ако твърдото ядро не приемело кандидата, нямал шанс за втори тур. В този ред на мисли Христо Стоичков и при тях върви, щото твърдото ядро всякак ще го припознае.

Освен това твърдото ядро е с бая размекната консистенция вече.
Тъй че е съмнително дали и Ламбо ще го втвърди.

Обаче се яви и друга дописка – как на тайна сбирка в Правец неучреденото още АБВ, дето прави опит да се разклони тук и там из България, т.е. кръгът около настоящия и в зенита на последния си мандат президент Георги Първанов, мислели да издигнат Кунева за техен (bulgaria-news.bg).

Президентът пък публично отрече да прави политически инженеринг – конкретно за президентските избори. А БСП уж щяха да се допитват до него. (Което, като се замисля, не би минало за инженеринг, а жокер от приятел… Макар че в тая партия й върви повече на приятелски огън.)

Как твърдият електорат на БСП ще разпознае Кунева като своя е труден въпрос, на който се очаква да дадат отговор социологически проучвания за профила на бъдещия кандидат на социалистите. Дали заради съпружеската линия, която – публична тайна – я свързваше с рода Пръмови, т.е. висшата червена номенклатура? Защото по CV си я припознават от Брюксел. Европейците я харесват.

Подгряване на вчерашния обед
Бе на чужденците се харесва, а на българите, усъмни се наскоро публично (TV7) бившият шеф на разузнаването и неслучил като съветник на Симеон Бриго Аспарухов. Който уж се появи да говори за книгата си, а приплъзна кандидатурата на Царя, притаил се като блогър и изгнаник от политическия живот.

Някъде по-рано, но в друга медия ("Стандарт") се яви подгряваща дописка – как Доган уговарял Сакскобургготски за същото. Безпределно ясно е, че ако Бойко Борисов се яви за кандидат-президент, Царя няма да се яви. И обратното – може би… Някакси това partnership ще се договаря тепърва.

Най-вероятно бившият министър-председател ще тества тук и там съгласие – и ако се получи 99.9%, после ще се появи група, дето публично ще го покани да заповяда на сцената. Като през 2001-а. Но тогава нещо пасиансът се обърка накрая, защото едно вале реши да играе срещу боята си.

Речитативът на Аспарухов беше в следния стил: "Ако сме умни, да изберем Симеон Сакскобургготски за президент… Президентът трябва да е полиглот… Трябва да се избира от Народното събрание… Трябва да е по-незабележим, по-протоколен тип…" и "Такива връзки, каквито има той с първите хора на Европа и с кралски дворове, не бива да се изпускат…". Последното е озадавачащо, освен ако някой не се кани да удари един герб на Третото българско царство на входа на "Дондуков"1.

Намирам се за умен човек, но не намирам за убедително внушението критерият за умността ми да е бюлетина за Симеон (пък и за който и да е друг). Що се отнася до владеенето на чужди езици, намирам за уместно президентът да говори с народа си на български език, а с чужденците – на сносен английски.

Приел съм на този етап разхищението да имаме една излишна, според мен, институция като президентската – до следваща Конституция, и не смятам, че главата й трябва да се избира от парламента. Нека си поиграем малко на демокрация де – къде отива единственият мажоритарен избор в тази страна все пак…

Може би Симеон Сакскобургготски ще се появи отново, защото има работа за довършване – именно той през 2002 г. обяви размразяването на проекта за АЕЦ "Белене", и пак по време на неговия кабинет беше задвижен, но спрян изборът на бойни самолети, който сега отново се размразява. Разбира се, слоганът за издигането му би било едно елегантно припомняне колко укротени бяха политическите страсти по Негово време. (А специален закон за имотите му, обещан от тези управляващи, най-вероятно няма да има…)

Не знам кой ще бъде президент. Но ми омръзна партиите да притоплят вчерашния обед. Ясно е, че на тях им трябва кадровик – предвид назначенията, които президентът прави в съществени регулаторни органи и в съдебната власт, а на народа… ами просто някой, който да му се хареса.

В такъв случай отказвам да съм умен – в смисъл да участвам в този купен като в българско футболно първенство мач. За останалите мога само да гадая кой/коя би им се харесал/харесала.

Може би трябва да е като мартенско слънце – да грее, но да не топли, като бащица – да помилва, не и да милва, а наред с това да носи партийната си окраска като монограм на ръкавелите – дискретно, но не натрапчиво. Де го тоя човек…

Абе вижте генералитета…
Странно защо, но си мисля, че България разполага с достатъчен набор от пенсионирани генерали, които могат да изглеждат достолепно, да говорят авторитетно – включително и на сносен английски, плюс руски, то се знай, и да им стоят добре костюми – като на всички хора, свикнали да носят ежедневно униформа. Та, думата ми, защо политическите партии не погледнат в тази банка кадри – може и да ни изненадат с някоя фигура…

Интересно, много интересно…
Миналата есен стана ясно, че бившият министър в кабинетите "Сакскобургготски" и "Станишев" Николай Василев и бизнеспартньорът му Никола Янков, който също бе в кабинета на Царя, но като заместник-министър на Василев, са съдружници с Атанас Тилев. Това става ясно от търговския регистър, съобщи вестник "Дневник". Тилев е бивш собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит и някогашен основен собственик на застрахователна компания "Витоша", в която, преди да стане премиер, миноритарен акционер беше и Симеон Сакскобургготски.

Името на Тилев се свързва с това на бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, среще когото се водеше дело, че е унищожил досието му като агент Румянцев, докато е бил на "Хайдушки поляни". Въпреки че делото беше прекратено, това попречи на Аспарухов да стане съветник на Сакскобургготски, когато беше премиер.

Бившият собственик на фалиралите през 1997 г. Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка Атанас Тилев иска отново да навлезе в банковия сектор у нас – именно чрез компанията "Експат капитал", в която той притежава чрез свое дружество 34%, а останалите са собственост на Николай Василев и и Никола Янков.

"Експат капитал" е подал обвързваща оферта за покупката на 49.99% от капитала на Българо-американска кредитна банка, които в момента са собственост на ирландската Allied Irish Banks (AIB). Сумата, която предлагат, е 7 млн. евро… Към края на миналата година БАКБ управлява активи на стойност 737.6 млн. лева, което я нарежда на 18-о място по големина в банковата система. Миналата година банката приключи на загуба от 14.4 млн. лева.

Петър Николов
www.webcafe.bg