Археолог-любител изкопал златото на Кехлибарената стая

Под земята в саксонското селище Дойченедорф са намерени около два тона скъпоценни метали, които биха могли да са част от похитената от нацистите Кехлибарена стая. Разкопките провеждал немски археолог-любител. През 1716 година кралят на Прусия Фридрих Вилхелм Първи подарил на Петър Първи Кехлибарената стая. Тя била монтирана отначало в Зимния дворец в Санкт-Петербург, а през 1755 година била пренесена в Царско село. През годините на Великата Отечествена война хитлеристите изнесли Кехлибарената стая в Кьонигсберг и нейната по-нататъшна съдба е неизвестна. На времето списанието Der Spiegel разказа, че живеещите в Дойченедорф  възрастни хора си спомнят за това, как на 9 април 1945 година в селището се появила колона  от военни камиони, войници блокирали  местността, а в една от минните галерии били спуснати някакви сандъци. Цялата тази операция продължила два дни и през цялото време се намирала под контрола на саксонския гаулайтер Мартин Мучманн.

Съкровището около населеното място, разположено недалеч от чешката граница, било  открито от бургомистъра на селището Хайнц-Петер Хайщайн, който провеждал търсения със собствени средства. Днешното място на разкопките също е обозначено в книжа, останали му от неговия баща, служил като свързочник в Луфтвафе, но там се съдържа и предупреждение за мини-капани (капани от мини). Археологът-любител вече десет години търси Кехлибарената стая и счита, че нейните съкровища е възможно да са били скрити в няколкото медни и сребърни шахти в планините по границата между Германия и Чехия.

Британските издания Times и Daily Telegraph твърдят, че специалната апаратура е показала, че скъпоценностите се намират на дълбочина 20 метра под земята. „Това може да е злато, може да е сребро. Ние очакваме, че това е или златото от Кехлибарената стая, или е злато, което ще ни насочи към друго скривалище”,  твърди Хаущайн.

Най-вероятно археолозите ще успеят да достигнат до съдържанието на скривалището не по-рано от няколко седмици, а за сега мястото се изследва от сапьори. Районът на търсене се охранява от края на миналата седмица.

Ще добавим, че в Интернет е поместен общ каталог на изгубените през годините на Втората световна война културни ценности на Русия. Към началото на 2008 година този проект включва в себе 15 тома със списъци на изгубените национални съкровища.

ИСТОРИЯТА НА КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ: ФАКТИ И ТАЙНИ

Кехлибарената стая, създадена от пруските майстори е направила две пътешествия – от Германия в Русия и обратно.

Кехлибарената стая в течение на почти три столетия е своеобразен символ на руско-германските отношения. Тя първоначално се е създавала в Прусия, след това била подарена на Русия, след това похитена от нацистите през Великата Отечествена война, и възродена от руските майстори частично с германски пари.

Автор на първоначалния проект на Кехлибарената стая се счита Андреас Шлютер, който от 1699 година заемал длъжността главен архитект на пруския кралски двор. В процеса на преустройване на Големия Кралски дворец в Берлин той решил да използва за украса да  на интериора с кехлибар, който никога до този момент не бил използван за такава цел. За осъществяването на оригиналния замисъл способствала кралската колекция от кехлибар, в която влизали три богато орнаментирани кехлибарени рамки с огледала.

Стаята не била завършена, и след смъртта на Фридрих Вилхелм, на неговия приемник се оказал ненужен кехлибарения кабинет. Всички детайли ги събрали  и ги откарали в берлинския цейхгауз. Може би кехлибареното творение така и би било предадено на забвение, ако слухът за необикновения кабинет не достигнал до Петър Първи. Руският цар-реформатор поискал на всяка цена на получи кехлибарения кабинет .

През 1716 година Фридрих Вилхелм І в качеството на дипломатичен подарък поднесъл Кехлибарената стая на Петър Първи. И не само кехлибарения кабинет, а като добавка към него и яхтата „Либурника”. В отговор на жеста на пруския крал били подарени 55 руски гренадира и чаша собствена изработка. В Петербург кехлибарения кабинет го прекарали в сандъци с 18 каруци през Кьонигсберг, Мемел и Рига.

В новата руска столица ценният товар бил приет от губернатора Александър Данилович Меншиков. Историята не е запазила документи за това, как и защо в сандъците, разопаковани от Меншиков съгласно приложената към стоката инструкция, не достигали много детайли, но факта си остава факт – докато Петър бил жив кехлибареният кабинет така и не бил монтиран.

След смъртта на Петър неговата дъщеря Елизавета си спомнила за кехлибарените пано, прашащи се в килерите и решила да използва кехлибареният кабинет за украса на един от покоите на Зимния дворец – своята официална резиденция. С неговото монтиране се заел обер-архитекта Варфоломей Расстрелли, който попълнил недостига от кехлибарени детайли с огледални пилястри и стенописи по паната, имитиращи кехлибар  и настанил кехлибарената стая в Екатерининския дворец в Царско село.

Стаята била разположена на площ от 100 кв. М, а 40 кв. М кехлибар  се настанили сред огледалата. Интериорът украсявала мраморна флорентийска мозайка.

Неочаквано през 1745 година част от недостигащите детайли от декора се намерили – пруският крал подарил на Елизавета Петровта четвъртата рамка от кехлибарения кабинет, направена по проект на архитекта  на Райха. Събраната по такъв начин стая от 1746 година започнала да служи за място за официални приеми. Но след деветнадесет години императрицата заповядала Кехлибарената стая да бъде пренесена в Големия дворец на Царско село, което и било изпълнено.

Своя окончателен вид Кехлибарената стая придобила едва към 1770 година, когато съгласно волята на Екатерина ІІ в украсата на стаята били внесени някои изменения. Реставрацията на кабинета в последствие се провеждала пет пъти. Канели се сериозно да се заемат със стаята през 1941 година.

По време на Великата Отечествена война Кехлибарената стаята се оказала не изнесена в тила наред с най-ценните експонати заради крехкостта на детайлите. Нея я консервирали, като я облепили с хартия, марля и вата. Но да я спасят все пак не успели. Окупантите изнесли я в Кьонигсберг, където нейни части станали най-добрата украса за работещия там музей. При отстъплението на немските войски стаята била демонтирана и не по-късно от 6 април 1945 година изнесена в неизвестно направление.

През 1983 година в Русия започнали работите по възстановяването на Кехлибарената стая, към ноември 1996 година те били завършени примерно на 40 %. За тази работа били заети 40 специалисти, работата ръководил Александър Журавльов.

За това време федералният бюджет съумял да преведе на музея в обща сложност малко повече от 7 милиона долара, при това парите постъпвали нерегулярно.

На 6 септември 1999 година в Царско село бил подписан договор между Министерството на културата на Руската Федерация и германския концерн „Рургаз” за осигуряването на 3,5 милиона долара за възстановяването  на Кехлибарената стая.

На 29 април 2000 година в Екатерининския двор в Царско Село министърът по делата на културата на Федеративна Република Германия Михаел Науман предал на изпълняващият задълженията на президента на Руската Федерация В. В. Путин фрагмент от истинската Кехлибарена стая. В Русия се върнали два фрагмента от стаята, открити в Германия – флорентийската мозайка „Обоняние и усещане”.

През 1997 година немските власти конфискували тази мозайка от някакъв нотариус, на когото я предал за временно съхранение немски офицер, участвал в изнасянето на Кехлибарената стая от Царско Село. Нотариусът се опитвал да я продаде, но го съдили, а правото на владение върху мозайката признали на неговата дъщеря. Тя пък се отказала от претенциите си върху кехлибарения панел, предавайки всички права върху него на град Бремен, който и я предал на музея-резерват „Царско Село”. В резултат реставраторите се оказали с две еднакви картини. Една от тях била възстановена от уралски камък, другата, истинската, се върнала от Германия. При сравняването на двете мозайки – намерения оригинал и направената от реставраторите копие – били открити само незначителни разлики. Майсторите от Царскоселската кехлибарена  работилница успели практически да възсъздадат школата на флорентийските майстори на мозайки от ХVІІІ век.

Към 13 май 2003 година работите по възстановяването на Кехлибарената стая в Екатерининския дворец били завършени и приети от царскоселските реставратори от руско-германски експертен съвет с оценка „отличен”. Официалното откриване на Кехлибарената стая се състояло на 31 май 2003 година, в последния  ден от основните тържества в чест на 300-та годишнина на Петербург. В този ден в Екатерининския дворец пристигнал Президентът на Русия Владимир Путин и канцлерът на Германия Герхард Шрьодер и всички участници от Европейския елит, който се събрал в юбилейния Петербург.

На 3 юни 2003 година в Екатерининския дворец пристигнали всички желаещи.Височината на Кехлибарената стая е 7.8 метра, площта на пода – 100 кв. М, облицовката на трите стени с кехлибар – 86 кв. М.

Реставрацията на Кехлибарената стая е продължила 23 години и за нея били изразходвани: 11.35 милиона долара, в това число 7.85 милиона от бюджета на Русия и 3.5 милиона от средствата на немската фирма „Рургаз АГ”; 6 тона кехлибар, в това число отпадъци, които съставили 80 %. За възстановяването на Кехлибарената стая бил използван камък от Калининградското  находище, което съдържа 95 % от световните запаси от кехлибар.Най-големия къс, използван в работата, тежал един килограм- Него го купили от московски колекционер за хиляда долара.

Подготви Поли Стаменова