“Атака” – лице на заем
Бели коси, стиснати устни, свити юмруци и дрезгав глас, говорещ за реванш – такова бе доскорошното лице на новата звезда на политическата сцена – Волен Сидеров. С маниери на Мусолини и думи говорещи за мъст, сваляне на мафията, промяна на системата, върли конспирации на евреите и циганите срещу Българите, турцизация и ислямизация.
Подобни клишета на съвеременните псевдонационалисти са добре познати чак от руския Жириновски, френския Лю Пен, румънски Вадим Тудор и много други удобни опозиционни лидери.
Всички си приличат по едно – имат минало, минало, което обаче, като че ли, остана настрани от обектива на пресата. Всички националисти в Европа говорят против системата, но всички те произлизат от нея, изключенията са малко. Тогава борбата срещу кого е насочена? Вълкът кожата си мени, нрава си не! Такъв е и случат Волен Сидеров и пиесата „Атака”. Опетняване на национализма, дела обратни на думите, послания менящи се като сезони.
Това е „Атака”, една многолика партия, удобната опозиция, придатък към системата и една от поредните партии, която не спази първоначалните си принципи, нито направи това, което обеща, дори точно обратното, като че ли най-нагло погази доверите на собствените си избиратели. Ако в стъпителната си реч в парламента, Сидеров беше казал „…защото ние не се продаваме за печена патица!”, днес тези думи, на фона на всичко, което се случи в тази партия, звучат най-малкото цинично. „Атака” продаде идеите си и надеждата на хората, който гласуваха за нея. Продаде ги, защото бе създадена от същия елит, срещу когото се бори.
В зората не демокрацията, Волен Сидеров, издигнал се от обикновен фотограф до главен редактор на „Демокрация”, тогава върл демократ, е бил човек на СДС. Много хора знаят това, но малко са чели съдържанието на статиите, в които осъжда възродителния процес и говори, че лозунги като „България над всичко” и „България за българите” били „комунистически отживелици”. По ирония на съдбата, днес, той използва именно тези лозунги. Сидеров е бил кандидат-депутат от квотата на СДС.
В статиите си в „Демокрация”, той защитава ДПС и Доган, неща за които днешните симпатизанти на „Атака” не биха повярвали. Убедителен – да, Волен винаги е бил такъв и дарбата му да накара хората да повярват в това, което той говори е неоспорима, въпроса е, че с течение на времето пукнатините стават все по-дълбоки и този човек повече не може да крие своята природа. Природата на човек, който в продължени на осемнадесет години е преминал през всякакви партийни цветове и е на път да зареже и последната си маска – маската на национализма.
След като скъсва връзки със СДС и е изгонен от партийния им вестник, Сидеров отива в предизборния щаб на БСП, партията, която днес той поставя до ДПС – уж най-върлите му врагове. Истината, обаче, е съвсем друга. В тези години Сидеров става лице на „Мултигруп”, подобни групировки, той по-късно ще нарича „мафията на прехода”, хората, които „разграбили държавата, чрез своите далавери”. Оттогава е и връзката на лицето Слави Бинев и приятелката на Сидеров – Капка Георгиева, по това време Капка, подобно на Сидеров, работи за мутрата, която след години ще гласят за кмет на София.
Отдал се на творчеството си, Сидеров написва две книги за „световния еврейски заговор”, в които силно се застъпват православни и проруски тези. В партията му, днес, усилено се говори, че самият Сидеров слабо познава съдържанието на едната си книга, което доведе до много клюки, че Сидеров не е авторът. И докато Сидеров даваше интервюта, в които обясняваше как федералния резерв на САЩ бил еврейски и как ЕС бил най-голямото зло за България, същия започна да се изявява в „Монитор”.
От този вестник, силно известни са статиите му, в които рекламира НДСВ и монархизма, нещо повече, той самия се натискал да влезе в партията на Симеон, от която листа премахнат в последния момент, заради печално известната му репутация на антисемит и човек включен в списъка на Израел на топ-известните „атнисемити, отричащи Холокоста и обвиняващи евреите за всичкото зло на Земята”.
По късно в своите предавания по СКАТ, той няма да забрави да припомни, че Симеон имал еврейско потекло, неща, които обаче обществеността не помни. Преди обаче да стане водещ в СКАТ, „Монитор” изпраща Сидеров на среща в Русия, където бъдещият „вожд” се снима редом до арабски терористи и бившия лидер на Ку Клукс Клан, там на „антиглобалистката” беседа, Волен не спира да обвинява евреите и масоните за всичко.
Конспиративен похват, който по-късно ще му помогне да обвинява системата за собствените си грешки и умело да замазва инциденти, прехвърляйки отговорността и вината не само на чужди партии, но и на свои, довчера, верни съпартийци. След като заради антисемитските си прояви е изгонен .jpg)
и от „Монитор”, Волен става лице на бившия агент от ДС, Валери Петров, който има собствена телевизия.
Докато прави предаването „Атака”, Волен става член на „БЗНС-Яни Янев”, факт, който отново не се помни от обществото. Размахвайки белезници в ръка, на диспут в БНТ за кандидат-кметове на София, Волен обещава, че ако стане кмет, нямало да има престъпления и всички щели да работят. Тогава Сидеров взима около 1200 гласа, което е катастрофален резултат за град като София.
Набирайки популярност с антимафиотските си лозунги, предаването „Атака” събира бъдещ електорат, план, който е замислен от собственика на телевизията, заедно с Волен, още със стартирането на предаването. Докато Волен говори против мафията, разграбила 18 години държавата, много хора съзират в него, човек, достоен да промени статуквото. В създаването на „Атака”, Сидеров събира националисти, които да му помагат в предизборните и агитационни действия.
Това са известният днес „Български национален съюз” на Боян Расате, партия „Нова Зора” и други по-малки патриотични движения, които по-късно ще се отцепят от „роднинската партия”. С гласовете, в които влиза в парламента, широката общественост възприема Сидеров като новият Хитлер.
Неговата риторика следва силна антицигански, антисемитски тези. Волен говори за циганите, които щели да строят пътища, а зад тях щели да стоят мъже с автомати, които да ги пазят. На предизборна среща във Варна, Волен изрича думите, които по-късно ще отрече, въпреки, че са документирани – „Циганите на сапун, най-добрия турчин е мъртвия турчин”.
Спечелвайки гласовете на много хора и наречена „феномен”, коалиция „Атака” влиза в парламента. Следват ред скандали – педофили в партията, излизат голи снимки на Волен в пресата, излизат материали показващи как доведения му син се друса, купени са двама човека от групата му, които гласува „за” правителството с мандат на ДПС.
След редицата скандали, хора като Боян Расате се отцепват и апелират за създаването на ново движение без Сидеров. Рейтингът на „Атака” спада главоломно, особено след инцидента на магистрала „Тракия”. Най-верните хора на Сидеров напускат партията или са изгонени, обявявайки партията, че партия се структурира на „семеен принцип”. Димитър Стоянов, доведения син на Волен е в парламентарната група, бъдещата му жена, Капка, е главен редактор на партийния вестник, бащата на Капка, става председател на софийската организация.
Този принцип не се харесва на много хора, но е удобен на Сидеров, защото семейния бизнес процъфтява. Поради общественият натиск, Сидеров спира да говори за циганите, евреите и дори вече не говори така разпалено за мръсните сделки. Прави се и първото циганско предаване в ефир и то не къде да е, а именно в „СКАТ”. Разбрал, че на „Атака” и е отредено място в парламента за в бъдеще, Волен решава да се побратими с парламентарните партии.
Партията му не подема никави предложения за защита на АЕЦ-Козлодуй, нито за царските имоти, даже нещо повече – единствена от опозицията „Атака” подкрепя ДПС при гласуването за армейска част към министерството на бедствията и авариите, което е в ръцете на ДПС. За тази си постъпка, дори самата Емел Етем е учудена. Интересна става и политиката на партията по време на евроизборите.
Усилено говорил против мафията, Волен слага на челно място в листата си известния архонт-бизнесмен, прочул се с това, че на рожденния си ден облякъл стриптизьорки като монахини. Благосъстоянито му през 1998 година е оценено на над 3 милиона. На второ място в листата на евроизборите е доведеният му син Димитър Стоянов, който отговаря за младежката организация на „Атака”, състояща се само от четири човека по думите на бивш член.
Силното недоволство в партията нараства, започва чистка по местните структури, която се финализира точно преди следващите избори за местна власт. За този период от време са изчистени всички, които са се възпротивили на политиката на партията. След успеха на евроизборите, Волен се изправя пред една напълно нова обстановка. Осъзнал, че „един срещу всички” не е добра политика, Сидеров тихомълком решава да си сътрудничи със бившите врагове на партията. И докато не спира да повтаря, че „Атака” няма да подкрепи БСП, ДПС и няма да си сътрудничи с ГЕРБ, тя прави точно обратното. Именно това разминаване между думи и дела, кара огромна част от активистите на партията да си заминат. Резултатът е, че псевдонационалстическата партия, днес е пред тотален разпад. На местният вот „Атака” прави коалиция с Евророма в Каварна, в Трявна издига кандидат за кмет, които е бил старият кандидат на БСП, в Русе подкрепят кандидат, подкрепен от БСП и ДПС, в Стара Загора „Атака” се коалира с ГЕРБ и още много други подобни примери. В листите, избрани лично от Волен, се намърдали лица, абсолютно непознати за местните активисти. Хора на сенчестия бизнес като кандидата на „Атака” в Русе, Ямбол, Влико Търново и София накараха много хора да се замислят, наистина ли „Атака” е нацоиналистическа партия. И докато членове и симпатизанти протестират, те бяха нарочени за „отцепници”.
Във Варна, координаторката на „Атака” стига до там, че обвинява бившите си съпартийци в опит за физическо отстраняване спрямо нея. В Русе, Варна, Трявна и София бавно, но сигурно в структурите почти не остават хора. Ако допреди година, Волен говореше за еврейски заговори и „цигански геноцид над българите”, то на местните избори, кандидат на партията, като този от Пазарджик, сключва спогодби с еврейската организация „Шалом”, а кандидатката за Варна – Цвета Георгиева, говори за интеграция на „ромите” и подобряване на инфраструктурата на „ромските” квартали.
Последната е ярък пример за това, как след избори „Атака” се сприятелява, именно с БСП и ДПС, гласувайки единодушно с двете. Нито помен от предизборните обещания на г-жа Георгива, че ще се борис с ДПС. Подобно поведение е шаблонно поведение за цялата страна. Безпринципността стига дотам, че лидер на софийската организация на „Атака”, става Валерий Найденов – бивш кандидат-общинар на ДПС.
Партия на „псевдонационализма”. Така окачествяват бившите симпатизанти и активисти на „Атака” от позицията на времето. Сътресенията в регионалните структури се отразяват и на парламентарната група, която е на път да се разпадне. Поредният „верен активист” напусна Волен с думите „Това е семейна партия и аз нямам място в нея!”.
Повече от ясно е на всички, че Сидеров си е направил изводите, че никога няма да може да събере мнозинство да управлява самостоятелно и за да не го последва участта на „Велика Румъния”, която също е пред разпад, Волен е решил да си сутридничи с другите партии с крайна цел – бъдеща парламентарна коалиция. Така „Атака” се превърна от партия срещу системата на партия, която не само, че бетонира статуквото, но партия с искрено желае да е част от същата клика, която довчера плюеше.
Сценарият „Атака” е добре написан. Добре е написан, защото от всичко това няма да страда онзи, който по отсъствия в парламента, може да се мери само с Доган, а ще страда обикновенния гражданин. Не само, защото „Атака” го е предала на политическата сцена, а защото в обикновенния човек е убито нещо. Това нещо е желанието му да гласува, вярата, че неговият глас променя нещо.
И когато партиите накарат мислещите хора да се отвратят от политиката, именно от това печелят. Печелят, защото днешният избирателен закон прави така, че партиите да гарантират своето присъствие в парламента чрез малък процент твърд електорат и огромен процент негласуващи. Това са едни и същи хора, които през годините мениха партийни цветове, това са партии с различни за пред публиката идеи, но с еднакви бизнес интереси. „Атака” доказа, че е една от тези партии, които са част от системата, „Атака” със своята безпринципност доказа, че се храни от тази система и занапред ще продължава да петни национализма.
Но докато нищо неподозиращия Волен играе ролята на удобната опозиция, системата готви неговият заместник. Какво ще е бъдещето на „Атака”, можем само да гадаем, но поне едно е ясно – на политическата сцена няма невъзможни неща!
Александър Борисов