« Върни се назад Публикувано на 25.01.2017 / 12:05

„АФЕРА“ НА 9 ГОДИНИ. В СЛУЧАЙ, ЧЕ СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ МЕН ЩЕ БЪДА ТАМ, КЪДЕТО БЯХ И КОГАТО НЕ СЕ НУЖДАЕХТЕ

АФЕРААко питате мен, даже няма никакво значение, освен едно – че 9 завършва един отрязък от време. Според нумерологията – девятката е приключващо число. Тръгваш от 1 и през 2,3,4… се овъртолваш до девятката, след която пак започваш от 1…

На 28 януари 2017 година сайта АФЕРА навършва 9 години.

Деветият рожден ден на АФЕРА съвпада с поредните мерзки, предателски, мръснишки и олайнявени времена, от които, впрочем, не е излизала тази Територия, наричаща себе си „европейска държава“.

Първо ще благодаря на всички, благодарение на които АФЕРА се роди. Някои от тях изпаднаха по Пътя, но знам, че те не се бяха появили случайно в живота ми и бяха пратеници, за да мога да отстоя сайта АФЕРА. Благодаря им.

Благодаря на читателите си, които даваха заряда ежеминутно да съм на фронта. И да не ги предавам.

АФЕРА постигна онова, което мечтаеше в началото – да стане безпощаден и безкомпромисен снайпер, с който всички институции да се съобразяват. Нищо, че се правят често, че не съществуваме. Ние знаем как се тресат от шубе. И това е нещо на тази Територия. АФЕРА не постигна някои от стремежите си – Мое, светло момче, мой Партньоре, който си Там, Отвъд, в някой друг живот ще направим онова, за което си мечтаехме… Дръж фронта само и ме чакай!

Когато си превърнал живота си във война, идва един миг, в който озарението неизбежно се стоварва отгоре ти. Озарението, че удряш в една стена. „Стена. И нищо друго.“. Борис Христов.

Много битки спечелихме, страховито много битки – загубихме. А войната се превърна в състояние на духа.

Пиша тези редове 3 дни преди така наречения „рожден ден“ на АФЕРА. Ден, в който се разбра, че пак трябва да се започне отначало. Че пак престъпната СИМБИОЗА се изплю върху всички нас, които не сме „прости, които се разбират с Простия“. Ден, в който трябва да си кьорав и глух, за да не разбираш, че в тази Територия няма народ, а има РАЯ. И нищо повече.

Ден, в който се питаш ПАК заслужавало ли си е тая РАЯ да убие с бездействието си, с малодушието си, с еснафлъка си, с преклонената си главица, дето сабя не я сече, онази шепа „луди“, които са си заложили главите, за да извоюват СВОБОДАТА на робите?

Никой не е пророк в собственото си село, пише в древната книга. А Тук даже не е село, а кенеф, който вони на крадливи, корумпирани, овластени престъпници.

АФЕРА е моето бисерче, което хвърлих на свинете. Те успяха да ме смачкат и битово, и почти физически, така както се прави  на тази Територия – да те опраскат, защото си „неправилен“.

С АФЕРА или без АФЕРА животът продължава, защото е по-силен от всичко. В тази война аз дадох сърцето си.

И както казва Пипи Дългото чорапче: „В случай, че се нуждаете от мен ще бъда там, където бях и когато не се нуждаехте.”

Веселина Томова

«