А ден за почит към репресираните от демокрацията ще има ли?

И все пак е сигурно, че по-трезвите от вас още се питат, какво толкова съм се заел да човъркам тази дата.Та нали тя почти си отиде? Зелените човечета още не са дошли, а Мубарак не си е тръгнал и на пръв поглед нищо съществено – ден като всеки друт – февруарски и студен.

Между другото, научавам от сайта на Телевизия Планета, че днес в ефира на този култов канал е било завъртяно видеото към новата песен на Емилия, която е озаглавена "Двойно". Половин, един или два милиона фенове сигурно са във възторг и с охота коментират по между си новата тупалка на сезона.

И пак по-между другото днес стартира дългоочакваното преброяване на населението. Като за начало първо по интернет и разбира се по нашенски – със системен срив.

За някои ваканция, за грипозните – легло, за други – дискотека, а за най-прецаканите – училище. Академиците от БАН пък хвърлиха протестните табели. Достатъчно им беше само устната заявка на Борисов, че ще оттегли герберския закон.

Станахте ли нетърпеливи? Отегчих ли ви? "Ай" стига с този февруари, първи, втори, трети – време е за Шоуто на Слави…А за тези, които са забравили – догодина пак. На тези, на които не им пука – все тая! А на онези, които днес ще отбележат по малко по-различен днешната дата – догодина пак. Думичката е "репресия". Защото 20 години след Промяната, двама бивши президенти, подеха инициативата, за да не бъде помнен този първи февруарски ден само като "Трифон Зарезан", а да бъде ден за почитане на репресираните от комунизма. Не искам да ви изтощавам с исторически факти, при положение, че за много (особено от младите хора) е трудно да открият в главата си информацията за исторически личности и дати, като например кой е Аспарух, кой е Левски или откога и как се е взела нашата държава (в годините, в които е била държава).

Всъщност вече 20 години все още се намират хора, които говорят и спорят за комунизъм и антикомунизъм. И ако в началото на Прехода прохождащото българско гражданско общество е било дълбоко разделено на комунисти и антикомунисти, то днес делението е нещо съвсем друго и доста по-лесно открояващо се – много бедни и свръх богати.

Когато населението на страната намалява, когато цели села се обезлюдяват, когато малките градчета замират, когато в болницата – те доразболяват и убиват, когато те подслушват, когато денят се превърне в същински Сървайвър и когато Той излезе и каже Аз…мисля, че е крайно време да си имаме и ден за почит към жертвите на демокрацията! Крайно време е!

Пламен Тодоров