„АФЕРА Е УЧЕБНИК КАК СЕ ПРАВИ ИСТИНСКА СВОБОДНА ЖУРНАЛИСТИКА БЕЗ СТРАХ. ТОМОВА ДА ИЗДАДЕ УЧЕБНИК ПО КОЙТО ДА СЕ ЯВЯВАТ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ.“ ЖУРНАЛИСТИКА СЕ УЧИ НА ТЕРЕН, ЖУРНАЛИСТИКА НЕ СЕ УЧИ В УНИВЕРСИТЕТ И НЕ СЕ ЗУБРИ ОТ УЧЕБНИК!
На 7.03.2023 АФЕРА публикува:
Коментар на Maestroto:
АФЕРА е учебник как се прави истинска свободна, независима и без страх журналистика. Нека всички бъдещи студенти по журналистика да помолят г-жа Веселина Томова да издаде учебник по който да учат и явяват на държавен изпит.
Моля Ви, г-жо Томова, ако имате сили и време ще трябва да направите нещо по този въпрос.
Бъдете здрава и много късмет.
…
Уважаеми Maestroto,
Като чуя „хабилитирано лице“ и се хващам за … кобура. И знаете ли защо? Тия „хабилитирани лица“ пишат учебници, докторати, разни дисертации като се преписват един друг и като им прочетеш отзад библиографията, която са ползвали, се питаш – абе, тия имат ли една поне собствена оригинална мисъл?!
Та, да Ви отговоря директно: журналистика от учебници не се учи! Най-слабите журналисти, които съм виждала, са с престижни дипломи и разни – майни защитени „…ациии“!
Журналистика в университет не се учи, нито се зубри от учебник!
Журналистика се учи на терен! Журналистика може да прави само човек – първо, влюбен в тоя убийствен занаят, второ, човек с талант и сърце, и трето – човек, опериран от страх.
Честно да Ви кажа учебник по журналистика никога няма да напиша, но!
Мечтая някога, ако ми стигат силите и кинтите за това, да направя една Школа за журналисти – воини на Истината, журналисти – бойци, да си ги избера младоците, защото не всеки става за тая доживотна любов – работа, и да ги обуча как се прави журналистика на терен, да ги науча на всички хватки, на всички пинизи, на всичко, за което днес, завършили всякакви университети – са „боси и голи“. И още нещо ужасно важно! – да ги науча да четат! Защото в България е пълно с прости „журналисти“.
АФЕРА е такава, каквато я описвате и заради това, както казва моят безценен приятел Васил Петев, защото просто няма други! Просто защото останалите нищо не правят, пристиснати от цензура и автоцензура и ако правят нещо го правят без хъс, без кураж, без енергия и много важно! – без да се забавляват и без да се взимат на сериозно. Няма как да не изпъкнеш в тая робска гняз, всеки свободен човек изпъква – така вика гениалният Васко Петев.
Иначе сте прав!
И на мен сърцето ми кърви за тая пуста изтървана отвсякъде журналистика в България.
И ако направя някой ден достатъчно кинти ще сбера една чета млади тигри, за да им вдъхна кураж, за да ги науча на това, което мога, да, както се казва – по учебник, ама неписан учебник, да ги науча да правят сърцата журналистика, която никога да не пада на колене на която и да е власт, защото журналистиката е опозиция на всяка власт. Да ги науча, че този живот е за смелите и винаги храбро да изразяват личната си позиция.
И да запомнят, че няма нищо лошо в това – да правят „брутална“ журналистика. В името на Истината!
Един да ме последва – все файда е.
Веселина Томова