АХМЕД ДОГАН НЕ Е РАМЗЕС ВТОРИ, А ЕДИН НАЙ-ОБИКНОВЕН, ИЗПЛИСКАЛ ОТ ПИЯЧКАТА, ДЯДКА. ИМЕННО ТОВА Е ДНЕС ДОГАН. СТИГНА СЕ ДОТАМ, ЧЕ ГО ГОНЯТ ПО НОЩИТЕ КАТО ПОСЛЕДЕН КЛИЕНТ ОТ КВАРТАЛНАТА ПИВНИЦА. ГЛЕДАШ ГО КАК СЕ ВЛАЧИ И СЕ ЧУДИШ КАКВО ДА МУ КАЖЕШ – СБОГОМ ИЛИ НАЗДРАВЕ
Историята на Ахмед Доган напълно се припокрива с приказката „никога не е късно да станеш за резил”.
Вместо да остане паметник на демократичните свободи на етническите турци у нас, той избра да се покаже гол, пиян и фъфлещ, докато около него объркани и подскачащи извън смисъла мозъци крещят, че случващото се спрямо тях било недемократично. Последното, разбира се, е пълна глупост, защото няма нищо демократично в това да нахлуеш с авери си в чужд дом, а после да се чудиш защо те гонят?! Ами, гонят те, защото си нахлул в чужда собственост, бе, Доги, затова те гонят.
Работата е там, че за мнозина явно все още е трудно да изплакнат мозъчните си гънки и да проумеят простия факт, че Ахмед Доган не е Рамзес Втори, а е един най-обикновен, изплискал от пиячката, дядка. Защото именно това е днес Доган. За съжаление, може би.
В някакъв смисъл случващото се с него е и естествен завършек за всеки, който години наред е живял потънал в някаква измислената версия за себе си. Версия за своята изключителност, например. Философ, терорист, освободител, бизнесмен, схемаджия, визионер – каквото и да е мислил за себе си Доган, днес всичко това е минало. Днес той е само един пиян дядо, който се репчи на полицаите с класическия кръчмарски лаф „Ти знаеш ли кой съм аз?”.
Знаем, г-н Доган, кой сте вие. Вие към днешна дата сте онзи, който група мошеници около вас управляват като тамогочи, зареждайки ви през няколко часа с високоградусова течност, за да могат същите те да опазят своето бандитско наследство, криейки се зад гърба ви. Това сте вие. Един пробит чадър. Нищо повече. Всичко останало е сън. Сън за едни отдавна отминали години, за един отдавна несъществуващ свят.
Между другото, попаднах на един кратък коментар, написан от симпатизант на ДПС по повод случката от вчера:
„Жалка постановка.
35 години ни лъгаха, че сме балансьори за етнически мир.
Докато те станаха милионери на гърба на всички избиратели.
Сега призоват за гражданска война.
Срам и позор. Жалка работа.”
Да, прав е човекът. Жалка работа е цялата тази история. Жалка, но пък класическа. Като историята на Едвин Сугарев, но с тази разлика, че Доган дори палатка няма на свое име.
Абе, горкият Доган! Стигна дотам, че го гонят по нощите като последен клиент от кварталната пивница. Гледаш го как се влачи и се чудиш какво да му кажеш – сбогом или наздраве?
Васил Петев