АФЕРАТА „ХИМКО”
Примерен сценарий за демонстрация за полицейска мощ.
ПРЕДИ ДВА ДНИ, 25 януари 2016 г.:
Първо: Един мистериозен президент на американска фирма пише сигнал до Министерския съвет! (Някой си, защото такава фирма май няма, а този „автор” няма адрес, този „инвеститор” не харесва нашия закон и пише ли пише, а накрая, дори българският му адвокат, понеже е нает отскоро, не знае за предишните събития, довели до писането.) С други думи, сигналът е с „неизвестен извършител”, а „авторът” на сигнала е Ян Аронов – президент на компанията ANJ Group Corp, регистрирана в Съединените щати. Американското посолство няма данни за тая фирма;
Второ: Някаква си служителка на МС обявява на медиите, че има сигнал за …. И какво последва? Атака! От всички т.н. медии. По най-нескопосния начин. Какво по – ценно за медиите – налице е корупция във високите етажи.
Трето: Незабавна реакция на министър председателя по изявление на пресслужбата на МС. Сезирани са ДАНС и прокуратурата!
Четвърто: От прокуратурата допълват, че е възложено и извършването на предварителна проверка на Държавната агенция „Национална сигурност“.
Пето: ВКП съобщава: Сигналът е разпределен на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Той е изпратен на компетентната Окръжна прокуратура – Враца, като е указано извършване на проверка по данните за извършено престъпление по служба от синдика и даване на подкуп. Действия извършва и Софийска градска прокуратура с оглед данните за поискан подкуп.
Шесто: Министърът на правосъдието разпорежда Инспектората към МП да извърши незабавна проверка на синдика.
ВЧЕРА: 26 януари 2016 г.
Според Севдалина Арнаудова, медиен съветник на кабинета „Борисов-2: Не съществува съветник с името Богданов в екипа на премиера Бойко Борисов.
Елементарна проверка в електрония сайт на Министерството на икономиката показва, че за година и половина е имало 10 публични продажби на „Химко”. Май всичките без купувачи.
На 20.01.2016 г. е обявена дата за избор на оферта за преговори за продажба на всички активи. За да се стигне до тук , е имало търгове без купувачи;
Синдикът няма задължение да публикува обявята за продажбата чрез преговори, но синдик Росица Томова е публикувала обявата с условията, за да е известно на всички, които искат да са купувачи. За да знаят условията. Публично. Информация, достъпна не само за купувачи.
Синдикът продава срещу пари. За това са го избрали кредиторите. И тук е големият въпрос: За какви инвестиции се говори? Продавачът е длъжностно лице. Продавач не е държавата
Тогава за какви работни места и за какво възраждане на Северозапада се говори?
И на финал – най-пикантното – купувачът е Пеевски.
Ами кой да бъде. Нали трябва да се плаща с реални пари. А кой има такива? Банките. Или тези, които са свързани с банките.
ДНЕС: 27 януари 2016 г.
Вече се говори само за доклада на ЕС. Вече се говори само за искането за оставка на ВСС. Всичко е нискокачествена интрига и политическа битка.
Защо беше този цирк с Химко? Защо трябваше да се задвижи държавната машина с огромната си репресивна мощ, когато не е имало нито една причина за това? Кой ще плати разходите /парите/, времето, ресурсите на държавните структури. Кой ще компенсира нервите, ядовете, психическия тормоз на засегнатите?
В тези последните не визирам Министър-председателя.
Защото никой не задава истинските въпроси: Кой приватизира „Химко”? Кой затвори „Химко”? Кой разпродаде първите активи на фирмата, за да спре предприятието да работи и да се превърне в развалина?
И днес – Кой има интерес да се обсъжда всичко това? От това не следва нищо.
И все, пак не е лошо да си зададете въпроса: Какво ли бихте преживели, ако цялата тази машина се задвижи срещу вас, срещу всеки от нас, който не е съгласен с нещо, ако цялата тази машина, която може да предизвика верижната реакция „прокуратура – полиция – ДАНС – следствие – съд – оправдателна присъда”, последвана от разбит живот и тотална съсипия, тръгне срещу теб или срещу мен?
Представям ви само фактите. Коментарът остава за вас!