А всъщност на кой свят ходя аз?

Скъпи сънародници!Дойде време за моето първо обръщение към нацията! Затова съм се изправил сега тук пред вас, изпълвайки със съдържание телевизора, произнасям изречения със сериозен вид и същевременно си задавам екзистенциални въпроси. Като например: Кой съм аз и къде се намирам? Кога животът ми се превърна в загадка недоразумение? Защо изобщо съм дошъл на този свят и какво е моето предназначение – освен че известно време ще се превъплъщавам в нещо президент? Сиреч днес съм своего рода формален лидер.

А както казва Ленин ли беше, Сталин ли, еднакво ги презирам, но някой от тях беше казал така: формално е правилно, по същество – издевателство. Та и аз така – формално съм президент, по същество – вуду кукла на конци. Виждали сте по филмите как вуду американците измъчват кукличка, която един вид се явява хъб на страданието. И когато куклата приеме болката, става нещо като рутер, който пренасочва страданието към прототипа си. Казвайки всичко това, искам да се замислите – когато Батко ме увенчава с чембер, от една страна, го поема моята глава, нищо против. Но от друга страна – по този начин кънти на кухо главата на цялата държава. Нали така, скъпи сънародници?…

***

А сега например ви съобщавам обичайните баналности за случая – нека сме сплотени, бла-бла, да плеснем с ръце, тра-ла-ла. В същото време зад мен виждате картина от нашата хубава природа, в която някои от вас ще разпознаят природна забележителност от Колорадо. Чувам как роптаят някои от вас пред телевизорите, виждам как разярени съотечественици хвърлят по тъпокуба останки от празничната трапеза и кондоми с генетични отпадъци. Не се сърдя – може да не съм точно президент, но съм на всички българи.

***

Когато стават гафове с моите фонови изображения, грешките ми винаги сочат на запад. Както искате, така го разбирайте. Във всеки случай с руска ушанка няма да ме видите. В това отношение съм нечут характер. Веднъж маах крачоли из Съветите. Студ! Дърво и камък се пукат, обаче аз шапка не слагам, щото не съм задунаец. Оттогава малко ми изтръпна харддискът и току пристъргва многозначително. Но аз искам да попитам и в следващия момент да отговоря: Ако предишният президент беше сбъркал фона, какво щяхме да гледаме на Нова година? Я Сахалин, я Владивосток, да не казвам Биробиджан!

***

И откъде пък решихте, че това е точно Колорадо. Може пък да е пасище в Ирландия! Пък.

***

Скъпи сънародници, вярвайте в мечтите си! В живота наистина се случват чудеса. Погледнете мен и си помислете – при всичко това, което представлявам, аз съм ръководил бизнес за милиони, постигнах немалко в живота, днес де юре съм държавен глава.

***

Вчера причаках Юмито в един коридор, за да се срещнем уж случайно. И тя ми вика:

– Ти въобще знаеш ли на кой свят ходиш?

– Ами как да ти кажа, Юми, вървя и спя. Тебе сънувам как се припичаш на Скалистите планини!

– Мечтай, главанако!

––
Чехлю Амебата*

* Иво Балев

В. Сега

Колаж: Владимир Дойчинов